Решение № 206 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300503397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П., чрез адв.Е. И. от АК Пловдив срещу решение № 4322/04.11.2024г. по гр.д. № 4578/2024г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от С. Г. П., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, представлявано от адвокат Е. Г. И., против “Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, обективно и субективно – пасивно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сумата 33,68 лева, представляваща платена от нея без основание на този ответник възнаградителна лихва по сключен между тях в гр. Пловдив нищожен Договор за паричен заем № ***/05.08.2020г., а ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата 216, 30 лева, представляваща платено от нея без основание на този ответник възнаграждение за поръчителство (гаранция) по сключен между тях в гр.

Пловдив нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 1

***/05.08.12.2020г., като неоснователни и недоказани.

Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, че в размера на ГПР не са включени всички дължими компоненти и при включването им същият ще надхвърли 50 %. Сочи се, че съдът дължи преценка за правния интерес относно предявяването на установителни искове като абсолютна процесуална предпоставка. Сочи се, че съдът служебно е задължен да проверява недействителни клаузи на договор когато са неравноправни клаузи, във вреда на потребителя, като в казуса не са спазени редица норми на ЗПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.

Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от , с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че о т страна на ищцата не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява с влезли в сила съдебни решения да са били прогласени двата процесни договора с двете ответни дружества за нищожни, нито са били предявени от нея по настоящето дело искове за прогласяване на посочените договори за нищожни – поради което съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че е платила на двамата ответници горепосочените суми без основание по нищожни договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство.

2

Основателно е възражението на С. Г. П., че съдът служебно е задължен да проверява недействителни клаузи на договор когато са неравноправни клаузи, във вреда на потребителя, като в казуса не са спазени редица норми на ЗПК.

По този въпрос е прието ТР №1/27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В казуса с исковата молба ищцата по това дело е обсновала нищожността на двата договора сочени по делото - договор за паричен заем № ***/05.08.2020г. и договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.08.12.2020г. Сочи се в исковата молба, че нищожността се дължи на нарушения на императивни правни норми на ЗПК. Ето защо първата инстанция е била длъжна да се произнесе по нищожността на горните две правни сделки, защото това е било от значение за решаване на правния спор и нищожността се сочи да произтича от съдържанието на самата сделка.

Според въззивният съд решението е неправилно, тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-висок от записания в договора за кредит. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита.

Налично е изискване да се изчисли ГПР к а т о една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е представен като една ставка 46,83 %. Но тъй като съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за кредит. А в казуса не е взето предвид при изчислението на ГПР на дължимото възнаграждение за поръчителя по чл.3 от 3 договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.08.12.2020г. в размер на 216,30 лева.

Нормата на чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за нотариалните такси. В договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителя е общ разход по кредита. Това е така, защото сключването на договора за поръчителство е било явно задължително условие за получаване на кредита от този кредитор.

При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е разделен на две ставки, на ГПР и на възнаграждение за поръчителя, което плащане има характер на допълнителна лихва по кредита. Настоящият съд не възприема тезата, че става дума за два различни договора. Поръчителството за дълга по процесния договор за потребителски кредит е обезпечение на този кредит и следва да е налице съгласие и на двете страни още по време на сключването на договора. Тоест още при сключването на договора за потребителски кредит в частта относно обезпечението на същия, чрез договорно поръчителство е налице заобикаляне на закона.

Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо понисък от действителния, което се преценява от настоящия съд като заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, 4 следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. Ето защо неправилно РС Пловдив е отхвърлил иска за връщане като недължимо платена на сума от 33,68 лева по клаузата за възнаградителна лихва. Дължи се връщане и на възнаграждението за поръчителя по договора за поръчителство в размер на 216,30 лева. Ето защо решението следва да се отмени изцяло и да се постанови ново, с което исковете да се уважат и за тези суми, за които са предявени, съобразно изменението на иска по размер направено в последното съдебно заседание.

С оглед на новия резултат по делото следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта относно разноските. С оглед на новия резултат от делото На адвокатско дружество ЕАД Е. И. Булстат *** следва да се присъдят по 300 лева за оказана безплатна правна помощ на ищцата С. Г. П., ЕГН ********** за двете инстанции или общо за двете инстанции 600 лева. Присъденото възнаграждение е съобразено с цената на двата иска и правната и фактическата им тежест от съда. За това присъдено от съда обезщетение не следва да се начислява ДДС, защото безплатната правна помощ оказвана от адвокат на клиент с материални затруднения не е облагаема сделка по ЗДДС, доколкото това е безплатна сделка и при нулева стойност ДДС не се начислява, а и последващата ролята на съда в данъчната процедура по този закон е спорна.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 4322/04.11.2024г. по гр.д. № 4578/2024г. по описа на РС Пловдив, като вместо това реши:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, сумата в размер на 3 3 , 6 8 л е в а , к а т о недължимо платена с у м а по клауза възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем № ***/05.08.2020г.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, сумата в 5 размер на 216,30 лева, като недължимо платена сума за възнаграждение за поръчителство (гаранция) по сключен между тях в гр. Пловдив нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/05.08.12.2020г.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***да платят на еднолично адвокатско дружество Е. И. Булстат *** *** на основание чл.38 ЗА общо сумата от 600 лева за разноски пред първата инстанция и за разноски пред въззивната инстанция, за оказана безплатна правна помощ на С. Г. П., ЕГН **********.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6