Решение № 2944 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2944 гр. С., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20221110150543 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца Ц. Н. Ц. искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ********* да заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени след настъпило на 16.10.2021 г. в /адрес/, на тротоара след аптека ********** по посока ********* събитие – ухапвания от безстопанствено куче в областта на подбедрицата на левия крак, произтекли от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във връзка с изпълнение на вменените задължения за контрол и надзор над безстопанствените кучета на територията на *********, ведно със законната лихва от 16.10.2021 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 360,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски за прегледи и лекарства, скъсан панталон и пътни разходи във връзка процесния инцидент, ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 33,60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до 15.09.2022 г.

Ищецът Ц. Н. Ц. излага твърдения в исковата молба, че на 16.10.2021 г. в /адрес/, на тротоара след аптека ********** по посока *********, се е връщал от пазар със съпругата си, като е бил нападнат в гръб и ухапан от безстопанствено куче е областта на прасеца на левия крак. Посочва, че кучето било маркирано. При самото ухапване панталонът на ищецът бил скъсан. В същия момент минавал автомобил на почистваща контейнерите за боклук фирма, чиито работници станали очевидци на случващото се и помогнали на ищеца да прогони кучето. Ищецът посочва, че непосредствено след инцидента подал сигнал до ********* чрез телефонно обаждане, като описал случая и предоставил данните си. Сочи се, че още на 16.10.2021 г. служител на *********** се свързал с ищеца, за да го уведоми, че кучето е заловено.

Ищецът поддържа, че на 17.10.2021 г. посетил Катедра по съдебна медицина при МУ С., където бил извършен преглед и били констатирани причинените му увреждания- охлузвания, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и 1 травматичен оток в областта на лявата подбедрица. В резултат на процесния инцидент ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се в стрес, страдание, чувство на унижение, малоценност, притеснение, разстройство на съня, влошаване на общото здравословно състояние, болка в областта на подбедрицата на левия крак, продължаващи и към датата на подаване на исковата молба. Счита, че е налице причинна връзка между причинените увреждания и увреждащото бездействие на ответника ********* относно във връзка с упражняване надзор върху безстопанствените кучета. Посочва, че раната не е могла да зарасне за период от около 2-3 месеца поради предходно установен заболявания на ищеца, сред които захарен диабет. Твърди се, че ищецът претърпял и имуществени вреди в общ размер на 360 лв., от които сумата от 36 лв.- цена на панталона, който е бил скъсан при нападението, сумата от 25 лв.- за закупуване на лекарства, кислородна вода и превръзки на 16.10.2021 г., сумата от 11,88 лв.- разноски за лекарства от 17.10.2021 г., сумата от 25 лв.- разноски за закупено говиро за отиване и връщане от кв.

Симеоново, гр. С., до Катедра по съдебна медицина при МУ С., сумата от 50 лв.- заплатена такса на 17.10.2021 г. за преглед и констатиране на причинените ми от ухапването увреждания, сумата от 14,22 лв.- разноски за лекарства от 26.10.2021 г., и сумата от 200 лв.- за лекарства и превръзки, закупени в периода от 26.10.2021 г. до 30.05.2022 г. Поддържа, че при вида на куче на улицата изпитва страх, че може да бъде отново нападнат. С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноските.

Ответникът ********* подава отговор в срока по чл. 131 ГПК и оспорва предявената исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице бездействие на служителите на общината, като самият факт на проявена агресия от бездомни кучета не означава бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Сочи, че не е налице реализирано противоправно действие или бездействие от служител на ответника, доколкото се работи активно по общинска програма за овладяване на популацията на бездомните животни и съществуването на безстопанствени кучета на територията на общината не може да обуслови ангажиране отговорността за вреди. Оспорва времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинните увреждания, причинната връзка между инцидента и получените увреждания. Оспорва, че кучето, което е ухапало ищеца, е безстопанствено. Твърди, че така описаните телесни увреждания не е възможно да са причинени по посочения исковата молба начин. Поддържа, че процесните наранявания могат да бъдат причинени от падане или каквото и да било друго съприкосновение с твърда повърхност. Оспорва претенцията и за имуществени вреди като недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за извършването на описаните в исковата молба разноски.

Оспорва исковете и по размер. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, чиято основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване на следните кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на гаранционната отговорност на ответната община: нападането му от безстопанствено куче; претърпените вреди; причинно-следствената връзка между вредите и нападението; че ответникът 2

********* е имал задължение по отношение на грижата и надзора на безстопанствените кучета на територията, където е настъпил инцидентът – че същата е административна територия на *********; претърпените вреди да са непосредствена последица от противоправно бездействие на служители на ответника / лица, на които са възложени грижата и надзора на безстопанствените кучета на процесната територия при и/или по повод на работа. Вината на конкретните служители/лица, на които е възложена работата, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията в е тежест на ответника

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, поради което неговата виновност не подлежи на разглеждане в производството по делото.

Ответникът може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.

От представеното по делото медицинско удостоверение № *****/21 г., издадено от Съдебномедицински кабинет, /адрес/ се установява, че при прегледа на Ц. Н. Ц. са установени следните травматични увреждания: охлузвания, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматичен оток с характерна конфигурация в средната трета на лявата подбедрица. Тези травматични увреждания са получени в резултат на притискащо и срещуположно тангенциално въздействие на твърди предмети с изразено ограничени изпъкнали контактуващи повърхности, каквито характеристики имат и кучешките зъби на кучешкото съзъбие. Установеното представлява типична находка, в резултат от ухапване от куче. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е представено и решение на ТЕЛК от 20.07.2022 г. за ищеца, видно от което същият е с 80 % трудова неработоспособност, с водеща диагноза: Синдром на Сьогрен и захарен диабет.

От представено писмо от *********, *********** от 04.08.2023 г. се установява, че след получаване на сигнал за инцидент на 16.10.2021 г., свързан с черно на цвят куче с дълга козина в района на центъра на 3

********** са извършени три проверки от различни екипи на предприятието.

При обход на района на 16.10.2021 г., при опит да бъде заловено, кучето е избягало. При извършване на проверки на 22.10.2021 г. и 27.10.2021 г., кучето не е установено.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено травматичните увреждания са по задно-външната повърхност в средната трета на лявата подбедрица под форма на правоъгълник, с изразен оток и кръвонасядане на кожата, като в горната част на това увреждане е имало две неправилни, ивичести, дълбоки охлузвания, широки по 5-6 мм и дълги от порядъка на 2,5-3 мм за всяко, а в долната част на травмираната зона – две рани с характеристики на разкъсно –контузни с диаметър от по 7.8 мм.

Травмите са с характерни вид, форма, морфолигична конфигурация за въздействие от кучешки зъби при ухапване от средно голямо куче.

Увреждането добре отговаря да е причинено едномоменто по време и начин съобщено в исковата молба. Подобни травми според вещото лице водят до изявени болки, страдания, временни функционални съобщения, като и при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения, средностатически след подобни травми възстановяването настъпва за около 3-4 седмици след инцидента. Независимо, че по делото липсва проследяваща медицинска документация с регистрирани усложнения от увреждането, от медицинска гледна точка може да се посочи, че цитираните срокове за възстановяване в исковата молба са напълно възможни. Това е така поради факта, че нараняванията от ухапване от куче винаги заздравяват по-бавно заради контаминиране на наранените повърхности, но и поради налични при Ц. заболявания – Синдром на Сьогрен / хронично автоимунно забоваляване, ангажиращо жлезите с външна секреция и проявяващо се най-често в сухота и устната кухина и/или очите, като при част от пациентите има извънжлезно ангажиране – артрит , засягане на централна и периферна нервна система, бъбреци, кръвоносни съдове/ с необходима терапия от кортикостероиди и цитостатици и заболяване от захарен диабет.

Констатираното ухапване от безстопанствено куче, както и че именно то е причинило установените при прегледа се потвърждават от ангажираните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Танка Ц.а – съпруга на ищеца, които при преценката им по реда на чл. 172 ГПК 4 следва да бъдат кредитирани като преки, непосредствени, вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

От тях се установява, че на 16.10.2021 г. свидетелката със съпруга й отивали на пазар до магазин ****** в ********** пеша на разходка, тъй като живеели близо. Връщайки се покрай аптека ********** едно безстопанствено куче се спуснало и ухапало съпруга й по левия прасец. Кучето било рошаво / като китеник/, черно и бяло на цвят. Свидетелката видяла маркировка на ухото на кучето. Не го били провокирали по никакъв повод. Вървели спокойно, като мъжът носел торба с пазар в дясната си ръка. Ищецът споделил, че много го заболяло и потекла кръв. Бил с дълъг панталон. Обадили се на личния лекар и закупили необходимите лекарства. Уведомили и „Екоравновесие“. Раната третирали с Риванол, и мазали с крем на основата на йод. Изпитал шок, не могъл да спи тази същата нощ, към момента още изпитва страх и заобикаля мястото. Възстановяването на раните продължило по-дълго / 3-4 месеца/, поради съпътстващите му заболявания, едно от които е автоимунно, при което раните заздравяват по-дълго, а освен това имал и начална фаза на диабет. Съдът приема, че периодът на възстановяване на раните е около три месеца, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в исковата молба, че периодът на зарастване на раните е продължил 2-3 месеца, заявеното от вещото лице при изслушването му по чл. 200 ГПК и в заключението му, че цитираните срокове за възстановяване в исковата молба са напълно възможни предвид съпътстващите му заболявания, както и долната граница на посочения от свидетелката период на възстановяване, доколкото за този период събраните доказателства взаимно се допълват.