Решение № 581 от 06.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Велико Търново, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500573 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 757 от 07.06.2023 г., постановено по гр.д. № 522/2023 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен предявеният от ищеца Г. ф. осъдителен иск с правна квалификация чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането против ответника Б. Н. Г. за осъждане на последния да заплати сумата от 7099.64 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и разходи за определянето и изплащането му във връзка с причинените щети на товарен автомобил „С.“ с рег. № ......... от пътнотранспортно произшествие на 02.06.2016 г. в гр. С., Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са установени при условията на пълно и главно доказване правопораждащите спорното материало право факти и по-конкретно не е установена първата предпоставка на исковата претенция, а именно да е настъпило твърдяното ПТП, тъй като единственото доказателство в тази насока е представеният пред районния съд двустранен констативен протокол за ПТП, който обаче не е подписан от ответника и като такъв не разполагал с доказателствена стойност.

Против съдебното решение е подадена въззивна жалба от Г. ф. – гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, представлявано 1 заедно от М. К. и С. С. чрез адв. Н. И. от ВТАК. В жалбата са наведени оплаквания, че атакуваното решение е постановено при нарушаване на материалния закон, както и при погрешно и непълно обсъждане на доказателствата по делото. Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд относно липсата на една от кумулативните предпоставки, а именно настъпването на вреди от виновно и противоправно поведение на делинквента, поради наличието на неподписан от страна на ответника двустранен констативен протокол за ПТП. В тази връзка навежда доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно настъпилия инцидент. На следващо място, изложени са твърдения, че в мотивите на съда липсват съждения по правната квалификация на спора.

Акцентира се, че ищецът е доказал плащането на претендираната сума и е поканил ответника да я възстанови. Формирано е искане да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи исковата молба от Г. ф. – гр. С. Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

Постъпило е становище от ответника, с което оспорва, твърдяните от въззивника пороци, като поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата съдебна инстанция. Претендира разноски за производството пред ВТОС, като представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно - само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Районен съд – В. Т. е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.

Производството пред ВТРС е образувано по искова молба на Г. фонд, в която се излагат твърдения, че на 02.06.2016 г. в гр. С., Ш. при управление на товарен автомобил „М.” с рег. № ........, ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, като при отваряне на една от вратите на прикаченото към него ремарке е ударил паркирания товарен автомобил „С.” с рег. № ......., като му причинил имуществени вреди. Изтъква се, че за вредите е образувана преписка по щета, като същите са оценени на 3629,99 евро. Навеждат се доводи, че застрахователното обезщетение е изплатено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в качеството на представително национално бюро за

Република

България за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки. Ищецът 2 твърди, че ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и на основание чл. 559, ал. 1 КЗ е възстановил платеното обезщетение на НББАЗ.

Изтъква, че е встъпил в правата на увреденото лице и е поканил причинителя на вредите да му заплати сумата от 7099,64 лв., като е последвало неизпълнение. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен.

Изтъква, че липсват доказателства за характера на вредите от произшествието и че те са причинени от неговото виновно поведение. Навежда доводи, че към 02.06.2016 г. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която е прекратена по неясни причини. При тези съображения е отправил искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Според чл. 559, ал. 3 КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): установяване на възникнало вземане на собственика „С.” с рег. № ........... срещу ответника на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - установяване, че имуществените вреди на лек автомобил „С.” с рег. № ........... са причинени от ответника на 02.06.2016 г. на територията на гр. С., Ш., в резултат на виновно нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на товарен автомобил „М.” с рег. №..........., причинило удар на увредения автомобил, както и предявяване на претенция от чуждестранния компенсаторен орган към НББАЗ, свързана с конкретното събитие, възстановяване на сумата от страна на НББАЗ на чуждия орган, възстановяване на платената от НББАЗ сума от Г. ф. и липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управление на българския увреждащ автомобил. С оглед правилата за доказателствената тежест, ищецът следва да установи по делото наличието на предпоставките на отговорността, включително и плащането спрямо увреденото лице и размера на това плащане.

В хода на производството по делото обаче не са събрани годни доказателства, от които да се установява безспорно, каквито са изискванията на главното доказване, посочените факти от предмета на доказване по иска с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 КЗ. Видно от представения по делото двустранен констативен протокол от 03.06.2016 г. е, че същият не е подписан от ответника. По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява частен свидетелстващ документ и като такъв би се ползвал /ако беше подписан/ с формална доказателствена сила съгласно чл.

180 ГПК т.е. би съставлявал доказателство, че обективираните в него 3 изявления изхождат от подписалите го лица, като съответно ако същият съдържа в себе неизгодни за ответника факти, то би се ползвал и с материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили. В процесния случай обаче доколкото представения двустранен констативен протокол не е подписан, то същият не се ползва с никаква доказателства стойност и е негоден да установи факти и обстоятелства, включени в предмета на делото. На следващо място, липсват други доказателства, от които да може да се установи, че е бил налице деликт и същият е виновно причинен от ответника. С изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване описаните по-горе материални предпоставки. Разпределянето на доказателствена тежест и съотвените указания се свързва именно с неблагоприятната последица, че когато страната не успее да установи твърдяните от нея факти и обстоятелства, то съдът е длъжен да отхвърли иска поради неговата недоказаност. В тази връзка, неправилни са доводите на въззивника, че районният съд не е обсъдил правната квалификация на иска, както и че настъпилият деликт е установен по категоричен начин. В действителност районният съд не е обсъдил всички предпоставки, обуславящи възникването на исковата претенция, но и това не е необходимо, доколкото след като първата от тях не е установена, то се обезсмисля коментирането на останалите. Без значение е доказването респ. недоказването на останалите материални предпоставки, чието проявление в обективната действителност е необходимо да бъде установено с оглед липсата на първата от тях, а именно – да е установено, че е възникнало вземане на собственика на товарния автомобил „С.” с рег. № ............. срещу ответника на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - установяване, че имуществените вреди на товарен автомобил „С.” с рег.

№ ............, са причинени от ответника на 02.06.2016 г. на територията на гр.

С., Ш., в резултат на виновно нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на товарен автомобил „М.” с рег. №........., причинило удар на увредения автомобил.

Неоснователен е доводът на въззивника, че процесния деликт е установен, тъй като както бе посочено по-горе единственото доказателство в тази насока е представеният двустранен констативен протокол, който обаче не се ползва с доказателствена сила, тъй като същият не е подписан от ответника. В тази насока липсват представени други доказателства, съответно направени доказателствени искания за установяване на посоченото обстоятелство. От това следва изводът, че ищецът не е успял да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Предвид гореизложеното и доколкото изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на районния съд, то обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

На ответника - въззиваем в настоящото производство, с оглед отхвърлянето на въззивната жалба и направеното искане за присъждане на 4 разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед на представения списък, следва да се заплатят направените разноски във въззивното производство в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТОС.

Водим от гореизложеното, В. окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 757 от 07.06.2023 г., постановено по гр.д.

№ 522/2023 г. по описа на Районен съд – В. Т..

ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.” № ...., ет. 4, да заплати на Б. Н. Г. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „К. П.” № ..., вх. Ж, ет. 3, ап. 5, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване (търговско дело с цена на иска под 20 000 лв.).