Решение № 443 от 27.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20201001002529 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Пирдопинвест“ ЕООД - гр.

Пирдоп, Софийска област срещу решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т.д. № 2159/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.88, ал.1, изр. 2, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от дружеството срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България гр. София.

С решение № 39 от 4.01.2019 г. по т.д. № 4441/ 2018 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав първоинстанционното решение е потвърдено.

С решение № 91 от 5.11.2020 г. по т.д. № 1040/ 2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о. въззивното решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за правилното приложение на закона.

В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция приема следното.

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в писмената защита, са основани на твърдението за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

1

Изводът, че за ищеца не било възникнало правото да развали договора, тъй като не била налице безполезност от изпълнението не кореспондирал със събраните по делото доказателства. От тях се установило, че ако ищецът изпълни договора към настоящия момент ще реализира загуба в значителен размер - 118 689 лева, без включен ДДС. Липсата на печалба и реализирането на загуба в такъв голям размер, категорично означавали безполезност и обосновавали отпадането на интереса на изпълнителя от договора. Въпреки надлежното оспорване на заключението на счетоводната експертиза, тъй като не отразява реалния финансов резултат, то било кредитирано от съда.

Съдът многократно наблегнал, че безполезността не следва да съществува само в субективните представи на ищеца, а да бъде обективна и реална, но не съобразил, че допълнителните разходи са неизменна част от изпълнението на поръчката и са неминуемо дължими от изпълнителя, като техният размер е изключително висок процент от общия разход.

Погрешен и необоснован бил извода, че ответникът не бил изпаднал в забава при изпълнението на задълженията си по договора. В продължение на една година след подписването на договора възложителят не отправил покана до изпълнителя за откриване на строителната площадка, с което да се постави начало на строителните дейности. В продължение на повече от две години и половина, въпреки многократните покани и заявяване на готовност да пристъпи към изпълнение от ищеца, възложителят не изпълнил задължението си да осигури достъп на персонала и механизацията ни до обекта., въпреки, че му бяха представени общо три списъка с работници, ръководители и механизация.

Необоснован бил извода, че длъжникът изпада в забава едва след като бъде поканен от кредитора, както и че такава покана е била отправена едва с писмото, връчено на ответника на 28.04.2017 г. Превратно били тълкувани клаузите на чл.7 и чл.8 от договора, тъй като задължение на възложителя било да осигури строителна площадка и да покани изпълнителя за откриването й, а не изпълнителят да отправи покана да бъде поканен за откриване на строителната площадка. Изпълнителят изчакал разумен срок и проявил повече от нужното търпение, за да може възложителят да организира стартирането на строителните работи, което било негово задължение. Възложителят изпаднал в забава на 11.12.2015 г., а не на 28.04.2017 г., както неправилно приел съда.

Необоснован било извода, че ищецът се домогвал да получи възнаграждение, сочено като „вреди", без да е престирал от своя страна

-3- изпълнение на възложените работи, както и че за да е налице пропусната полза, увеличаването на имуществото не следвало да се разглежда абстрактно, а трябвало да съществува достатъчна сигурност за това увеличаване и тази сигурност не се предполагала.

В случая ищецът претърпял както финансови загуби, така и пропуснати ползи, в размер на 2 сумата от 81 492 лева, представяващи вреди по смисъла на чл.82 от ЗЗД и тяхното обезщетяване се дължало от ответника.

Освен това съдът изобщо не обсъдил множество от останалите аргументи и факти, подробно развити в исковата молба и допълнителната искова молба, което правело решението немотивирано.

Молбата към съда е да отмени решението и да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло исковата претенция.

Ответникът по въззивната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София в писмения отговор я оспорил като неоснователна.

Правилно съдът преценил, че въззивникът не е развалил договора, тъй като нито съществувала безполезност от изпълнението му, нито била налице забава от страна на възложителя. В исковата молба се твърдяло, че разходът за труд към 2017 г. е 239 764 лева, а в жалбата имало оплакване, че вещото лице не е взело предвид всички разходи върху труда, което било директно признание на неизгоден факт, което следвало да бъде кредитирано от въззивната инстанция.

Недоказано останало твърдението, че е налице забава от страна на възложителя. Покана от изпълнителя била получена едва на 28.04.2017 г. и само това било достатъчно да се счита, че ищецът не е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора. Очевидно било, че безполезност на изпълнението от икономическо естество за остатъчното време до 1.06.2017г., когато било получено уведомлението за разваляне на договора не би могла да настъпи и да бъде логично обоснована. Възложителят не бил изпаднал в забава, тъй като в отговор на поканата с писмо, връчено на 18.05.2017 г. поканил ищеца на откриване на строителната площадка на 22.05.2017 г.

В писмото на ищеца от 9.12.2015 г. не се съдържало волеизявление за откриване на строителната площадка, нито се представяли конкретни факти, от които да става ясно, че изпълнителят има готовност за откриване на строителната площадка.

От установените факти и обстоятелства можело да бъде обоснован извод, че ищецът е изпаднал в забава при изпълнение на своето задължение да представи списъци с лица и механизация, които да бъдат проверени от възложителя.

Поканата от 28.04.2017 г. имала характер на такава по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, но липсата на допълнителен списък с работници към нея означавала, че кредиторът продължава да бъде в забава и да не оказва дължимото съдействие относно лицата.

Съдът пропуснал да обсъди предизвестието за разваляне на договор от страна на възложителя от 6.06.2017 г, в което се съдържала и поредна покана за откриване на 3 строителната площадка. Не отговаряло на истината, че възложителят не се е произнесъл по достъпа на лицата от третия списък, което било поредното доказателство, че с уведомлението за разваляне от 1.06.2017 г. изпълнителят целял единствено да търси икономическа изгода чрез злоупотреба с права.

Неоснователно било твърдението, че в отговора на исковата молба е било направено едва ли не признание на иска. Никъде не било посочено, че при изпълнение на договора към днешна дата било обективно невъзможно да се реализира печалба, както ищецът избирателно и неточно твърдял, вадейки изречението от контекста.

Предположението за пропуснатата полза следвало да се основава на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, но в случая той не могъл да докаже, че е щял да изпълни договора, който неоснователно развалил и да реализира печалба от него.

Правилно била отхвърлена и претенцията за обезщетение за вреди в размер на 402 лева разходи по обслужване на банковата гаранция и акредитива.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Пирдопинвест“ ЕООД - гр. Пирдоп, Софийска област твърдял, че в качеството на изпълнител сключил на 28.11.2014 г. с ответника Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София, като възложител, договор с предмет -5-

„Основен ремонт на производствено-складова база на сектор „КСР“ в ЦСБ-МВР“ в гр.

София.

В продължение на една година след подписването на договора възложителят не отправил покана за откриване на строителна площадка и с писмо от 9.12.2015 г. ищецът запитал защо това не се случва, в отговор на което ответникът му указал да продължи срока на гаранцията за добро изпълнение, което било изпълнено. След ново запитване в писмо от 21.06.2016 г., възложителят указал да се представи списък на лицата, автомобилите и техниката, които ще участват в изпълнението на строителните работи. Ищецът предоставил 4 списък с 21 лица, а на 12.10.2016 г. изпратил втори списък с 47 лица, като от общо 68 лица бил осигурен достъп на 15 лица, които били крайно недостатъчни за извършване на работата.

С писмо от 7.04.2017 г. ответникът изпратил проект на допълнително споразумение, с което обемът на предвидените работи и стойността им да бъде намален с 50 %, което ищецът не приел и с писмо от 28.04.2017 г. поканил възложителя в 14-дневен срок да извърши необходимите действия за откриване на строителна площадка, в отговор на което с писмо от 17.05.2017 г. бил поканен да присъства на откриването на строителна площадка на 22.05.2017 г., която покана ищецът не приел и изпратил трети списък с лица за проверка.

От сравнителния анализ между заложената при сключването на договора печалба и разходите за труд и материали към момента ищецът установил, че ако изпълни договора ще понесе загуба от 118 689 лева, без включен ДДС, поради което с уведомление от 1.06.2017 г. на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД развалил договоря, тъй като вследствие продължилата повече от две години и половина забава на възложителя изпълнението на договора станало безполезно и икономически неизгодно за изпълнителя.

За обслужването на банковата гаранция и банковия акредитив направил разходи в размер на 402 лева, които били претърпяна загуба. Заложената в договора печалба за изпълнителя била 81 090 лева, която щял да реализира, ако възложителят бил изпълнил своевременно задълженията си по договора, която вреда представлявала пропусната полза от ищеца.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 88, ал. 1, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 81 492 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника и са били пердвидими към момента на сключване на договора.

Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при Министерството на вътрешните работи на Република България - гр. София в писмения отговор оспорил иска като неоснователен.

Изтъкнал, че задължението му да престира възниквало след покана, а такава била получена едва на 28.04.2017 г., като в нея бил даден 14-дневен срок за предприемане на действия по откриване на строителната площадка. Ищеца бил поканен на откриването на строителната площадка на строежа на 22.05.2017 г., но не изпратил свои представители, за което бил съставен констативен протокол. Възложителят не можел да осигури достъп до обекта и да открие строителна площадка без изпълнителят да представи списъци на лицата, като с предизвестие от 6.06.2017 г. на всички лица от третия списък бил осигурен достъп. През 2016 г. страните водили преговори, в резултат на които били подписани два линейни графика за изпълнение на двата подетапа на работите, като било договорено да се измени само тяхната вътрешна поредност. За обекта било издадено разрешение за строеж за етапно изграждане № 671/ 12.12.2016 г. С покана от 28.04.2017 г. изпълнителят отхвърлил 5 изпратеното му на 9.01.2017 г. за съгласуване писмено споразумение, с което допринесъл съществено за твърдяната от него забава за откриване на строителната площадка.