Решение № 228 от 04.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500528 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от адв. К., пълномощник на „Комфортъбъл“ ЕООД гр. ***.

С Решение № 90 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 851/2024 гРС Свиленград е приел за установено по отношение на „Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК 207516103, че Х. С. С., ЕГН **********, не дължи сумата 5190.00 лева, представляваща цена на стоки по сключен между страните Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект №***от 05.09.2024 г., поради отказ от сключен договор, направен от Х. С. С., ЕГН **********, в предвидения 14 - дневен срок в Закона за защита на потребителите.

Съдът е осъдил „Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК 207516103, да заплати на Х. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 207.60 лева, представляваща платената по делото държавна такса.

Съдът е осъдил „Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК 207516103, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК- Разград с личен номер ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1 от 819 лева, адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Комфортъбъл“ ЕООД, който чрез пълномощника си адв. К., обжалва в срок.

Твърди,че постановеното от РС Свиленград решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Счита за неправилен доводът на съда, че не е дадена възможност на въззиваемата страна да предприеме друго поведение, освен да приеме монтажа на уреда. Твърди,че договорът е бил прочетен и разяснен на въззиваемата страна. Излага подробни аргументи в насока на това, че процесният уред за алкализация и йонизация на вода попада в изключенията на чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП поради хигиенни и здравословни съображения.

Счита за неправилен и изводът на съда за неравноправност на чл. 12, т. 3 от сключения договор между страните. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. М.., пълномощник на Х. С.

С., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Адв. М. прави искане да й бъде определено възнаграждание на основание чл.38 от ЗА за явяване във въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

Пълномощникът му адв. К. е депозирал писмена молба, с която заявява,че поддържа подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата се представлява от адв. М., която оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли да й бъде определено възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за явяването й пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора 2 въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М., на основание чл.38 от ЗА, възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 819 лв., определен съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

РС Свиленград е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Х. С. С. от гр. *** против „Комфортъбъл“ ЕООД гр. *** – за признаване за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 5190.00 лева, представляваща цена на стоки по сключен между страните Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект №*** от 05.09.2024 г., поради разваляне на договора от страна на ищцата.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях и съвкупната им преценка е достигнал до извода,че предявеният иск е основателен и доказан, поради което е уважил съшия.Този извод на съда е правилен, изложените мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.

По делото няма спор,че между страните е сключен Договор за покупкопродажба на стоки извън търговски обект №*** от 05.09.2024 г.

Спорен е въпросът може ли страната, въззиваема в настоящото производство, да упражни надлежно правото си на разваляне на договора, след като процесният уред за алкализация и йонизация на вода вече е бил монтиран и попада ли той в изключенията на чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП поради хигиенни и здравословни съображения. Спорен е и въпросът относно това неравноправна ли е клаузата на чл. 12, т. 3 от сключения договор между страните. Както вече се посочи първоинстанционният съд е обсъдил тези доводи на страната и изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗЗП предвижда правото на потребителят да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.

3

54, ал. 3 и чл. 55, като законодателят е предвидил изключения от правото на отказ за потребителя и изрично е изключил отказа в хипотезите, посочени в чл. 57 от ЗЗП.

Съдът намира,че уреда за алкализация и йонизация на вода Genkei модел Kaiteki, монтиран от служител на въззивника в къщата на въззиваемата, не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, поради което и не е дерогирано действието на нормите на чл. 50 - 56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора извън търговския обект.

От страна на въззивника се посочва, че процесният уред попада както в обхвата на чл. 57, т. 4 от ЗЗП, така и в обхвата на т. 5 от същата разпоредба.

Акцентира се обаче и се развиват доводи относно приложението на изключението, посочено във втората хипотеза – правото на отказ от договора в случая се ограничавало поради хигиенни и здравословни съображения.

Аргументите в тази насока са, че след свързването на уреда към водопреносната мрежа той може да обработи вода с патогени или замърсители, което би било потенциален риск за здравето на следващи потребители на уреда, както и това, че конструкцията на устройството не позволявала водата да бъде напълно извадена от него, като застоялата вода ще създаде среда за развитие на бактерии, гъбички, плесен и микроорганизми.

Тези аргументи не се споделят от въззивната инстанция.

По делото е представено писмо от Guandong Gawolo Hydrogen Technology Co Ltd (л. 39) – производител на уреда, придружено със съответния превод на български език. От същото става ясно, че действително остатъчна вода в машината при транспортирането й (тоест при задържане на вода за един продължителен период) може да създаде рискове. По никакъв начин обаче не се установява водата в процесния уред да не подлежи на цялостно премахване, както твърди въззивникът. Нещо повече – самият производител в посоченото писмо сочи, че стерилизация е възможна дори след замърсяване на уреда, но процесът е свързан със значителни разходи, като препоръчва да се сведе до минимум остатъчната вода преди транспортиране. Тоест производителят на този уред е предвидил очевидната и логична възможност същият да бъде местен в пространството и съответно свързван към различни източници на питейна вода. Корелация между еднократното свързване на уреда с водопреносната мрежа, доставяща питейна 4 вода на едно домакинство, и неговото непосредствено замърсяване от същата тази вода, не може да се установи и противоречи на всякаква житейска и търговска логика.

По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК страната е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. След като въззивникът твърди, че процесният уред за вода попада в изключенията на чл.

57, т. 5 от ЗЗП, то той следва да го докаже. Остават недоказани твърденията за хигиенни и/или здравословни съображения, изключващи правото на отказ от договора от страна на потребителя.

С оглед изложеното съдът намира,че въззиваемата е упражнила надлежно и в срок правото си на отказ от сключения между страните договор, поради което и не дължи заплащане на сумите по този договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Доколко една клауза е неравноправна е въпрос, който следва да бъде разрешен при отчитане на вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и останалите клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи по аргумент от чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП), а те са общи, когато са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Разпоредбата на чл. 12, т. 3 от сключения между страните Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект №*** от 05.09.2024 г. по същество е неравноправна клауза. Според същата купувачът губи правото си на отказ от договора след свързването (монтажа) на уреда към водопреносната система. До този монтаж се стига след употребата на цяла палитра нелоялни търговски практики от страна на търговеца – предприемането на редица действия за създаване на усещане за неотложност при сключването на договора и монтажа, създаването на впечатление, че уредите са японски, а всъщност същите са произведени в Китай (последното – 5 установено от показанията на св. К., извършил монтажа). С оглед изложеното до тук се формира извод, че разпоредбата на чл. 12, т. 3 от сключения договор е включена в същия единствено, за да изключи изначално упражняването на правото на отказ от договора от страна на потребителя и не почива на реални фактически основания от медицински и хигиенни съображения.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 851/2024 г.

ОСЪЖДА „Комфортъбъл“ ЕООД, ЕИК 207516103, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК- Разград с личен номер ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 819 лева, адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6