Присъда № 54 от 14.05.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 54/14.05.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 55/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.

ЯРП е предявила обвинение против В. В.Д. от гр. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а” вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

Преди началото на разпоредителното заседание свидетелите Б. Д. В.и Т.

И. И. – пострадали от деянието предмет на обвинението, чрез редовно упълномощен повереник – адвокат направиха искане да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители. И тъй като исканията бяха своевременно заявени, в срока по чл.77, ал.3 от НПК, и от лица, имащи качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, същите бяха конституирани в качеството на частни обвинители.

В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи наказание от две години лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед младата му възраст и обстоятелството, че е оказал съдействие за разкриване обективната истина по делото в досъдебна фаза. Прокурорът пледира за редуциране размера на така определеното наказание с една трета, за постановяване ефективно изтърпяване на същото при първоначален общ режим и за прилагане разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК чрез привеждане в изпълнение на условното наказание лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ****. на СлРС.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват в с.з. и не изпращат представител.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си, признава изцяло изнесените от обвинението факти и изразява искрено съжаление за сторено.

Редовно упълномощения защитник – адвокат пледира на подсъдимия да се наложи наказание от две години лишаване от свобода, след отчитане младата му възраст, признанието на вината и съдействието за разкриване обективната истина по делото, както и за редуциране размера на така определеното наказание с една трета. Не взема становище относно начина на изтърпяване на наказанието.

1

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимият В. И.Д. роден на **** бил правоспособен водач на МПС, притежавал чуждестранно СУМПС № 5/51725, издадено от Република Кипър, както и лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №*** и бил наказван осемнайсет пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – пет пъти с влези в сила НП и тринайсет пъти с налагане на глоба с фиш.

Към 15.09.2023 г. бил на 20 години и бил осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер по НОХД № ***г. на СлРС. Със споразумението по цитираното дело, влязло в сила на 13.03.2023г., бил осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години. Касае се за умишлено причинена средна телесна повреда и конкретно, за нанесен удар с дървен сап, причинил нараняване, проникващо в черепната кухина, и изразяващо се в контузна рана на меката черепна покривка, депресионна фрактура на челната фронтална кост и прилежащите костни структури - челни синуси, орбити, хематоми, степенна промяна на съзнанието под формата на сомнолентност и 13 точки по скалата на комите с антероградна амнезия.

Шест месеца след влизане в сила на споразумението по горепосоченото НОХ дело – на 15.09.2023г. около 14:30 часа, подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №*** движейки се по път II53, км. 140+100, в отсечката между гр. Ямбол и с. Хаджидимитрово, в посока към гр. Сливен, със скорост от 113 км/ч. По същото време пред подсъдимия и в лентата, предназначена за насрещното движение, са движели и други превозни средства, а в управлявания от него автомобил пътували свидетелят М.А., който седял на предната дясна седалка, и свидетелите Б. В. и Т.И., които седели на задната седалка. След преодоляване на плавен ляв завой подсъдимият предприел изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил, след което рязко се прибрал в собствената си лента. В резултат на превишената скорост на движение и рязкото прибиране на автомобила в пътната лента, предназначена за движението му, подсъдимият изгубил контрол върху управлението, при което задната гума на превозното средство попаднала върху очакълен банкет с по-малък коефицент на сцепление.

Вследствие на това управлявания от подсъдимия автомобил изгубил устойчивост и управляемост, и се насочил косо наляво, изпадайки в режим на аварийно безконтролно движение - едновременно търкаляне и странично плъзгане на колелата. В това си състояние автомобилът пресякъл косо двете пътни ленти, предназначени за насрещно движещите се ПС, напуснал платното за движение в левия му край и продължил да се движи косо наляво в процес на плъзгане, заораване и преобръщане, докато се блъснал почти във вертикална позиция в крайпътно дърво. След окончателното преустановяване 2 на движението си, автомобилът останал да лежи върху таванната си равнина, на около осем метра вляво от левия край на платното за движение и с насоченост, обратна на посоката на първоначалното му движение. В резултат на това, на пътуващите в автомобила свидетели Б. В. и Т. И., били причинени телесни увреждания, както следва:

На свидетеля В. - гръдна травма, с палпаторна и функционална болезненост в областта на гръдната кост с данни за малък кръвоизлив зад нея с размери 40/20 мм, счупване на четвърто ребро от дясната половина на гръдния кош и данни за наличие на малки двустранни плеврални изливи с дебелина 13 мм, без наличие на контузии на белите дробове, довели самостоятелно и в съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; както и контузия на дясната ръка с данни за счупване на раменната й кост в нейния горен край в областта на шийката, довело до затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни.

На свидетеля Т. И.били причинени контузия на главата с наличие на разкъсно-контузни наранявания на горния и долен клепачи на лявото око и данни за лекостепенно сътресение на мозъка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб с данни за счупване на телата на 10, 11 и 12 гръдни прешлени без дислокация на костните фрагменти и без данни за стесняване на гръбначно-мозъчния канал и компресия на гръбначния мозък, довела до затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни ; както и контузия на лявата ръка, в областта на нейната длан, без данни за фрактури на кости, участващи в изграждането на костния й скелет, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След инцидента по сигнал на неустановено лице, на място пристигнали органите на полицията, както и на „Спешна помощ“, и пострадалите били откарани в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол за оказване на спешна медицинска помощ.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства от обясненията му, от показанията на свидетелите М. А., И. К., Т. И., Д. С., Б.В. и П. Т., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицински, автотехническа и автотехническа оценителна експертиза, от обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъпление от 15.09.2023г. и приложения към него фотоалбум, както и от писмените и от вещественото доказателство по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Д. е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр.

3 чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 15.09.2023 г. около 14.30 ч. на път II-53 км.

140+100, на територията на Община Тунджа, обл. Ямбол, в посока към гр.

Сливен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №*** е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Б. Д. В. от г*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка, в нейния горен край, в областта на шийката й, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, и на Т. И. И. от гр. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб, с данни за счупване на телата на 10, 11 и 12 гръдни прешлени без дислокация на костните фрагменти и без данни за стесняване на гръбначно-мозъчния канал, компресия на гръбначния мозък и произтичаща от това неврологична симптоматика, довело трайно затрудняване движенията на снагата.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които, като хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал се кредитират изцяло.

От обективна страна е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. Безспорно, управлявайки МПС (каквото е лекият автомобил по смисъла на параграф 6, т.12, б. „а“ от ДР на ЗДвП) същият е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като в участъка на км.140+100 от път II-53 на територията на обл. Ямбол, е избрал скорост на движение от 113 км/ч, която значително надвишава максимално разрешената такава за движение извън населено място от 90 км/ч. В резултат на това е изгубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което превозното средство изпаднало в режим на аварийно безконтролно движение, пресякло косо двете пътни ленти, предназначени за насрещно движещите се ПС, напуснало платното за движение в левия му край и продължило движението си до момента, в който почти във вертикална позиция се блъснало в крайпътно дърво. В резултат на това, на пътуващите в него свидетели Б. В. и Т. И., или на повече от едно лице, били причинени описаните по-горе телесни увреждания, съставляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно: на св. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния горен край в областта на шийката, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, и на св. И. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб с данни за счупване на телата на 10, 11 и 12 гръдни прешлени без дислокация на костните фрагменти и без данни за стесняване на гръбначно-мозъчния канал и компресия на гръбначния мозък, довела до трайно затрудняване движенията на снагата. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и 4 уврежданията на пострадалите. Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на горепосоченото правило за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали разпоредбите на на чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП – да не избира скорост на движение извън населено място, която надвишава 90 км/ч и да контролира непрекъснато ППС, което управлява. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.