Решение № 201 от 09.09.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Елин Пелин, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100966 по описа за 2024 година

Твърди се с исковата молба, че на 26.07.2023г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 2811015/ 26.07.2023г. /ДПК/и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената заемна сума от 2000лв.

Твърди се, че ДПК е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК, като са изложени конкретни съображения в тази насока с исковата молба.

Твърди се, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 2000лв. с посочен ГПР 16,32 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка и тази негова неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в ДПК по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, като принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки съответно е намерило регламентация в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл 147 ал. 1 от ЗЗП.

В случай, че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на ДПК, ищецът твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Излагат се с исковата молба в тази насока подробни съображения, в т.ч. за задължение на кредитора преди сключването на договор за кредит , да направи оценка на кредитоспособността на потребителя . Позовава се на § 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС, като счита , че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК / член 8, параграф 1 от Директивата, съображение 28 / 1

Твърди се, че поставяйки изискване да сключи договор с поръчителя, кредиторът е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД и единственият му мотив би бил да надари кредитора, а по силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен. Сочи се, че недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител, като се излагат подробни съображения и в тази насока.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на Договор за потребителски кредит № 2811015/ 26.07.2023г., както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2023г., сключен с „А.Т." ЕООД.

Иска се да бъде осъден първия ответник да върне на ищцата сумата от 50,00 лева платена възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2811015/ 26.07.2023г. за периода от 26.07.2023 - 30,07.2024., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

Да бъде осъдено „К." ЕАД да възстанови на ищцата заплатени от нея в периода от 26.07.2023 - 30.07.2024г. без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престарани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородил правно действие договор за предоставяне на поръчителство към Договор за кредит № 2811015/ 26.07.2023 година.

В едномесечния срок „К." ЕАД е депозирало отговор на исковата молба. Намира исковата молба за недопустима, с изложени съображения в таз инасока. Оспорва по основание предявения срещу него иск , като намира същия за неоснователен и излага подборни съображения с отговора по чл.131 ГПК.

По същество се иска отхвърляне на предявения иск за нищожност на ДПК, както и на осъдителните искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира всички направени разноски по делото.

Прави възражение за прекомерност на претендирало адвокатско възнаграждение, платимо на основани ечл.38, ал.1,т.2 ЗАдв.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозирал и ответника „ А.Т." ЕООД. Не оспорва сключения Договор за поръчителство от 26.07.23г., който бил уговорен между страните под отлагателно условие и излага съображения с отговора си в тази насока.

Оспорва твърдението на ищец, че на ,,А.Т." ЕООД не се дължи заплащане на възнаграждение, като излага съображенията си с отговора.

Твърди, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, със съответните съображения за това изложени с отговора.

Твърди, че наличието на свързаност между двамата ответници само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита" и излага съображенията си с отговора.

По същество се иска отхвърляне на, като неоснователен и недоказан предявения спрямо втория ответник иск за прогласяване нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство.

Претендира присъждане на всички сторени разноски по делото, в т.ч. юрисконуслтско възнаграждение.

Прави възражение относно претенцията на ищеца за разноски, като се иска определянето й в справедлив размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По съображенията на ответниците относно недопустимост на предявените искове съдът приема, че наличието на валиден договор между страните или не, не е въпрос по допустимост на предявените искове, а по същество на спора по делото, по който съдът 2 следва да се произнесе с решение.

По делото е представен с исковата молба Договор за потребителски кредит № 2811015/26.07.23г. /Договора/ заедно с Приложение №1 към Договора, неразделна част от последния, със страни “К.”ЕАД-С., в качеството на кредитодател и С. Д. Н. , в качеството на кредитополучател .

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.23г. , със страни “А.Т.”ЕООД-С. в качеството на поръчител и С. Д. Н. в качеството на потребител.

От Договора е видно, че кредитодателят е приел за одобряване заявление на кредитополучателя и ищец в настоящото производство, за предоставяне от кредитора на паричен заем в размер на 2000 лева, който кредитополучателят се задължава да върне в срок от 6 месеца при 6 погасителни вноски съгласно погасителен план, при фиксиран ГЛП – 15.21%, ГПР - 16.32 % и общ размер на всички дължими плащания 2091.07 лева по Потребителски кредит с Условие с погасителен план /приложение № 1 към Договора/.

Съгласно чл.1 от Договора “ К. “ се е задължило да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000.00 лв. при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено от “К.”. Съгласно т. V.1 от ОУ с Договора за Кредит “К.” ЕАД се задължава да предостави на Кредитополучателя Кредит под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление бъде одобрено от кредитодателя.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение с първия ответник по договор за потребителски кредит, съответно с втория ответник по Договор за предоставяне на поръчителство. Не е спорно между страните, че между същите е подписан Договор за потребителски кредит от 26.07.23г., съответно Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.23г., като Договорът за кредит поражда действие между страните само след одобряване от “К." на подаденото заявление /т. V.1 от ОУ/.

По делото е приета като компетентно дадена СТЕ от 07.04.25г., изготвена от в.л. И.

С. /Протокол № 27/07.04.25 година/. От заключението по експертизата е видно, че на 26.07.23г. в платформата на първия ответник е регистрирано заявление за кредит от С. Д.

Н., която регистрация с № 2811015, с параметри на заявлението съгласно р-л “Изследване”, т.6.1 от експертизата. Заявката на С. Н. не е била одобрена от “К.”, съгласно т.6.2 от експертизата. В системата на “К.” не е бил отразен изходящ превод на парична сума в размер на 2000 лв, като главница по Договор за потребителски кредит № 2811015/26.07.2023г.. В експертизата е приложена екрана снимка от системата на “К.” от която видно, че липсва дата на усвояване на кредита по процесната заявка, а отразения на снимката статус на заявката е “анулирана №sec”.

Приета е по делото и ССчЕ от 10.04.25г., изготевнва от в.л. А.Б.. От заключението по експертизата е видно, че в ГПР по представения с ИМ Договор за потребителски кредит от 26.07.23 година са били включени договорна лихва и главница, формиращи 16.32% ГПР.

Вещото лице е изчислило ГПР, по погасителен план с включени договорна лихва и поръчителство, в размер на 447.72 %.

Процесният Договор с Условие се сключва по реда предвиден в ОУ и при спазване изискванията на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. От доказателствата по делото не се установява Договорът да е одобрен от кредитодателя , поради което не са настъпили търсените от ищеца с депозиране на Заявлението правни последици, респ. възникване на задължение за кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредитната сума от 2 0000 лева и задължение за кредитополучателя и ищец в настоящия процес да върне кредита съгласно 3 условията по Приложение №1 към Договора, при посочения погасителен план и сключен Договор за предоставяне на поръчителство.

От събраните по делото доказателства не се установява да е последвало одобрение на депозираното от ищцата по електронен път заявление, поради което не би могло да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. От съдържанието на Договора се налага извод, че между страните е подписан договор за одобряване на заявлението на ищцата, при спазване изискванията на ОУ , в т.ч. т.т. II и III от ОУ. В тежест на ищеца е да докаже, че заявлението е било одобрено от кредитодателя.

Напротив, процесното заявление е анулирано и заявката за предоставяне на кредит не е била одобрена от “К.”, респ. ел. система е генерирала анулиране на Заявка №2811015 от С.

Д. Н. / вж. СТЕ от 10.04.25г., л.2, стр.1 р-л 6.3 от заключението /. Системата не е регистрирала изходящ превод по процесната заявка в размер на 2000 лева, респ. на заявителя не е била предоставена посочената със заявлението парична сума от 2000 лева. В последна връзка видно и от заключението по приетата по делото ССчЕ, “К.” не е предоставило на ищцата главницата от 2000 лв. по процесния договор за кредит, до колкото заявката на ищцата за кредит не е била одобрена от кредитодателя и поледната е била анулирана. Ищецът по делото не доказва валидно сключен с първия ответник договор за кредит, съответно валидно сключен Договор за предоставяне на поръчитество с втория ответник / с който договор поръчителят се задължава да отговаря пред “К.” солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потреителски кредит/. Не се доказва и от приетата ССчЕ ищцата да е извършвала плащания по процесния договор за кредит, за да й бъдат присъдени заявените и претендирани с ИМ суми за връщане от ответника “К.” ЕАД-С..

По изложените съображения предявените искове подлежат на отхвърляне..

При този изход на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от по 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Н. от с. Н.х. с ЕГН **********, против „К.“ ЕАД-С. ,с ЕИК........., иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 2811015/ 26.07.2023г., като сключен между ищцата С. Д. Н. и ответника „К.“ ЕАД-С. в нарушение на .чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.10 ЗПК1 вр. с чл.22 ЗПК, вр. с чл. 143, т.19 от ЗЗП.