Решение № 251 от 11.06.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Русе , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200721 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Й. Б., чрез адв. П.И. – САК, депозирана против наказателно постановление № 38-0000628/18.03.2021г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че АУАН е незаконосъобразен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, предвид липсата на териториална компетентност, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ИА „АА“, както и че АУАН е допуснато нарушение, тъй като е посочен свидетел с три имена и ЕГН, но липсва качеството на същия. По същество се релевират доводи за недоказаност на нарушението, тъй като административнонаказващия орган се е позовал само на кантарна бележка, а не е събрал други доказателства в тази 1 насока. Твърди се, че липсват доказателства, които в случая да потвърждават наказателното постановление. На последно място се релевират доводи, касаещи преценка, съгласно чл. 27 ЗАНН и в условията на алтернативност се моли, наказанието да бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия А-2020 № 285602 от 26.01.2021г., за това, че на 26.01.2021г., около 15,20 часа, на главен път І-4, км. 206+051, до бившата консервена фабрика, посока от град Варна към град София, управлявал съчленена композиция, състояща се от моторно превозно средство влекач Скания А 4х2, с рег. № ЕВ 19 52 ВА от категория N 3, с две 2 оси, с прикачено полуремарке Кнапен Кок390, с рег. № ЕВ 06 71 ЕА, от категория О4, с три оси, с обща маса от 41160 кг., видно от представена кантарна бележка № 367565 от дата изход 26.01.2021г. в 13:09:53 часа, която маса надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40000 кг., с 1160 кг., които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

3

Съдът намира за неоснователни твърдения на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от лице, които не притежават териториална компетентност. Цитираната в жалбата разпоредба на чл.15, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ИА „АА“, не касае териториалната компетентност. Същата е регламентирана в чл. 17 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр. 33 от 8.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., доп., бр. 52 от 2.07.2019 г., в сила от 2.07.2019 г., изм. и доп., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.02.2020 г., в т. 6 изрично е посочено, че регионална дирекция „Автомобилна администрация – Русе“ е с териториална компетентност областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и със седалище в гр. Русе.

Неоснователни са и доводите релевирани с жалбата, че в НП не са посочени доказателствата, въз основа на които е извършена преценката от страна на административнонаказващия орган. Видно от съдържанието на НП в същото изрично е посочено, че нарушението е установено въз основа на представена от водача кантарна бележка № 367565 от дата изход 26.01.2021г. в 13:09:53 часа.

Не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило или ограничило правото на защита на наказаното лице, обстоятелството, че в АУАН не е посочено дали свидетелят е очевидец или е само свидетел при съставянето на АУАН.

В настоящия случай се касае за нарушение, което е установено въз основа на представени писмени доказателства, които са приложени по делото.

Всички изложено според настоящия съдебен състав обосновава извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава на това нарушение.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на 4 вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с 1160 кг.

Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177, ал.3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“, именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство на дата 26.01.2021г., който факт безспорно се установява и доказва от приобщените в хода на производството и писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, за недоказаност на нарушението, предвид това, че масата на превозното средство е установена въз основа на представените писмени доказателства – товарителница и кантарна бележка.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства – Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 792014 от дата 26.01.2021г., кантарна бележка № 367565 от дата 26.01.2021г и пътен лист № 0270452 от дата 26.01.2021г., безспорно се установява, че теглото на товара е 25 660 кг., а теглото на пътното превозно средство е 25660 кг., както и е установено и брутното тегло, а именно 41160 кг. По своята доказателствена същност, посочените документи представляват частни свидетелстващи документи, които доколкото носят подписа на водача и същият е приел товара във вида и количеството посочени в тях, които факти 5 последният е удостоверил с подписа си, същите се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила и правилно са ценени от актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти, относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, и съответно, доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП.

Отделно от това, съдът намира за неоснователни и доводите на пълномощника на жалбоподателя, че приложените писмени доказателства, установяващи теглото на натовареното пътно превозно средство не са достатъчни да обосноват извод, за общата маса на превозното средство, което е управлявал жалбоподателя, а е следвало контролните органи да извършат собствено измерване с електронна везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията.

Нормата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, въвежда подобно задължение за контролните органи, но то касае само случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС, в случаите по чл.

14, ал. 3 от същата, която касае именно извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, с обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м., в която хипотеза не попада настоящия случай.

Както бе посочено по-горе в мотивите, в настоящия случай общата маса на натоварване е била установена въз основа на документи, представен от самия водач на ППС и подписани от него, който е приел данните за товара и общата маса без възражение относно извършеното претегляне при потегляне и резултата от него.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са 6 отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението – конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците от извършеното от него деяние.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/308abd2b-5e42-46c7-a00b-6494b03df19f