Определение № 1049 от 06.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 06.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба на В. Ц. М. срещу определение № 362 от 10.10.2023г. на ОС – гр. Кюстендил по н.ч.д. № 516/2017г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по приспособената по НЧД № 4553/22г. на СГС присъда на съда в гр. Баку, Република Азербейджан.

В жалбата лаконично се сочи, че се обжалва постановения съдебен акт и се извлича извод, че се моли за отмяната му и постановяване на УПО спрямо М..

Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В. Ц. М. е осъден по дело № 72/21г. на Наримановски районен съд – гр.

Баку, република Азербейджан, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 ГОДИНИ. С определение от 09.11.2022г. на СГС, НО, така постановената присъда е приета за изпълнение, като деянието на М. е квалифицирано като такова по чл. 249, ал. 1 и ал. 3, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Чл.

26, ал. 1 от НК. Определен е първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на 1 наказанието. Към 10.10.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 3 години, 5 месеца и 20 дни, от работа – 2 месеца и 14 дни, като е налице остатък от 1 година, 3 месеца и 26 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя частично фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения В. М.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като М. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, налице е един немалък остатък, който остатък, преценен съвкупно с обстоятелството, че към настоящия момент делото не е попълнено с необходимия материал за преценка поправянето на осъдения, води до извод, че изтеклият срок няма как да е изпълнил целите на наказанието, независимо от сравнително ниския риск от рецидив от 28 точки.

Видно от данните от затворническото досие на осъдения, по отношение на него са постановявани награди, без същият да е наказван, като рискът от рецидив е в рамките на ниския – 28 точки. Всичко това, преценено съвкупно с факта, че осъденият полага труд, води до извод, че при М. е налице положителен резултат от социалната и възпитателна работа в пенитенциарното заведение и респективно – положителни изгледи за поправяне и ресоциализация. От друга страна обаче, видно от изготвения по отношение на осъдения доклад, независимо от безспорно постигнатия напредък, корекционната работа не е приключила, не приложена прогресивната система чрез замяна на режима с лек, като и предстоят още мероприятия и стъпки, през които същият следва да мине, за да може да се приеме, че целите на наказанието са изпълнени, без да е изтекъл целият определен с присъдата срок на наказанието. Продължават да са налице и проблемни зони, посочени както в представения доклад, така и в атакуваното определение. Следва да се посочи и съобрази също така, че за компетентните органи от затворническата администрация е било налице малко време, за да могат да придобият впечатления както за личността на осъдения като цяло, така и за развитието му, вследствие на провежданата възпитателна работа и престоя в пенитенциарното заведение. Следователно, въпреки наличието на положителен ефект от работата с М., към настоящия момент не може да бъде 2 направен извод, че същият се е поправил до степен, която да обезсмисля понататъшното му пребиваване в местата за лишаване от свобода. Следва да се посочи още, че доброто поведение в рамките на пенитенциарното заведение, в една строго регулирана среда, не може да бъде противопоставена на констатирания риск за обществото, с оглед констатираната в началото на изпълнението на присъдата основна проблемна зона, свързана с уменията за мислене. Ето защо, независимо от добрите данни за личността на осъдения, в рамките на търпенето на наказанието лишаване от свобода и ниския риск от рецидив, няма как при неизпълнение на всички поставени в плана към присъдата цели и неизпълнението на предвидените мероприятия и етапи, не може да бъде проследено в необходимата степен въздействието върху личността му и действителното му поправяне и ефект именно на тези възпитателни действия, да се приеме, че е налице поправяне по смисъла на чл. 70 от НК. По изложените съображения, този въззивен състав приема, че към настоящия момент не може да бъде направен извод, че осъденият се е поправил до степен, която да обезсмисля по-нататъшното му пребиваване в местата за лишаване от свобода. Ето защо молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед пълнотата на изложението, независимо, че не отразява върху, крайните изводи на съда, следва да се посочи, че не може да бъде споделено принципното становище, релевирано от представителите на пенитенциарното заведение, която в превъзпитателен план на практика игнорира продължителния престой на осъдения в затвора в държавата, издала присъдата спрямо М.. В процедурата по признаване на присъдата се приспада изтърпяното до настоящия момент и се приема, че изпълнението на наказанието се продължава, а не започва от момента на приемането му за изпълнение. Няма как да се игнорира изтърпяното до настоящия момент не само с оглед приспадането му, което е задължително по реда на чл. 457, ал. 3 от НПК, но и с оглед провежданата до момента с осъдения възпитателна работа в затвора в чуждата държава, както и предвид принципното въздействие, което изтърпяването на наказание лишаване от свобода върху 3 лице, което до този момент не е осъждано. Това създава задължение на затворническата администрация да извърши преценка както за актуалното положение с лишения от свобода, така и за това по какъв начин е работено с него досега и какви са резултатите от тази работа. Единствено тогава може адекватно да бъде преценена личността на осъдения и повлияването му от изпълнението на наказанието. Ето защо няма как да се приеме, че изпълнението на присъдата е в своето начало само защото сега е съставен план именно от българската администрация. Поради това от затворническата администрация следва да изискат необходимата информация за М., както евентуално от държавата, където е търпяно наказанието, така и чрез беседи със самия осъден и да я вземат предвид при преценката за хода на възпитателната дейност спрямо него.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 362 от 10.10.2023г. на ОС – гр.

Кюстендил по н.ч.д. № 516/2017г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на В. Ц. М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по приспособената по НЧД № 4553/22г. на СГС присъда на съда в гр. Баку, Република Азербейджан..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5