Решение № 5967 от 02.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5967 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11319/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 26280/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Б. Ч. П., ЕГН **********, не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав:

2573,26 лв., дължима цена за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането;

337,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г.;

63,25 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането,

1 поради погасяването им с извършено прихващане с вземания на ищеца Б.

Ч. П. от кредитора „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017 г. със „Стил Проект“ ЕООД.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Стил Проект“ ЕООД, ЕИК 121288865.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Б. П..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Оспорва мотивите на районния съд, че активното вземане е погасено по давност, като излага подробни съображения за това кога давността е била прекъсната. Счита, че вземането на третото лице помагач в размер на 15 055 лв. не е погасено по давност. Поддържа, че ликвидността на активното вземане може да бъде установена с влизане в сила на решението, с което е уважено възражението за прихващане, което не влияе на погасителния ефект на самото прихващане. Твърди, че активното вземане не е било погасено по давност, която следвало да изтича на 22.01.2022 г., т.е. след датата 09.07.2021 г., когато е бил първият момент, в който е могло да се извърши прихващане между насрещните вземания на страните. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд приел, че активното вземане е периодично. Оспорва и извода в решението, че частта от активното вземане за период от 26.01.2012 г. до 25.01.2017 г. е заплатена, тъй като това не било доказано пълно и главно с платежни документи. Счита, че активното вземане не е било погасено по давност към датата на изявлението за прихващане – 15.05.2023 г. Отделно поддържа, че на дати 21.03.2012 г., 24.09.2015 г., 14.10.2015 г. и 31.01.2019 г. давността за активното вземане е била прекъсвана. Цитира приети по делото документи, останали необсъдени в решението на районния съд. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат уважени исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната 2 жалба от въззиваемия, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Поддържа, че активното вземане е погасено по давност, както и че на твърдените от въззивника дати не са извършвани изявления, които да прекъсват давността поради признание на вземането. Твърди, че активното вземане следва да бъде изискуемо и ликвидно, което не било установено в първоинстанционното производство. В заключение приема, че не е налице прихващане. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач, с който я счита за основателна. Счита, че активното вземане не е погасено по давност, а същото е установено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 134/2022 г. по описа на СГС, от който момент е станало ликвидно и безспорно, както и че прихващане е извършено. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени 3 обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Б. Ч. П., ЕГН **********, не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав:

2573,26 лв., дължима цена за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането;

337,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г.;

63,25 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането;

13,62 лв., представляваща лихва върху таксата за дялово разпределение;

109,75 лв. – разноски, поради погасяването им с извършено прихващане с вземания на ищеца Б.

Ч. П. от кредитора „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017 г. със „Стил Проект“ ЕООД.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника право, поради което доказателствената тежест е обърната – ищецът следва да докаже наличие единствено на правен интерес от воденето на иска при твърдение за новонастъпили факти след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – извършено прихващане, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето вземане. По възражението за изтекла погасителна давност на активното вземане на ищеца в тежест на последния е да установи факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. В този смисъл Решение № 22 от 10.03.2022 4 г. по гр. д. № 1112 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Ищецът се позовава на извършено извънсъдебно прихващане, като в условията на евентуалност прави изявление за съдебно прихващане.

Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД.

Съгласно чл. 103, ал. 1 и 2 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, а прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Чл. 104 ЗЗД предвижда, че прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

От уредбата на този институт е видно, че елементите на фактическия състав на правото да се извърши прихващане са наличие на две насрещни действителни задължения, които имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи, а активното вземане – на прихващащия, е изискуемо и ликвидно, докато пасивното вземане – това на насрещната страна, е достатъчно да е само изпълняемо.

Последиците от прихващането настъпват след едностранно волеизявление на една от страните, отправено до насрещната страна. То може да бъде както извънсъдебно, когато в предмета на доказване се включва и получаването на изявлението от насрещната страна, така и съдебно – с ликвидно или неликвидно вземане. Във всички случаи прихващането има обратно действие – от момента, в който е било възможно да бъде извършено, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В този смисъл е т.

1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

В настоящия случай се твърди, че активното вземане – това на прихващащия ищец, е в размер на 3100 лв. и произтича от договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017 г. със „Стил Проект“ ЕООД.

5

Пасивното вземане – това на ответника „Топлофикация София“, се твърди да възлиза на 3097,25 лв. – сбор от суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав:

2573,26 лв., дължима цена за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането;

337,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г.;

63,25 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането;

13,62 лв., представляваща лихва върху таксата за дялово разпределение;

109,75 лв. – разноски.

Пасивното вземане се установява по основание и размер от представената по делото Заповед за изпълнение от 21.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав, по силата на която съдът е разпоредил длъжникът Л.И.К., ЕГН **********, да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД горепосочените суми. Не се спори, че заповедта е влязла в сила и че е издаден изпълнителен лист за сумите в нея. От Удостоверение за наследници от 07.12.2021 г. е видно, че на 09.07.2021 г.

Л.И.К. е починала, като единственият наследник е ищецът Б. Ч. П., която по силата на чл. 60 ЗН отговаря в цялост за задълженията на своя наследодател.

Когато се установи, че пасивното вземане съществува, съдът следва да се произнесе по възражението за прихващане. Ако активното вземане не е установено с влязло в сила решение, то съществуването му може да бъде установено в настоящото производство по чл. 439 ГПК.

Ищецът извежда наличие на активно вземане, произтичащо от Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 20.01.2017 г., представен като писмено доказателство по делото. От същия се установява, че на посочената дата „Стил Проект“ ЕООД /трето лице помагач в настоящото производство/ в качеството си на цедент и Б. Ч. П. в качеството си на цесионер се споразумяват цедентът да прехвърли частично на цесионера вземане на първия в размер на 3100 лв., представляващо обезщетение за ползване по см. на чл. 137, ал. 2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес гр. София, ул. ******** за период от 28.06.2006 г.