Решение № 752 от 13.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Бургас, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202208 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на С. А. Е. , ЕГН **** против наказателно постановление № 24-0769-005809/14.02.2025г., издадено от Началник на Група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на С. А. Е. е наложена „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят оспорва нарушението да е извършено и че отчетената скорост е на неговия автомобил, оспорва се годността на АТСС. Освен това АУАН бил нечетим, били нарушени правилата при издаването му, не било ясно и мястото на нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява, за него се явява адв. А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.

Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендира разноски в писмено становище.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 01.12.2023г. в 15:42 ч. на път в гр. Бургас, *** в посока от бензиностанция „***“ към ПВ „***“ с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120сс68, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3% било установено движение на МПС – лека автомобил *** с рег. № *** със скорост 105км/ч, при максимално допустима за населеното място до 50 км/ч. Установен бил собственика на МПС М.П.Л. с ЕГН **********, на който била изпратена за попълване декларация по чл. 188 ЗДвП. С попълнена от 10.10.2024г.

1 декларация Л. посочил, че на посочената дата и час МПС било управлявано от С. А. Е..

Допълнило собственикът на автомобила потърсил съдействие от контролните органи да му бъде върнат автомобила с рег. № *** л. 11.

В резултат от попълнената декларация на 20.10.2024г. св. Н. А. съставил АУАН срещу С. А. Е. за това, че на 01.12.2023г. в 15:42 ч. на път в гр. Бургас, *** в посока от бензиностанция „***“ към ПВ „***“ управлявал МПС – лек автомобил *** с рег. № *** със скорост 105км/ч, при максимално допустима за населеното място до 50 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120сс68, снимка №0212770 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%, което приел за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил връчен на 02.12.2024г. на С. Е. като липсва възражение.

На 14.02.2025г. наказващият орган възприел фактите описани в АУАН и издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства като се довери на писмените доказателства по делото и на св. А..

Съдът не кредитира показанията на св. К.Х. като счита, че същите са заинтересовани и не съответстват на останА.те доказателства по делото представените снимки, както и запис.

Съдът отчита, че същата живее на семейни начала със жалбоподателя и не може да се приеме, че имено тя е управлявала МПС в деня и часа на нарушението предвид представената декларация и предявените снимки, както и с оглед на показанията на св. А..

Още повече, че самата свидетелка при предявяване на снимката заяви, че не може да разпознае.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция‘‘, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на попълване на декларация – 10.10.2024г. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са нА.це формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реА.зиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В случая безспорно се установи, че процесното нарушение е било констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС АRH CAM S1 с фабричен №120сс68, снимка №0212770 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Надлежно е съставен протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г., придружен със снимка за разположението на АТСС, като изготвен от компетентно длъжностно лице и в рамките на неговата компетентност, поради което и представения протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която не е разколебана.

От представената по делото снимка се вижда ясно изображение на рег. номер на процесния автомобил, а именно ***. Касае за технически изправно АТСС, за което по делото са нА.чни писмени доказателства протокол от проверка, които съдът напълно кредитира, ясно е видим автомобила, посочено е мястото с GPS координати, отчетената скорост, въведеното ограничение, разстоянието на МПС, локацията на извършения запис.

2

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от представените доказателства по делото собственикът е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП с която е декларирал, че на посочения ден и час лицето жалбоподател е управлявало автомобила.

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квА.фициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира.

По аргумент на противното, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, не се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а следва да се състави АУАН и да се издаде наказателно постановление. Нормата на чл. 188 от ЗДвП въвежда оборима презумпция, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съдейки по съдържанието на специалните правила на ЗДвП, в случаите когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, законодателят предвижда възможност за лицата, върху които тежи презумпцията по чл. 188 от ЗДвП да я оборят по надлежен ред с писмени доказателства. В случая собственикът на автомобила е посочил лицето, на което е било предоставено управлението на МПС и това лице се установява от показанията на актосъствителя, представената снимка, както и от показанията на св. Х., която потвърди, че на Е. е било предоставено управлението на автомобила като е възможно и тя да го е управлявала, но по друго време и в друг пътен участък, тъй като на снимката не успя да се разпознае с категоричност. По делото действително не се установи нарушителят да е бил надлежно поканен да присъства при съставяне на АУАН, но същият му е бил връчен чрез служителите на съответното РУ на 02.12.2024г., не са депозирани възражения срещу АУАН, поради което макар и да е нА.це нарушение, то в случая не може да се прецени като да е съществено и да е нарушено правото на защита на лицето до такава степен, че да налага отмяна на НП. Жалбоподателят в съдебно заседание изложи възраженията си срещу съставения АУАН и НП като съдът намира, че от събраните доказателства не може да се приеме, че св. Х. е управлява МПС в посочения ден, час и пътен участък, самата тя при предявяване на снимката прояви несигурност и заяви, че не може да разпознае, св. А. е 3 извършил пълна проверка и следва единствения възможен извод, че именно С. Е. е управлявал МПС.

В случая се касае за нарушение за превишение на разрешената скорост в населено място, където общото ограничение, при липса на пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е 50 км/ч. Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и правилно е определена и санкционната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая наказващия орган е определил размера на наказанието глоба в размер на 750 лева като е взел предвид, че превишението е с 55 км/ч. Задължително законодателят е предвидил, че наред с наказанието глоба се налага и наказание три месеца лишаване от право да управлява МПС (ЛПУМПС). Това се дължи на обстоятелството, че се касае за обществени отношения, в които участват широк кръг от лица и превишаването на разрешената скорост винаги поставя в опасност живота и здравето на всички участници в движението, особено когато става сума за населено място.

Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е било наложено и кумулативното наказание ЛПУМПС, като същото е във фиксиран размер и не подлежи на преценка, а именно 3 месеца. С оглед изложеното според този съдебен състав наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като наказващия орган правилно е определил размера на санкцията и не подлежи на изменение.

С оглед изхода на спора основателна е претенция за разноски на АНО, представляван от юрк. Ж., които се дължат на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 100 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на делото и жалбоподателят следва да бъде осъден да ги заплати.