Решение № 245 от 19.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Благоевград, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Д.

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна и частна жалба на „ДАС-52“ ЕООД, ЕИК 203214463, със седалище и адрес на управление: с.Н., против решение №256/31.10.2024г на РС-Сандански по гр.д.№1401/22г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни отрицателните установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и искането по чл.537, ал.2 ГПК, и частично е прекратено, като недопустимо, производството относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в двете жалби в тази насока. Настоява за неговата отмяна в отхвърлителната част и уважаване на предявените собственически иск и искането за отмяна на констативния нотариален акт, както и за отмяна в прекратителната част и връщане на делото на РС за произнасяне по същество, ведно с разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост, като правилно и законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави 1 доказателствени искания.

Предмет на делото е и частна жалба от „ДАС-52“ ЕООД, ЕИК 203214463, със седалище и адрес на управление: с.Н., против разпореждане №1402/28.08.2025г на РС-Сандански по гр.д.№1401/22г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакуваното разпореждане е върната частната жалба на жалбоподателя против разпореждане №1137/11.07.2025г.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна от въззивния съд.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на актовете, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно е установила, че с нотариален акт №57/08г на 03.06.2008г В.Щ. е продал на Ц.Д. 200/594 ид.ч. от УПИ VI, в кв.67, по плана на гр.Сандански, ведно с втори жилищен етаж, с декларирана застроена площ от 100 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата (вкл. мазе и таван) от жилищната сграда при условие, че В.Щ. запазва правото си на ползване върху имота до края на живота си.

От нотариален акт №55/14г се установява, че на 18.09.2014г Ц.Д. е продала на „ДАС-52“ ЕООД 200/594 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** – жилище, апартамент, ведно с идеалните части от общите части на сградата (мазе и таван).

С констативен нотариален акт №106/ 17г, ответникът К.Щ. е признат за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР 2 на гр.Сандански, с предназначение – гараж в сграда, с площ от 13, 58 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Сандански, с предназначение – гараж, с площ 14, 10 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Сандански, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ от 15, 13 кв.м., и трите обекта намиращи се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Сандански.

С решение №19/23.06.2020г на ВКС по №2689/19г е признато за установено по отношение на Ц.Д., че ответникът К.Щ. е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански, с адрес на имота: гр.Сандански, ул.“Пирин“ №109, с предназначение – гараж в сграда, с площ от 14, 10 кв.м., като Ц.Д. е осъдена да предаде на К.Щ. 1/2 ид.ч. от имота.

Съгласно съдебно-техническата експертиза жилищната сграда в УПИ VI, кв.67 по плана на гр.Сандански е с два жилищни етажа, таван и партерен етаж, построена свързано с жилищната сграда в УПИ V. Партерният етаж, в който се намират процесните три помещения е с коридор, с подход от стълбището и откъм южната фасада. В етажа са предвидени по архитектурен проект, одобрен от главния архитект на Община Сандански на 31.05.1974г, както следва: летна кухня, мазе, два гаража, ПРУ, коридор и стълбище.

Вещото лице сочи, че според представения констативен нотариален акт №106/17г процесните обекти са с предназначение: обект с идентификатор №*** от 15, 13 кв.м. е с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда; обект с идентификатор №*** от 13, 58 кв.м. е с предназначение: гараж в сграда; обект с идентификатор №*** от 14, 10 кв.м. е с предназначение: гараж в сграда.

Същевременно фактическото предназначение на така посочените самостоятелни обекти е следното: обект с идентификатор №*** – стая за живеене; обект с идентификатор №*** – стая за живеене; обект с идентификатор №*** – помещението се преустройва без одобрени от Община Сандански строителни книжа.

Вещото лице констатира, че съгласно съхранявания в Община Сандански архитектурен проект на жилищната сграда на К.В. в парцел VI, кв.67 по плана на гр.Сандански предназначението на процесните помещения е, както следва:

3 обект с идентификатор №*** – лятна кухня; обект с идентификатор №*** – гараж; обект с идентификатор

№*** – гараж. Предназначението на процесните помещения не е променяно по надлежния ред, в това число и след 2014г до датата на образуване на делото – 30.11.2022г, като в техническата служба на Община Сандански липсва документация за проведена процедура по промяна предназначението на гаражите в друг вид помещения. Двата гаража не се ползват по предназначение, тъй като достъпа до същите е невъзможен поради теренните условия и наличие на подпорна стена на уличната регулация с височина от 1, 50м и съществуваща разлика от 0, 50м между котите на прилежащия терен и пода на гаражите. Така, както са предвидени в одобрения архитектурен проект двата гаража и лятната кухня представляват самостоятелни обекти в сграда по смисъла на ЗУТ и ЗКИР.

Съгласно експертизата към датата на откриване на наследството на В.Щ. процесните три помещения са със статут на самостоятелни обекти в сграда, а не на общи части, прилежащи към жилищните обекти в сградата, в т.ч. и на втория жилищен етаж. Същите са обособени като самостоятелни обекти в сграда с изграждането им в съответствие с одобрения на 31.05.1974г архитектурен проект и строителното разрешение №143/21.09.1974г.

Строителните книжа са издадени на името на К. Щ. В..На името на К. В. Щ. такива липсват в Община Сандански, като липсват доказателства статутът на процесните имоти да е изменян по надлежния законов ред.

От протокол за предаване владението от 20.11.2023г по изп.д.№623/23г по описа на ЧСИ Ш.Дервиш се установява, че на ответника К.Щ. е предадено владението на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Сандански.

Съгласно констативен протокол от 01.12.2023г на Община Сандански, съставен след проверка на място на процесните обекти, за сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански има издадено строително разрешение №143/74г и одобрен архитектурен проект. По архитектурен проект на сградата, в сутерена е заложено изграждане на: лятна кухня с площ 15, 13 кв.м., мазе с площ 8, 15 кв.м., гараж с площ 13, 58 кв.м., гараж с площ 14, 10 кв.м. и ПРУ с площ 14, 40 кв.м. Гаража от 13, 58 кв.м.,лятна кухня от 13, 58 кв.м. и лятна кухня от 15, 13 кв.м. се ползват като 4 стаи за живеене. Установено е още, че в гаража с площ 14, 10 кв.м. и ПРУ с площ 14, 40 кв.м. са разположени различни вещи, предвид което същите се ползват без конкретно предназначение. Обект – мазе с площ 8, 15 кв.м. е без промяна на предназначението. Посочва се още, че заради денивелацията между ул.“Пирин“ и сутерена на сграда с идентификатор ***, достъпа до имота и сградата се осъществява по изградени 12 броя стъпала, отлети от нивото на тротоара на ул.“Пирин“, гр.Сандански. По североизточната граница на имота (пред лицето на сградата), на нивото на ул.“Пирин“ има изградена подпорна стена.

Св.Л. Д. твърди, че откакто през 1977г заживял в процесната къща, в гаражите и помещението зад гаражите живеели родителите на съпругата му, която е сестра на В.Щ. (баща на ответника). На партера на процесната сграда има четири помещения – два гаража, мазе и лятна кухня. Първият гараж и лятната кухня се ползват от семейството на свидетеля, а другият гараж и мазе се ползват от ответника К.Щ.. Тези две помещения до лятото на 2023г били заключени от К.Щ., а след това ответникът казал на свидетеля, че може да ползва въпросните помещения.

Св.Ц.Д. заявява, че с В.Щ. (баща на ответника К.Щ.) заживяла на семейни начала в етажа, обособен като самостоятелен. В приземния етаж живеела майка му, а баща му бил починал. Имало три стаи - кухня, хол и спалня. От В. свидетелката разбрала, че при построяване на къщата тези помещения са разпределени като общи части към къщата и още тогава се е знаело коя стая на кого се пада. След смъртта на майката А. през 2006г, починала и сестрата на В. и нейният съпруг – св.Д., взел двете помещения, които според уговорката били определени за семейството му, а свидетелката и В. (бащата на ответника) взели техните и сменили ключалките. Към всеки етаж има и две помещения от приземния етаж, като свидетелката впоследствие продала на ищцовото дружество етажа, плюс двете помещения, които били охранявани от СОТ.

Св.М.Б. описва спорния имот, който посещавал многократно. Твърди, че Ц.Д. закупила етажа от мъжа, с когото живеела на съпружески начала, който към момента на запознаването му с нея бил вече починал. Поддържа, че къщата била строена по типови договори, еднообразни за всички и никога не е имало гаражи.

5

При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение в отхвърлителната част досежно 1/2 ид.ч. от самостоятелни обекти с идентификатори №№*** и *** по КККР на гр.Сандански, е правилно като краен резултат, поради следните съображения:

Предявените отрицателни установителни искове с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК относно въпросните имоти са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това. Анализа на обстоятелствената част и петитума сочи, че ищецът обосновава правния си интерес с твърдения за притежавано право на собственост върху процесните имоти на соченото основание (покупкопродажба от 2014г), в качеството им на общи части към имотите, които е придобил с въпросната покупко-продажба – 1200/594 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Сандански, което се оспорва от ответника - съдебно и извънсъдебно, чрез снабдяване с констативен нотариален акт за имотите като самостоятелни обекти. При това положение в производството по така предявения отрицателен установителен иск ищецът дължи установяване на фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва ответното право, а именно доказване придобиването на процесните недвижими имоти чрез поддържания способ: твърдяната покупкопродажба, както и че въпросните имоти са общи части към придобитите с продажбата имоти. Действително, според т.1 на ТР№8/27.11.13г ОСГТКВКС при недоказване от ищеца на фактическите твърдения досежно съществуването правото на иск, производството по същия подлежи на прекратяване, поради неговата недопустимост. Цитираното правило обаче, е приложима само ако ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване правото на собственост. След като в случая ищецът поддържа, че е собственик на спорните идеални части (1/2) от недвижимите имоти (вж. исковата молба), съгласно диспозитивното начало сам е определил обема и интензитета на търсената защита, предявявайки отрицателен установителен иск, с който ще се отрече със СПН ответното право на собственост. Доказване принадлежността на спорното право на ищеца, е въпрос не на процесуалната, а на материално-правната му легитимация и обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото собственическите му права върху процесните вещи изключват тези на ответника върху същите.