Решение № 18 от 17.01.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Търговище, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101191 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.7 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Й. Л. Й. твърди в исковата си молба, че за периода от 06.12.2019г. до 31.07.2022г. е работил при ответника като младши контрольор 2-ра степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Търговище - със статут на държавен служител. Ответната страна - ОД на МВР - Търговище не му е заплатила дължимо за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд -нощен труд в размер на 0.25 лв. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмена молба при условията на чл.214 от ГПК е направил изменение в размера на предявените от него искове, съответно за сумата от 2064.13лв. по главния иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за сумата от 255.20лв. по акцесорния иск за лихва за забава.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който предявените искове са оспорени изцяло. Ответникът твърди, че в случая са неприложими разпоредбите на КТ, НСОРЗ, доколкото съществува изрична нормативна уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на МВР и положения от ищеца труд в процесния период е заплатен по действащите специални правила. В чл.3, ал.3 от Наредбата било предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, или съотношението между дневен и нощен труд за служители на МВР е 1 към 1, а не както е по КТ – 8 часа; 7 часа, което води до съотношение 1.143, както е посочил ищеца. Ответникът твърди в отговора, че на ищеца редовно е плащано възнаграждение в процесния период както за извънреден, така и за нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Излага съображения, че труда положен между 22.00 -06.00ч., 1 следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен, както и че същия не съставлява извънреден труд, като при действащата нормативна уредба на служителите в МВР се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, които се определят по различен ред и правила. Ответникът твърди, че правилото за преизчисляване на нощен труд в дневен, ако се приеме, че е относимо и за държавните служители в МВР е неприложимо за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл.9г (нов-ДВ, бр.41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ( НРВПО), съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на отчетния период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.96 от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало, което прави претенции за периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. изцяло неоснователна. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно с всички законни последици, а при условията на евентуалност и в случай, че съдът приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, моли дължимата сума да се определи като обезщетение за нощен труд съобр. заповедите на Министъра на МВР при ставка от 0,25лв. на час, с приспадане на вече платеното такова. В съдебно заседание, чрез писмени бележки от процесуалния си представител ответникът поддържа доводите, изложени в отговора, като навежда доводи, че след юли 2020 год. не е на лице празнота в закона относно регламентирането продължителността на нощния труд, след приети изменение на закона – чл.187 от ЗМВР, в сила от 10.07.2020 год., позовава се и на Решение № 197/07.10.2019г по гр.д.№ 786/2019г. на ВКС и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., III г.о. на ВКС, както и на практика на съдилища в страната. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение, уговорено по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за всеки иск, като сочи, че ищецът не е материално затруднено лице, цитира и съдебна практика, съобразно която при обективно кумулативно съединени искове, интересът се определя на база сбора на всички искове, а не поотделно. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, че ищецът е бил служител на МВР, като в процесния период е заемал длъжността младши контрольор 2-ра степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Търговище - със статут на държавен служител. Безспорно е също така, че в процесния период ищецът е работил на 12 часови смени, съответно дневни и нощни, по утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи от 2014 год., 2016 год., 2017 год., (л.85 – л.87 от делото), са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласни тези заповеди, за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв., при условията и по ред, определен в съответните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. Видно от приложените по делото фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства – графици и протоколи е отчитано отработеното от ищеца време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице, прието от страните и кредитирано от съда се установи, че в процесния период - 06.12.2019 г. до 31.07.2021 г., ищецът е положил 1514 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни протоколи за отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч., който не е преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на 2 работното време. От заключението се установи също така, че преизчислен с коефициент 1.143 нощния труд е 1730 часа, като в резултат на това преизчисляване остават незаплатени 216 часа. Брутния размер на неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 06.12.2019 г. до 31.07.2021 год. е 2064.13лв., а размерът на обезщетението за забава е 255.20лв. Както от заключението, така и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че извънредния труд е от преизчисляване на положения нощен труд, като за процесния период ищеца няма положен извънреден нощен труд, т.е. положен нощен труд над нормативно разписания и определен по графиците на работодателя.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна д оследните правни изводи: Безспорно е по делото, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., че за процесния период 06.12.2019 г. до 31.07.2021 г. е положил 1514 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 216 часа на стойност 2064.13лв. брутно лв. не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.

Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР. Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на държавните служители.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, като служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 6 и ал. 7 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 8 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. В ал.1 на чл. 187 от ЗМВР (редакция в сила от 10.07.2020 год.) е посочено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а старата редакция на ал.3 от 187 от ЗМВР, действаща до 10.07.2020 год. гласеше, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като следва да се приеме, че използвaният от зaконодaтеля термин „е възможно” сочи, че осемте чaсa нощен труд сa мaксимaлно допустимите, но не ознaчaвa, че товa е нормaтивно устaновения рaзмер нa нормaлнaтa продължителносттa нa нощния труд нa държaвните служители от системaтa нa МВР, рaботещи нa смени, тъй кaто всъщност нямa фиксирaнa нормaлнa продължителност нa нощния труд. Съглaсно чл. 187, aл. 10 от ЗМВР редът зa оргaнизaциятa и рaзпределянето нa рaботното време, зa неговото отчитaне, зa компенсирaнето нa рaботaтa нa държaвните служители извън редовното рaботно време, режимът нa дежурство, времето зa отдих и 3 почивките зa държaвните служители се определят с нaредбa нa министърa нa вътрешните рaботи. Зa процесния период сa действaли прaвилaтa нa Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. и Нaредбa № 8121з-908/02.08.2018 г. нa министърa нa вътрешните рaботи.

В Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016г. се съдържaт текстове относно възможносттa държaвните служители в МВР дa полaгaт труд и през нощтa между 22.00 и 06.00 чaсa, кaто рaботните чaсове не следвa дa нaдвишaвaт средно 8 чaсa зa всеки 24-чaсов период (чл. 3, aл.

3 ). В чл. 31 от Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отрaботеното време между 22.00 и 06.00 чaсa се отчитa с протокол, който се изготвя до десето число нa месецa, следвaщ месецa нa полaгaне нa трудa, кaто при отчитaне нa броя чaсове време нa труд между 22.00 и 06.00 чaсa, в протоколите зa отчитaнето им броят чaсове се посочвa сaмо в цяло число. Видно е обaче , че в Нaредбa № 8121з-592/25.05.2015 г. (действaлa преди товa) и в Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвa изрично реглaментирaно прaвило зa нaчинa и методологиятa, по която следвa дa се отчитaт отрaботените чaсове зa положения труд през нощтa, кaквaто е билa уредбaтa в предходнaтa Нaредбa № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, aл. 2 от същaтa, който глaси, че при сумирaно отчитaне нa отрaботеното време общият брой чaсове положен труд между 22.00 и 06.00 чaсa зa отчетния период се умножaвa по 0,143, кaто полученото число се сумирa с общия брой отрaботени чaсове зa отчетния период.