Решение № 82 от 28.04.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ихтиман, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20251840200066 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: обл.

Бургас, гр. *, ул. „*“ № * чрез адв. П. Й. от АК Плевен срещу Наказателно постановление № BG06072024/5800/Р8-621/16.12.2024г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП от Закона за движението по пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.

В жалбата са изложени бланкетни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, обуславящи неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез пълномощника си адв. Й., не се явява и не се представлява.

Преди откритото съдебно заседание е постъпило становище от пълномощника на жалбоподателя, в коет о посочва, че поради служебна ангажираност не може да се яви и дава съгласие делото да се гледа в негово отсъствие. Развива допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, касаещи неправилно приложение на материалния закон. Иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление алтернативно да приложи закон за по- леко наказуемото административно нарушение. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно призован, явява се процесуален представител по пълномощие, който оспорва 1 жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 26/ и от датата на пощенското клеймо /л. 4 гръб/, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 06.07.2024г. в 17:55:30ч. т.а. марка „Скания“, модел „С450“, вид: влекач с Рег. № *, собственост на ЕТ „*“, управляван от жалбоподателя А. Г. Г. бил на ГКПП „Калотина“ в направление излизане от територията на Република България, когато служители на Агенция „Митници“ при проверка в системата, установили, че за автомобила е констатирано движение по републиканската мрежа, засечено с контролно устройство с идентификатор № 20032, а именно на 07.06.2024г. в 11:27:58ч. на път А -1, км 54+150 тунел „Траянови врата“, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължима пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.

2 от ЗП. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № BG06072024/5800/Р8-621 от В. М. М. на длъжност „старши инспектор“ в ТД „Митница София“, митнически пункт „Калотина“ в присъствието на В. Г. Ж.– свидетел, за извършено нарушение по чл. 179, ал.

3а от ЗДвП.

По преписката е представен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението, съгласно който за товарният автомобил рег. № *, собственост на ЕТ „*“, на 07.06.2024г. в 11:27:58ч. тол секцията № 20032 е отчела, че за движението на ППС по участъка от платената пътна мрежа не била заплатена дължимата пътна такса.

Докладът е придружен от снимков материал на автомобила.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № BG 06072024/5800/Р8-621/16.12.2024г. от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на А. Г. * на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, затова, че на 07.06.2024г. в 11:27:58ч. път А1, км 54+150 тунел „Траянови врата“, включен в обхвата на платената пътна мрежа управлявал товарен автомобил марка „Скания“, модел „Скания С450“, вид; влекач, с рег. № * без да е заплатена дължимата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП пътна такса за преминаването по републиканската пътна мрежа.

Разпитана като свидетел актосъставителят М. потвърждава подписа си в АУАН и поддържа констатациите в същия. Разяснява механизма, по който митническите служители установяват дали за съответното ППС е платена или не дължимата пътна такса. Свидетелката Ж. потвърждава в показанията си изложеното от свидетелката М., потвърждава подписа си като свидетел по акта и поддържа констатациите в него.

2

Съдът цени свидетелските показания като обективни, логични, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен доказателствен анализ.

Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон при ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП, видно от приложените към административно наказателната преписка и приети като писмени доказателства по делото заповед на Директора на Агенция „Митници“ относно компетентността на актосъставителя и на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно компетентността на наказващият орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен на 06.07.2024г. за нарушение, извършено на 07.06.2024г. и установено на 06.07.2024г.., а НП е издадено на 16.12.2024г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН.

При извършена служебна проверка за спазване процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място не е налице изискуемия идентитет между описанието на нарушението в АУАН и в НП. В случая описаното в АУАН административно нарушение е управление на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП за преминаване през републиканската пътна мрежа не съответства на описанието на нарушението в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, а именно, че за процесния пътен участък има 3 подадена тол декларация за ППС, но заплатената пътна такса е по-ниска от дължимата за съответната категория ППС/ видно от обстоятелствената част на НП/.

Касае се за две различни изпълнителни деяния, едното - незаплащане на дължима пътна такса, а другото – заплащане на такава такса, но в размер, който не съответства на дължимата за категорията и техническите характеристики на ППС. Такова съществено разминаване в описанието на нарушението безспорно нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същият има характера на постановление за привличане на обвиняем. Такова разминаване между административното нарушение, за което е повдигнато административното обвинение и това административно нарушение, за което е издаден санкционния акт на АНО, е всякога съществено процесуално нарушение, което дава основание за отмяна на наказателното постановление, защото нарушава правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинено.

На следващо място налице е нарушение на императивната разпоредба н а чл. 56, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съгласно която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на тези реквизити е лишила санкционираното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено и по този начин адекватно да организира защитата си.

Задължението на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, респ. заплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая нарушението не е доказано по отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана отговорността на водача, тъй като не е доказано осъществяването от него на състава на обявеното за наказуемо деяние. В административно наказателната преписка не са събрани доказателства, че на посочените в АУАН и НП дата и час именно жалбоподателят е управлявал ППС.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в акта– било при съставянето му, било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не е сторено.

На следващо място, от изложеното в наказателното постановление, не става ясна и волята на наказващия орган за коя от двете очертани в санкционната норма хипотези на административно нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл.

179а, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за 4 установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил да се ангажира административнонаказателната отговорност на водач за две различни хипотези на административни нарушения, както следва: 1) водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП или 2) водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т. е. предвидени са две различни хипотези, като нито в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.