Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 10.03.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3142/2025
Вид
Решение № 323
Подписан
10.03.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Светла Илменова Замфирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430103142 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от Водоснабдяване и канализация ООД, против Д. С. П., с правно основание чл. 415 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника.

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело по издадената заповед ЧГД 189 / 2025 г. е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжника.

Със заповедта съдът е разпоредил на Д. С. П., ЕГН **********, адрес:

*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, пълномощник юрк.

Узунова, сумата 1399,28лв.- главница за периода от 18.01.2022 год. – 21.11.2024год. и 182,31лв.- лихва от 18.02.2022год. до 07.01.2025год., ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 31,63лв. разноски по делото, представляващи внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена сума за предоставени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода 18.01.2022 - 21.11.2024 и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението за периода, посочен по-горе, за имот на адреса на длъжника в гр.Плевен, ул.Гургулят №29, офис 1, партида ИТН 5794709620.

Заповедта за изпълнение е връчена на С., като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване на съществуването на вземането. В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора. Той трябва да докаже, че е провел успешно заповедното производство и е предявил установителния иск в срок. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане. Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени доказателства. Няма извършено плащане.

До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми, поради което ищецът има правен интерес за предявяване на иск и търсене на защита по съдебен ред.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на иска, което се доказва и от приложеното ч. гр. дело, по което и в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.

Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото страни.

2

Съдът намира, че искът следва да бъде уважен, като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в производството, съобразно представения списък по чл.

80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по отношение на Д. С. П., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата от 1399,28лв.- главница за периода от 18.01.2022 год. – 21.11.2024год. и 182,31лв.- лихва от 18.02.2022год. до 07.01.2025год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Д. С. П., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените разноски по делото в общ размер на сумата от 522,15 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3