Решение № 218 от 11.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Перник, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720201432 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4016985 на ОД на МВР Перник, с който на ПЛ. Р. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 05.09.2020г. в 11:52 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 74+600, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал в посока към гр. София лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. № ********* със скорост от 84 км/ч, при което превишението е 34 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим.

В подадената жалба от П.К., чрез неговия пълномощник адв. А.И. от САК, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Лицата не участват в хода на съдебното производство, за което са редовно призовани. Преди започване на съдебното заседание на 20.10.2021г. от адв. А.И. е депозирана молба, с която са изложени допълнителни съображения за отмяна на фиша и е направено искане за присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното 1 производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу ПЛ. Р. К. е издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 05.09.2020г. по път І-6, км 74+600 в кв. Бела вода в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока към гр.

София моторни превозни средства (МПС). Същият се осъществявал с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим. В 11:52 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. № *********. Същото фиксирало скорост на движение 87 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Д.К. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 08.09.2020г. с рег. № 1158р-8323. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 10:30 часа до 12:20 часа, посоката на задействането му (приближаващ трафик) при стационарен режим на измерване, посоката на движение на контролираните МПС (от гр. Радомир към гр. София), ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Б.Л.Т., ЕГН **********. За констатираното нарушение против собственика е издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 3943708, който оспорил обстоятелството, че е управлявал автомобила, като посочил в писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК), че процесното МПС на процесната дата е било във владение на на ПЛ. Р. К., притежаващ свидетелство за управление на МПС № 282394624, издадено от МВР Търговище. Издаденият на името на Б.Л.Т. ЕФ серия К, № 3943708 бил анулиран, като за гореописаното нарушение против ПЛ. Р. К. бил издаден от 2

ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 4016985, в който след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 84 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 34 км/ч, с оглед на което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, а обжалвал фиша пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв” с рег. № *********, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, е собственост на Б.Л.Т., ЕГН **********. Налице е писмена декларация от собственика, регистрирана с № 115800-12589 от 02.10.2020г., в която той е декларирал, че на 05.09.2020г. в 11:52 часа превозното средство е било във владението на ПЛ. Р. К., на който е било предоставено за ползване, поради което и по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.

Разпечатката от показанията на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 632 - кадри от клип № 8231 от 05.09.2020г. установява, че на 05.09.2020г. в 11:52 часа автомобил с рег. № ********* е бил засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.

Протоколът с рег. № 1158р-8323 от 08.09.2020г., удостоверяващ използването на автоматизираното техническо средство, е изготвен съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като са кредитирани като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013г. на Български институт по метрология, протокол № 3-28-19 от 22.11.2019г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, заповед № 313з-310/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-342 от 20.09.2021г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложена извадка за организация на движението в процесния участък.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.

В конкретния случай е било оспорено обстоятелството, че Б.Л.Т., който е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението го е 3 управлявал, с оглед кредитираната по делото писмена декларация регистрирана с № 115800-12589 от 02.10.2020г., в която е декларирал, че на 05.09.2020г. в 11:52 часа превозното средство е било във владение на ПЛ. Р.

К., на който го е предоставил за ползване, като е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС. При това положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната му отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата категорично се установява, че на К. е бил връчен издадения срещу него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето съдебно производство, като лично е приложил и копие от обжалвания документ. Неоснователно е възражението срещу липсата на разписка, след като жалбата е приета за подадена в срок, а връчването на ЕФ има значение единствено за тази преценка. Разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП ясно регламентира, че връчването на ЕФ може да се осъществи чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. И след като жалбоподателят сам прилага към жалбата си копие от обжалваният ЕФ, евентуални пороци при връчването не засягат преценката за неговата законосъобразност, след като съдът е приел жалбата за допустима своевременно подадена, с която К. е реализирал в пълен обем правото си на защита.

При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са спазени изискванията на чл. 189, а.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдяните от процесуалния представител на жалбоподателя нарушения, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Съображенията са следните:

Настоящият състав отбелязва, че чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и в случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима. За ЕФ, макар и съобразно 4 нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл.

189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Затова липсата на означена дата на издаване на процесния ЕФ и посочване на длъжностно лице, което е попълнило данните в него не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ, и не водят до съществени процесуални нарушени, каквито твърдения са изложени от пълномощника на жалбоподателя.

Не съставлява отменително основание обстоятелството, че ЕФ не е подписан, тъй като не съществува такова изискване. И това е логично, тъй к а т о изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство.

В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал.8 от ЗАНН, поради което и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип, респ. предприемането на съответните действия по неговото издаване и връчване. Ето защо и не е основателно възражението, че неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал поблагоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл.3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.