Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 06.01.2020, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Търговско дело 21/2019
Вид
Решение № 1
Подписан
06.01.2020
В сила
21.11.2021
Състав
АНЕЛИЯ МАРИНОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Разград,

06. 01. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:

Анелия Йорданова при секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 21 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

Постъпила е искова молба от Н.Ш.И. и М.Ю.З.,*** против ЗАД „Армеец“ АД гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния внук и брат М.Ю.Р.в размер на по 50 000 лв. за всяка една от тях със законната лихва, считано от увреждането.

Ищците твърдят, че на 02. 05. 2014 г. Е.Б.Х. при управление на МПС – автомобил „Алфа Ромео 147” с д. к. № РР 6924 АТ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП, при което е причинил смъртта на техния внук и брат М.Ю.Р.По този повод е било образувано нохд № 44/ 2015 г. по описа на ОС Разград и Юсеинов бил признат за виновен да е извършил описаното увреждане. Към момента на извършване на деянието Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 11113002556310/ 25. 10. 2013 г. със срок на валидност, считано от 25. 10. 2013 г. до 24. 10. 2014 г. , което ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищците твърдят, че вследствие на увреждането са им причинени неимуществени вреди.

Постъпил е писмен отговор от ответника „ЗАД

Армеец” АД гр. София. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. По същество излага становище, като оспорва иска по основание и размер и твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Пострадалият е бил без поставен или с неправилно поставен предпазен колан, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Качил се е при водач в МПС, за когото е знаел, че е употребил алкохол и/или друго упойващо вещество, с което сам е поставил живота и здравето си в риск. Излага довод, че липсва дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и пострадалия , а възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/ 1961 г. и ППВС № 5/ 1969 г. се допуска само по изключение, когато болките и страданията надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Алтернативно излага становище, че иска е прекомерно завишен по размер, предвид критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение, че съгл. § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5 000 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията по главния иск за присъждане на обезщетение и по отношение на акцесорния за заплащане на законна лихва.

В допълнителна искова молба ищците оспорват твърденията на ответника. Заявяват, че са от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Налице била силна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалия, което е довело и до продължителни болки и страдания от неговата смърт. Неоснователно е възражението на ответника за заплащане на суми по 5 000 лв. По отношение на процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат правилата на част Четвърта от КЗ /отм./, които не предвиждат лимити на обезщетенията за неимуществени вреди. Дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ е приложима за всички претенции, независимо към кой момент е възникнало застрахователното събитие, същата противоречи на чл. 1, §2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

Третото лице – помагач Е.Б.Х. счита, че исковете са неоснователни. Възразява, че е причинил ПТП след употреба на алкохол.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 44 / 2015 г. по описа на РОС, с Присъда № 25/ 31. 03.

2015 г. подсъдимият Е.Б.Х. е признат за виновен в това, че на 02.

05. 2014 г., около 02. 20 часа, по път II-49, км 76 + 820 м, в землището на с.

Задруга, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. №

РР 69 24 АТ, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 73 , ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, извън населено място, водачът на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава 90 км/час”, като е управлявал автомобила със скорост около 127 км/ч., в тъмната част на денонощието, в извън населено място и с още четирима пътника и по непредпазливост е причинил: смъртта на Мертан Ю. ***, настъпила в резултата на съчетана травма, довела до травматични увреждания на вътрешните органи и аспирация на хранително съдържимо; средни телени повреди на три лица: на Шенер Шурай Исмет на 17 год. от гр. Кубрат, изразяваща се в контузия на главата и мозъчна контузия: счупване на черепните кости в дясната челнотеменна област, счупване на дясната скулова кост, голям епидурален хематом в дясно челно/ хематом между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка/, извършена операция - трепанация на черепа и евакуация на големия епидурален хематом, кръв и въздух в десните синуси, хематоми около двете очи, с голям оток на меките тъкани на лицето, които са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота; на Сали Ердинч Сали - на 23 год. от гр. Кубрат, изразяваща се в контузия на дясна лакътна става, със счупване на олекранона и дясна лакътна кост /израстък на костта в областта на лакътната става/, мозъчно сътресение леко изразено по тежест, без изпадане в безсъзнателно състояние, довели до трайно затруднение движението на дясната ръка; на Светослав Сергеев Калев - на 17 г. от гр. Кубрат, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно - контузна рана в дясната слепоочна област, мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, които с довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б” във вр. с чл. 343, ал. 4 НК и чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 58а НК и чл. 54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което и намалено с 1/3 и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от четири години.

Според материалите по приложеното дознание въз основа, на което е образувано и нохд № № 44 / 2015 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП са обстоятелствата, че водачът на лекия автомобил „„Алфа Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. № РР 69 24 АТ Е.Б.Х. около

02. 20 часа на 02. 05. 2014 г. по път II-49, км 76 + 820м в землището на с.

Задруга, обл. Разград, обв. Х. управлявал автомобила в посока към гр. Кубрат, на прав хоризонтален участък от двупосочно платно с ширина 6, 60 м. и лек наклон на изкачване от 3 %, едрозърнест асфалт, на места мокра настилка. Автомобилът се движел със скорост около 127 км/ч. в тъмната част на денонощието. Внезапно на пътя излязло куче, което било забелязано от водача Х.. За да избегне удара, Х. предприел маневра, при което рязко извил волана и загубил контрол над автомобила.

Пътната настилка била мокра в този участък, автомобилът загубил устойчивост и преминал към левия банкет, ударил се в крайпътно дърво с предната си дясна част. След това се наклонил наляво, изминал около 11,40 м. и се ударил в група дървета, завъртял се по таван и изминал около 4,70 м. Скоростта на автомобила в момента на удара била около 79 км/ч. При произшествието, момчетата пътували в автомобила, измежду които и Мертан Рамис получили различни наранявания. На място пристигнали служители на полицията и екип на ЦСМП гр. Кубрат, който установил, че М.Ю.Р.е починал. Причината за настъпването на смъртта била съчетаната травма, довела до травматични увреждания на вътрешните органи и аспирация на хранително съдържимо.

Назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е дала заключение, че пострадалият М.Ю.Р.при настъпване на ПТП е седял на предната дясна седалка на автомобила. След удара в резултат на инерционните сили, тялото му е имало посока и скорост на движение, еднаква с посоката и скоростта на движение на автомобила преди удара. Автомобилът „„Алфа

Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. № РР 69 24 АТ, в който е пътувал пострадалият Мертан е бил оборудван с предпазителни колани и Мертан Рамис при настъпване на ПТП е бил с поставен предпазителен колан. Въпреки поставения колан, при конкретния вид удар със скорост 127 км./ч., коланът не би могъл да предотврати нито по вид, нито по степен настъпилите вредоносни последици.

По делото са разпитани като свидетели Гюлтен

Хюсеин Исмаил и Ремзи Халил Исмаил – съседи на ищците. Според показанията и на двамата свидетели, ищците Н. – баба на пострадалия Мертан и М., негова сестра, много тежко понесли загубата му. Тримата били много близки. Преди смъртта на Мертан, живеели в едно домакинство, в една къща.

Мертан учел през седмицата в техникум в гр. Русе и в петък вечерта се прибирал в селото. Баба му Н. всяка петъчна вечер го чакала на улицата или на входната врата да се прибере, приготвяла му любимата храна. Сестрата М. била много привързана към Мертан, защото имали разлика във възрастта 10 години и тя се грижела от малък за него. След като се омъжила в съседно село, всяка седмица за по 2- 3 дни се прибирала в дома си при родителите и брат си. Към момента на произшествието М. живеела в Германия, но често пъти през годината си идвала в България и стояла по един месец. Н. и досега не можела да преживее загубата му. Изведнъж отпаднала и все плачела.

Всеки ден или през ден ходела на гробищата. М. след смъртта на брат си родила дете и му дала името Мертан.

По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, която дава заключение, че вследствие травмиращото събитие и при двете ищци се наблюдава хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, което не е тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство, но е с достатъчна степен на силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в семейното функциониране. И двете ищца са преминали през фазите на скръб и траур, но се наблюдават симптоми /емоционални реакции/, вследствие на травмата от загубата на Мертан, които остават непреработени и водят до емоционален дисбаланс, наличие на лека депресивност и повишена тревожност, така, че да нарушават в някои аспекти обичайното социално функциониране. Непреработването на емоционалните реакции се дължи на голямата емоционална привързаност на ищците с техния брат и респ. внук. Ищцата М. все още е в състояние на лека депресия, свързана с преживяването на травмата. Имали са силна емоционална връзка с брат си, тъй като ищцата, предвид разликата във възрастта им, се е грижила за него като майка, учила го е на навици, на основни социални умения, учила го да пише, да чете, гледала го е и възпитавала като свое дете. Фиксирала се върху грижите за новопоявилото се дете, което нарекла Мертан. При нея травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур, довело до хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, оказва негативно въздействие върху връзката със съпруга й, което довело до разпад на семейството й. При ищцата Н. са налице симптоми на затруднения в обичайното функциониране в ежедневието. Предвид традициите на патриархалната общност в която живее и с които е силно свързана, тя е възприемала внука си, като наследник на родовото право, който трябва да продължи рода, което рязко се прекъсва от внезапната му загуба. Той е бил смисълът на живота й, тъй като го отгледала от малък. След произшествието и двете ищци са приемали медикаменти.