Решение № 5217 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5217 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20112760/11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 68 179/2019 г. на СРС, ГО, 128 състав, е отхвърлен предявеният от Х. Г. З. против Ц. П. А. главен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., като частичен иск от 33 283,02 лв. - имуществени вреди, както и евентуалният иск с пр. осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същата сума.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25003172 от 05.02.2024 г. на Х. Г. З. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Ищецът въззивник излага, че Ц. А. не е сключила писмен договор за заем през 2007 г. Сочи, че вземането й във връзка с договора за заем е удовлетворено четири пъти – с РКО от 13.11.2009 г., с издаване на ИЛ от 08.04.2013 г., със заплащане на задължението по ИД № 19/2009 г. и с превода от 18.01.2013 г. от С.И.. Оспорва прихващането, на което се е позовавала Ц. А. с отговора на исковата молба, но което възражение не е прието за съвместно разглеждане от СРС.

Въззиваемият Ц. П. А. оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че периодично е финансирала дружеството “Цезар 2001“ ЕООД със заеми, по които е кредитор. Позовава се на погасителна давност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 1 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Също така, решението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните мотиви.

С исковата молба, подадена от Х. З. срещу Ц. А. /в лично качество/, ищецът твърди, че във връзка с противоправното поведение на ответника е претърпял имуществени вреди в размер на 15 000 лв., като частичен иск от 33 283,02 лв. – иск по чл. 45 ЗЗД.

При условията на евентуалност ищецът Х. З. предявява срещу ответника Ц. А. осъдителен иск за сумата от 15 000 лв., като частичен иск от 33 283,02 лв., на осн. чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и уточняваща молба от 13.12.2019 г./л. 217 и сл./, са следните.

Ищецът сочи, че по силата на договор за цесия от 18.12.2017 г. неговите родители И. и Г.. З.и са му прехвърлили свои вземания срещу длъжник дружеството “Цезар 2001“ ЕООД.

Ответникът Ц. А. е управител на дружеството считано от 22.02.2013 г., а до 22.02.2013 г. управители на дружеството, тогава ООД, са били бащата на ищеца и негов цедент Г. З., както и Ц. А., заедно и поотделно.

С исковата молба се оспорват действията на ответника Ц. А. по изключване на Г.

З. от участие в дружеството и действията на Ц. А., като управител на ЕООД считано от 22.02.2013 г., по изп. дела, по които длъжник е “Цезар 2001“ ЕООД.

Искът е предявен срещу Ц. А. в лично качество според изложеното в молба от 13.12.2019 г.

Ищецът твърди, че с договора за цесия от 18.12.2017 г. са му прехвърлени вземания към длъжник “Цезар 2001“ ЕООД в общ размер от поне 47 452,93 лв. Това са вземания, както следва: вземане по ИД № 5504/2016 г. по описа на ЧСИ М. П., по ИЛ от 12.12.2016 г. по гр.д. № 36 679/2014 г. по описа на СРС; вземане по ИД № 5505/2016 г. по описа на ЧСИ М. П. по ИЛ от 14.12.2016 г. по гр.д. № 58 347/2014 г. по описа на СРС; вземане по ИД № 1563/2016 г. по описа на ЧСИ М. П. с взискател Х. З., по ИЛ от 27.04.2016 г. по в.гр.д. № 189/2016 г. по описа на СГС, за главница 22 394,77 лв. и лихви в размер на 6 296,71 лв., общо по ИЛ сумата е 28 691,48 лв.; вземания по ИЛ от 21.08.2017 г. по гр.д. № 42 925/ 2013 г. по описа на СРС и по ИЛ от 24.11.2017 г. по т.д. № 195/2017 г. по описа на ВКС. В исковата молба не са посочени ИД, образувани въз основа на тези ИЛ;

Ищецът сочи, че тези цедирани му вземания не са погасени, като това било пряко свързано с действията на ответника Ц. А., искът срещу която е заведен на лично основание.

Изложени са подробни доводи за образуването на “Цезар 2001“ ЕООД през 2001 г. след закупено предприятие на “Люлин авто“ ЕООД по договор за приватизация.

Съдружници в “Цезар 2001“ ЕООД били Г.. З. /цедент и баща на ищеца/, ответницата Ц. А., С.И. и В.Х..

2

Съществено за ищеца обстоятелство е, че дружеството “Цезар 2001“ ЕООД / а не съдружниците в него, каквито претенции имало/ стопанисва имот с адрес гр. София, ул. ****, ведно със сградите върху него. Ищецът изразява несъгласие с твърденията на С.И. и В.Х., че са собственици на каквито и да било ид.ч. от имота. Сочи, че средствата за заплащане на имота са предоставени от З.и и от ответника А., но не и от С.И. и В.Х..

Ищецът излага, че на 02.09.2005 г. С.И. и В.Х., като кредитополучатели, всеки един от тях поотделно, е сключил договор за банков кредит с ЦКБ АД. И по двата договора за кредит поръчител станало “Цезар 2001“ ЕООД. Поради неточно изпълнение от страна на длъжниците банката се снабдила с ИЛ и образувала ИД срещу физическите лица кредитополучатели и срещу “Цезар 2001“ ЕООД като поръчител. Това били ИД № 187/2007 г. по описа на ЧСИ Д. /срещу С.И./ и ИД № 212/2007 г. по описа на ЧСИ Д. /срещу В.Х./.

Поддържа се в исковата молба, че предвид обстоятелството, че длъжник по ИД било и “Цезар 2001“ ЕООД, то останалите двама съдружници в дружеството предоставили парични заеми на дружеството на дата 24.04.2007 г.

Заемите били предоставени на дружеството заемател от Г. З. /цедент на ищеца/ и ответницата като ФЛ, поради което искът е насочен срещу Ц. А. в лично качество.

Първо, Г. З. /цедент на ищеца/ предоставил на “Цезар 2001“ ЕООД паричен заем от 24.04.2007 г. за сумата от 22 394,77 лв.

Второ, Ц. А. / ответникът/ на същата дата 24.04.2007 г. също предоставила на “Цезар 2001“ ЕООД паричен заем за сумата от 22 394,77 лв.

Излага се в исковата молба, че според договора за заем, сключен между дружеството заемател и бащата на ищеца заемодател, сумата следвало да се използва за погасяване на задълженията към банката по ИД № 187/2007 г. по описа на ЧСИ Д. и ИД № 212/2007 г. по описа на ЧСИ Д..

Това били ИД № 187/2007 г. по описа на ЧСИ Д. /срещу С.И./ и ИД № 212/2007 г. по описа на ЧСИ Д. /срещу В.Х./, преобразувани съответно в ИД № 17/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. /срещу С.И./ и ИД № 18/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. /срещу В.Х./.

Ищецът навежда твърдения, че дългът към банката по тези ИД бил изплатен от “Цезар 2001“ ЕООД с предоставените средства, след което дружество като поръчител по договора за кредит се суброгирало в правата на кредитора срещу длъжниците С.И. и В.Х.. Така по ИД № 17/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. /срещу С.И./ и ИД № 18/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. /срещу В.Х./ взискател станало “Цезар 2001“ ЕООД съгласно постановление на ЧСИ от 17.07.2007 г.

Ищецът изразява несъгласие с това, че по ИД № 17/2009 г. по описа на ЧСИ М.

К. /срещу С.И./ и ИД № 18/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. /срещу В.Х./ длъжниците се легитимирали през 2012 г. като собственици на по 1/12 от горепосочения имот и изпълнението по ИД било насочено върху вземания за наем.

На 18.01.2013 г. ЧСИ М. К., във връзка с ИД № 17/2009 г. по собствения си опис, превел на взискателя “Цезар 2001“ ЕООД сума, преведена от С.И., а именно сумата от 32 451,41 лв.

Вместо ответницата А., като управител на дружеството “Цезар 2001“ ЕООД, за преведе половината от сумата на Г. З. /като лице, предоставило заем на дружеството/, а другата половина на себе си / също като лице, предоставило заем на дружеството/, то А. превела сумата от 29 530 лв. на своя лична сметка с номер завършващ на 92893.

3

Суми били преведени на “Цезар 2001“ ЕООД и във връзка с ИД № 18/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. на взискател и с тях било възможно да е процедирано по подобен начин, но конкретни твърдения от ищеца в тази връзка не са изложени.

Твърди се в исковата молба, че ИД № 17/2009 г. било прекратено поради изплащане на дълга на 25.02.2013 г., а ИД № 18/2009 г. – на 01.10.2013 г.

Сочи се в исковата молба, че считано от 22.02.2013 г. Г. З. е изключен като съдружник от дружеството, по подадено заявление А4 от 17.01.2013 г. Твърди, че ЧСИ е получил сумата още на 17.01.2013 г., когато е подадено и заявлението.

Ищецът твърди, че със сумата от 29 530 лв. ответникът А. се е удовлетворил като кредитор по договора за заем от 24.04.2007 г.

След това обаче тя получила сумата по заема още веднъж /повторно/, снабдявайки се с ИЛ за заемната сума от 22 394,77 лв. Това е ИЛ от 08.04.2013 г. по по гр.д. № 60336/2012 г. по описа на СРС. Кредитор е Ц. А., а длъжник “Цезар 2001“ ЕООД. Въз основа на този ИЛ се образува ИД № 43/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. С., с взискател А. и длъжник “Цезар 2001“ ЕООД.

Ищецът твърди, че А. е получила три пъти сумата от 32 451,41 лв. /л. 18/.

Следва според изложението в исковата молба снабдяване на цедентите на ищеца с ИЛ за вземането по заема от 24.04.2007 г. На 27.04.2016 г. за вземането на ищеца от 28 691,48 лв. е издаден ИЛ по в.гр.д. № 189/2016 г. по описа на СГС. Въз основа на този ИЛ се образува ИД № 1563/2016 г. по описа на ЧСИ М. П., с взискател Г.. З. и длъжник “Цезар 2001“ ЕООД.

Твърди се в исковата молба имуществените вреди са претърпени от ищеца във връзка с това ИД / ИД № 1563/2016 г. по описа на ЧСИ М. П., с взискател Г.. З. и длъжник “Цезар 2001“ ЕООД/, дългът по което не е заплатен към подаване на исковата молба през 2019 г.

Към м. 01.2018 г. незаплатеният дълг по ИД е в размер именно на 33 283,02 лв., като от тази сума по частния иск се претендират 15 000 лв.

Основното оплакване на ищеца е относно поведението на ответника А., водещо до това, че дългът по ИД № 1563/2016 г. по описа на ЧСИ М. П. не се събира.

Сочи се в исковата молба, че ответницата превежда пари на кого прецени, на себе си като ФЛ с предимство, а заемът от 24.04.2007 г. със заемодател Г. З. /цедиран на ищеца / за 22 394,77 лв. остава неиздължен /л. 15 и сл./.

Излага се в исковата молба/ л. 21/, че противоправното поведение на ответницата като ФЛ се изразява в това, че е получила по нейна лична сметка, с номер завършващ на 92893, сумата от 29 530 лв., вместо да се погаси задължението към Г. З..

Ищецът сочи, че за този превод от 18.01.2013 г. е узнал през лятото на 2018 г.

Въз основа на изложеното до тук ищецът претендира от ответника сумата от 15 000 лв., като частичен иск от 33 283,02 лв. Предявен е главен иск по чл. 45 ЗЗД и евентуален по чл. 59 ЗЗД.

С определение № 309416/27.12.2019 г. по настоящото дело е върната исковата молба, като определението е отменено с определение № 21/19.01.2021 г. по к.д. № 67/2021 г. ВКС, Четвърто ГО.

Така, в обобщение, ищецът претендира имуществени вреди, а евентуално твърди неоснователно обогатяване, във връзка с несъбирането на дълга по ИД № 1563/2016 г. по описа на ЧСИ М. П., като противоправното поведение на ответницата 4 спрямо ищеца се изразява в това, че: