Разпореждане № 19 от 23.02.2026, Военен съд - София

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19 гр. София, 23.02.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ

Наказателно дело частен характер № 20266100200019 по описа за 2026 година

Днес 23.02.2026 г., лейт. Георги Крушарски, съдия-докладчик по НЧХД № 19/2026 г. по описа на Софийски военен съд, след като разгледах подадената тъжба от В. Г. М. против Е. М. Д., за три продължавани престъпления по чл. 144, чл. 130, ал. 2 и чл. 146 от НК, и като обсъдих въпросите предмет на проверка от съдията-докладчик, визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито заседание.

Съгласно твърденията в тъжбата, които могат да се обобщят по следния начин: обвиняемият бил военнослужещ и в периода от 07 до 31 октомври 2025 г. живеел на семейни начала с тъжителката В. М. и системно упражнявал физическо и психическо насилие спрямо тъжителката, както следва:

На 07.10.2025 г. между обвиняемия и тъжителката възникнал скандал, при който обвиняемият нанесъл лека телесна повреда на тъжителката, наричал я „курва долна“, „ще ти еба путката майна“, заплашил я, че ще й „счупи главата“.

На 13.10.2025 г. обвиняемият отново упражнил физическо и психическо насилие спрямо тъжителката, като отново я удрял по главата и тялото, в резултат на което й причинил лека телесна повреда, а също така й отправял вулгарни и цинични изрази.

На 31.10.2025 г. обвиняемият отново нанесъл удари по тялото на тъжителката, отправил й обидни реплики и я заплашил, че ще й счупи телефона в главата, както и ще й счупи главата, ако се обади в полицията.

При това положение, следва да се приеме, че в тъжбата се съдържат твърдения за извършени престъпления от общ характер. Видно от съдържанието на тъжбата, обвиненото лице и тъжителката са живеели не семейни начала, като са имали и общо дете. Описаното в тъжбата поведение, а и изрично изложените в нея твърдения, че обвиняемият системно е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо тъжителката, налагат извода, че леката 1 телесна повреда и заканата с престъпление са били извършени при условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК. Съгласно тази разпоредба престъплението е извършено в условията на домашно насилие, ако е извършено чрез упражняване на физическо или психическо насилие, спрямо лице, от което деецът има дете и живее или е живеел на семейни начала, каквито именно твърдения се съдържат в тъжбата. Както е добре известно в производствата като настоящото съдът не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация и е длъжен да даде собствена правна оценка на твърдените в тъжбата обстоятелства. Ето защо следва да се приеме, че с тъжбата се претендира осъждане на дееца за престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. ал. 3, т. 3 от НК – закана с престъпление, извършена в условията на домашно насилие, както и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.

2 от НК – лека телесна повреда, извършена при условията на домашно насилие. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК тези две твърдени престъпления са от общ характер и не могат да се преследват по тъжба на пострадалия, респ. подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК – в нея да се съдържат данни за престъпление от частен характер.

Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че с твърдяното поведение обвиняемият е осъществил при условията на идеална съвкупност и обида по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като делото пак не би могло да се разгледа по тъжба на пострадалия, защото действащият НПК не допуска успоредното провеждане на производство от общ характер и производство от частен характер, като отдава приоритет на онова, което се движи от публичното обвинение по общия ред (в този смисъл е и Решение № 1086 от 04.01.2006 г. на ВКС по н. д. № 581/2005 г., III н. о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от НПК, когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган. Както вече се посочи, в тъжбата са описани престъпления от общ характер, по които, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК, следва да се проведе досъдебно производство, поради което и материалите по делото следва да се изпратят на съответния прокурор. С оглед на това, че се твърди, че престъпленията са извършени от военнослужещ в района на действие на Софийския военен съд, то делото следва да бъде изпратено по компетентност на съответната прокуратура, която в случая се явява Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София), по арг. от чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 3 от НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ ПРОИЗВОДСТВОТО по НЧХД № 19/2026 г. по описа на

Софийски военен съд, образувано по тъжба вх. № 124/13.02.2026 г., подадена от В. Г. М. против Е. М. Д..

2

ИЗПРАЩАМ делото по компетентност на Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София).

Препис от настоящото да се изпрати на частния тъжител чрез неговия повереник.

Да се изготви заверен препис от настоящото дело в цялост, след което същото да се изпрати на ВОП-София.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

3