Определение № 1379 от 28.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1379 гр. Бургас, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500819 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК-203670940, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Нели Атанасова , против разпореждане № 1200 от 15.04.2025 г., инкорпорирано , постановено по ч. гр. д. № 449/2025 г. по описа на РС Несебър, с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н.

С. Т. , с ЕГН-********** от гр.*** , за заплащане на сумата 621,67 лева, представляваща главница по Договор за заем MicroCredit № 903100035284/08.08.2023 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя по силата на приложение № 1 от 21.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г.; сумата от 101,10 лева, представляваща договорна лихва до договора за заем за периода от 15.05.2024 г. до 15.02.2025 г.; сумата от 795,15 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 903100035284/08.08.2023 г.; сумата от 65,62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2024 г. до 27.02.2025 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 81,67 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева – 1 юрисконсултско възнаграждение и 31,67 лева за заплатена държавна такса.

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Заявителят "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е подал пред БРС заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. С. Т.

, с ЕГН-********** от гр.*** , за заплащане на сумата 621,67 лева, представляваща главница по Договор за заем MicroCredit № 903100035284/08.08.2023 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя по силата на приложение № 1 от 21.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г.; сумата от 101,10 лева, представляваща договорна лихва до договора за заем за периода от 15.05.2024 г. до 15.02.2025 г.; сумата от 795,15 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 903100035284/08.08.2023 г.; сумата от 65,62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2024 г. до 27.02.2025 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 81,67 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 31,67 лева за заплатена държавна такса.

Заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд е приел, че искането е в противоречие с добрите нрави – чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД ,както и че процесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК задължително съдържание и е вероятно вземанията да се основават на неравноправни клаузи .Заявителят не е посочил каква част от плащанията по кредита са послужили за погасяване на задълженията ,произтичащи от посочените клаузи,а от там – не е възможно да се разграничат останалите непогасени задължения,съгл. решения на СЕС по дело С-170/21 и д. С-379–21 ,образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на чл. 6 пар.1 от 2

Директива 93/13/ЕИО на Съвета .В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.Затова съдът е приел ,че в случая е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи ,съответно-на недействителен потребителски договор,поради което е отхвърлил заявлението .

Настоящият съдебен състав счита разпореждането за правилно и изцяло споделя изложените от първостепенния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Издаването на заповед за изпълнение се основава на сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се 3 основава на неравноправни клаузи от договора.Затова ,доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно – в решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, за целите на погасяването. Планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. В случая, макар в договора да са посочени размер на плащанията на погасителни вноски и срока за плащане, липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да е ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява. Включително възнаграждението за допълнителните услуги във връзка със сключения към договора за потребителски кредит договор за допълнителни услуги следва да бъдат отразени в погасителния план, тъй като те се погасяват на равни месечни вноски през периода на действие на договора, а не се заплащат еднократно. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен, като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10,11 и т. 12 от ЗПК-арг. от разпоредбата на чл.

22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г.). Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло 4 недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК - за съдържанието на погасителния план.И тъй като не става ясно и каква част от плащанията по кредита са послужили за погасяване на задълженията ,произтичащи от нищожните клаузи ,а оттам е невъзможно и разграничаване на останалите непогасени задължения/това не се е изяснило въпреки дадените от съда указания и въпреки подадената от заявителя уточняваща молба ,тъй като така и не става ясно какъв е размерът на ГПР при включване на възнаграждението за допълнителните услуги / ,районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение на всички претендирани вземания ,което разпореждане следва да бъде потвърдено изцяло

.Приложението на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените размери в чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни. В случая, видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, ГПР е в размер на 48,90 %, но към посочения ГПР не е включен разходът по договореното възнаграждение за допълнителни услуги съобразно т.3 от договора за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 903100035284/08.08.2023 г.В крайна сметка не е ясен начинът на формирането на ГПР по кредита ,а заявителят не е изпълнил даденото от съда указание за предоставяне на информация за извършените по договора за кредит погашения ,което е поставило съда в невъзможност да упражни законовите се правомощия по реда на чл. 411 ал. 2 т. 2 ГПК и да прецени съответствието на искането с добрите нрави . В допълнение следва да се отбележи, че от 5 съдържанието на договора е видно също така, че в договора няма ясно разписана методика на формиране на ГПР досежно компонентите му.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 н а ч и н. " Следователно, ГПР представлява величина, която се формира по методика, императивно заложена в ЗПК относно възможните компоненти, поради което кредиторът следва да посочи в договора съставните елементи, които участват във формирането на ГПР и е без значение дали ГЛП е фиксиран или променлив. Това не е било сторено, поради което и клаузата, с която е уговорен ГПР 48.90 % не съответства и на законовото изискване на чл. 11, ал.