Решение № 64 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204388 по описа за 2025 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба предявена от С. Н. К., ЕГН **********, гр.Варна, ж.к. **********, бл. **, ет. **, ап. **, тел. **********, против НП № 439а. - 139/10.09.2025 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл. 218б., вр. с чл. 207, ал. 1 от НК и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Излагат се твърдения, че деянието не е извършено виновно от 1 жалбоподателя.

В съдебно заседание въззивникът редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се иска да се намали размера на наложеното с НП наказание.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от юк Л., с които се излага становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, като е доказано извършването на процесното нарушение. Излага се становище, че нарушениетоне се отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28б. а от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата и претендирано адвокатско възнаграждение, се иска да бъде присъдено такова в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.06.2025 г. Г. С. посетила магазин в гр.Варна, находящ се на ул."Милосърдие" № 4 и до като пробвал различни дрехи, оставил слънчевите си очила марка „Hugo Boss“ в един кош с дрехи. Няколко минути по късно осъзнал, че е забравил да прибере очилата си, върнал се до въпросния кош, но вещите липсвали.

Впоследствие след подаден сигнал в Трето РУ при ОД на МВР -Варна, във връзка с който е образувана преписка № 439000-18181/2025 г. По преписката са извършени оперативно- издирвателни мероприятия. При преглед на видеозаписите полицейските служители установили, че на 30.06.2025 г. в 13:52:55 ч. С. оставил слънчевите си очила в кош за дрехи, а в в 13:59:18 ч. непозната за него жена, носеща дамска чанта през рамо и с 2 поставени на главата си слънчеви очила, взима очилата на С. и ги закача на дамската си чанта, след което продължила да се разхожда из магазина.

Впоследствие била установена С. Н. К., призована в Трето РУ при ОД МВР - Варна и от същата са снети обяснения, в хода на които признала, че на процесната дата е взела процесните слънчеви очила, за което не сигнализирал на органите на МВР "по ред лични съображения". На 18.07.2025 г. възз. С. К. предала доброволна слънчевите очила, а на 28.07.2025 г. същите били върнати на собственика им Г. С.

В хода на проверката е установено, че на С. К. не са налагани административни наказания по чл. 218б от НК до момента на изготвяне на справката.

При така установената фактическа обстановка, прокурор при ВРП констатира, че са налице достатъчно данни за извършено деяние по смисъла на чл. 207 от НК, но наказателно производство не следва да се образува, тъй като са налице предпоставките на чл. 218б. от НК за налагане на административно наказание. Посочените изводи са инкорпорирани в постановление за отказ да се образува наказателно производство от 06.08.2025 г. по пр. пр. №11499/2025 г.

Въз основа на материалите по прокурорската преписка срещу възз. К. е издадено обжалваното НП, с което на основание 218б ал. 1 от НК и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение на чл. 218б ал. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1 от НК .

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, материалите по преписка № 439000-18181/2025 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, протокол за доброволно предаване и др..

3

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН , вр. чл. 424, ал. 4 от НК, който е надлежно оправомощен в този смисъл, видно от приложеното към АНП копие на съгласно Заповед № 812з-694 от 07.06.2021 година на Министъра на вътрешните работи, приложена към преписката.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани, както по време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Ясно и недвусмислено от НП се установява, че отговорността на въззивника е ангажирана въз основа на постановление на прокурор от ВРП за прекратяване на досъдебно производство водено за извършено престъпление кражба в хипотезата на чл. 207, ал. 1 от НК В НП се съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника престъпление /нарушение/, както от обективна така и от субективна страна. Посочени са д а т а и място на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено. Ясно и недвусмислено от постановлението става ясно, че доказателствата в подкрепа на адм. наказателното обвинение се съдържат в 4 материалите по досъдебното производство.

Не е допуснато и нарушение на чл. 34 от ЗАНН, доколкото НП е издадено в едногодишен срок от извършване на нарушението.

Същевременно нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е неприложивма в случая, доколкото същата визира хипотезата, при които НП се издава въз основа на съставен АУАН, докато в настоящия случай административнонаказателното производство се е развило на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без съставянето на такъв.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени доказателства бе установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателя, е намерила чужда движима вещ – 1 бр. слънчеви очила , собственост на Г. С. и не е съобщила в рамките на едноседмичен срок на собственика, на властта или на този, който я е загубил. Установената фактическа обстановка в тази връзка не се оспорва и от възз. К..

Посочените обстоятелства се установяват безспорно от писмените доказателства по делото и в частност от обясненията на възз.К., от протокола за доброволно предаване, материалите по АНП и пр. пр. № 11499/2025 г.

При така установените факти, съдът счита, че въззивникът е осъществил състава на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК се осъществява чрез бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на собственика, на този, който я е загубил, или на орган на 5 властта за това, че вещта е у него. Тук е налице едно типично двуактно престъпление. Неговото изпълнително деяние включва два последователни и функционално свързани акта, всеки от които, взет отделно, не е престъпен. Те са: едно действие, което се заключава във вземане на загубена от другиго и намерена впоследствие от дееца чужда движима вещ, и едно продължено след това бездействие, което се заключава в не съобщаване за намерената вещ в срок една седмица на собственика, на властта, или на лицето, което я е загубило.

Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по своето съдържание и се свежда до това, че нито собственикът, нито властта, нито лицето, което е загубило вещта, научават седем дни след нейното намиране къде е тя.

Анализът на установената по делото фактическа обстановка сочи, че възз. К. е извършила деянието при форма на вина – пряк умисъл. Същият е бил длъжен да не нарушава разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от ЗС, които същият е длъжен да познава, и да предаде намерените слънчеви очила на собственика, сътотв. лицето, което я е загубило, ако му е известно, или на органите на властта.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 424, ал. 1 от НК за деянията по чл. 218б от НК, в т. ч. по чл. 207, ал. 1 от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН.

За да е налице хипотезата на чл. 218б. от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки - деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т. ч. по чл. 207, ал. 1 от НК; стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал. 2 на чл. 218б. от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително 6 не само за съда, но и за органите на прокуратурата и полицията.

От приетите по делото писмени доказателства се установява че възз.К. не е осъждана и не е санкционирана по административен ред за такова деяние.

Стойността на предмета на престъплението е не само до размера на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата – 30.06.2025 г., но и значително под този размер, а именно от 285.00 лв.

Безспорно се установява, че процесната сума е възстановена на собственичката й. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че са налице всички заложени в чл. 218б., ал. 1 НК предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за неприложимост, упоменати в ал. 2 на същия член, не е налице.

Правилна е квалификацията на деянието, доколкото със същото е нарушена нормата на чл. 207, ал. 1 от НК, а с нормата на чл. 218б. от НК е правното основание за ангажиране за същото на административна отговорност, като последната норма инкорпорира други предпоставки за квалифицирането на деянието като администратвино нарушение, а не като престъпление, относими към обществената опасност на личността на дееца.

Съдът намира, че подреждането на двете норми една спрямо друга при извършване на привзръзка на отделните норми имащи значение за квалификацията на деянието, е без значения с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

Съдът намира, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. За да бъде приложена тази разпоредба следва деянието да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на подобни нарушения. Настоящия случай обаче не е такъв. Напротив касае се за деяние попадащо в обхвата на наказателния кодекс, което само по себе си според настоящия съд сочи на завишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на правонарушения и е достатъчно основание да се изключи възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

7

Според съда обаче, в конкретния случай, наложеното на въззивника наказание не е съответно на извършеното нарушение. В НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката. За извършеното нарушение чл. 218б, ал. 1 НК предвижда налагане на наказание "глоба" от 100.00 до 300.00 лева.

В случая АНО е наложил на възз. К. санкция, в размер на в максималния размер от 300.00 лв. Наложеното наказание от АНО настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за допускани други нарушения от съответния вид, за които въззивникът да е бил санкционирано по административен ред, съдът счете, че в случая дори и минимално предвиденото в закона наказание - глоба от 100.00 лв. би постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. За да формира посочения извод, съдът съобрази и смекчаващите отговорността на въззивника обстоятелства, а именно направеното от същата самопризнание в хода на проверката по случая, както и възстановяването на причинените в резултат на деянието.

Разпечатката съдържа 47 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3086f257-73d9-46cc-a0b8-6b2cf5af2143