Решение № 443 от 15.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Велико Т., 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Г. Драгостинов

Димо Колев при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500509 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ И. Ц., подадена чрез пълномощника му адв. Ю. М. от ВТАК, против решение № 420/27.03.2026г. по гр.д. № 1989/2025г. на ВТРС, с което са уважени предявените от ищеца Г. К. Т. против жалбоподателя иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6664, 37 лв. в равностойност на 3407, 43 евро, начислена по изп.дело № 11/2023г. върху общия размер от 116 682, 93 лв. на публичните вземания на ТД на НАП В. Т., присъединен по делото взискател на основание чл. 458 ГПК, както и иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. 45 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да заплати на ищеца общо сумата от 3998, 63 лв. в равностойност на 2044, 46 евро, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в намален актив на имущество, поради неправомерно събрани такси по т. 26 ТТРЗЧСИ в същия размер по изп. дело № 11/2023г., ведно със законната лихва върху отделните суми от датата на събирането им до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени

1 оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изтъква се, че обжалваното решение е необосновано, тъй като към него не са изложени мотиви относими към конкретния казус и възраженията на ответника. Подчертава се, че районният съд е изложил в акта си теоретични постановки, без да извърши самостоятелна оценка на доказателствата, като е дал собствена дефиниция за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която не е съобразена с правната й уредба. Излагат се доводи, че противно на приетото от първата инстанция въпросната такса се дължи на съдебния изпълнител не само когато е събрал, чрез свои действия, съдебно признатото вземане, а и когато същото е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Възразява се, че извода на районният съд за недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на жалбоподателя е необоснован, тъй като не е посочил в резултат на кои конкретни действия на публичния изпълнител са погасени публичните задължения на длъжника по изп. дело № 11/2023г. Оспорва се извода на първата инстанция, че разпореждането за разпределение на публичния изпълнител има обвързваща за съда удостоверителна сила от кого и вследствие на кои действия са постъпили суми по сметка на НАП.

Навежда се оплакване, че плащанията по публичното изпълнение са извършени не в резултат действията на публичния изпълнител, а като последица от предприетите от жалбоподателя изпълнителни действия по изп. дело № 11/2023г. В тази връзка се посочва, че първият от наложените от публичния изпълнител запори, касае различни кредитни институции, от тази, която е наредила плащане в полза на НАП, както и че останалите запори са наложени след датата на това плащане – 28.04.2023г. Добавя се, че наредената сума е несеквестируема и върху нея не се допуска принудително изпълнение, поради което се изтъква, че конкретната банка в нарушение на закона е изпълнила обезпечителен запор, който още не е бил наложен. Уточнява се още, че на 06.07.2023г. в полза на НАП същата банка е наредила плащане на друго несеквестируемо вземане на ищеца в размер на 35 746, 75 лв., от което се налага извода, че последният сам е насочил тези плащания към приходната агенция, при висящо изпълнително дело пред жалбоподателя. Въз основа на последното се посочва, че ответникът с образуваното срещу ищеца изп. дело е предизвикал обсъжданите плащания, поради което има право на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. На следващо място се излагат аргументирани с поведението на ищеца съображения, че същият доброволно е платил на НАП публичните си задължения, за да избегне плащането на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 11/2023г. За този извод се сочи и поведение на свързано с ищеца дружество, което е изкупило дълга му от първоначалния взискател по изп. дело и липсата след това на предприети от него действия по принудителното му събиране.

По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

2

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че правилно районният съд е приел, че в случая липсва основание за жалбоподателя да начислява такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на погасените публични задължение на ищеца, тъй като плащането им е извършено в производството по ДОПК, а не по изп. дело № 11/2023г. Оспорва се оплакването на жалбоподателя, че именно висящността на последното е предизвикала плащането, доколкото към него момент срещу ищеца са били образувани няколко изп. производства. Развиват се съображения, че правото на пропорционална такса възниква за ЧСИ върху реално събраната от него сума, но не и при доброволно плащане на същата от длъжника в полза на взискателя.

Възразява се, че доводите на жалбоподателя за несеквестируемост на вземанията, чрез които е извършено доброволното плащане, за извършената цесия, за свързаните лица и причините за прехвърляне на вземането на взискателя са неотносими към спорния предмет обстоятелства. В тази връзка се добавя, че след погасяване на публичните задължения на ищеца в производството по ДОПК, жалбоподателят няма право да начислява и събира пропорционалната такса по т. 26 по изп. дело № 11/2023г., поради което правилно районният съд е окачествил тези му действия като деликтни. С тези доводи се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на районния съд.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на исковете, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото.

При проверката по реда на чл.269 изр.2 от ГПК за правилността на обжалваното решение, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема 3 за установено следното:

Ищецът е предявил срещу ответния ЧСИ иск обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 6664, 37 лв. в равностойност на 3407, 43 евро, начислена по изп. дело № 11/2023г., както и с правно основание чл.

441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1332, 87 лв., ведно със законната лихва от 13.10.2023г., сумата от 666, 44 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2023г., сумата от 666, 44 лв., ведно със законната лихва от 06.12.2023г., сумата от 666, 44 лв., ведно със законната лихва от 02.01.2024г. и сумата от 666, 44 лв., ведно със законната лихва от 12.02.2024г. или общо сумата от 3998, 63 лв. в равностойност на 2044, 46 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно събрана пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 11/2023г. Ищецът твърди, че по молба на взискателя „Агро стром-08“ ЕООД, въз основа на изп. лист от 04.01.2023г. по гр.д. № 1355/2022г. на ВТРС, на 12.01.2023г. пред ответника е образувано изп. дело № 11/2023г., към което е присъединено с постановление от 10.08.2023г. изп. дело № 12/2023г. образувано от същия взискател за друго негово вземане по изп. лист по т.д. № 67/2022г. на ВТОС.

Ищецът допълва, че присъединен взискател по изп. дело, съгласно удостоверение от 18.01.2023г., е ТД на НАП В. Т. с публично вземане в размер на 116 681, 93 лв. Ищецът изтъква, че по това изп. дело са наложени запори върху негови банкови сметки, МПСта и са вписани възбрани върху имоти негова собственост в с. П., с. К., с. Н. и с. Д.Л..

Допълва, че за четири от имотите в с. П. в периода 16.09.2023г. – 16.10.2023г. е била насрочена публична продан, която по реда на чл. 454 ал. 1 ГПК е спряна с постановление на ЧСИ от 02.10.2023г. Ищецът твърди, че хода на принудителното изпълнение ответният ЧСИ е начислил в своя полза такса по т. 26 ЗТТРЧСИ в размер на 6664, 37 лв. с ДДС върху публичните му задължения към НАП в горепосочения размер. Ищецът смята, че пропорционалната такса е неправомерно начислена, тъй като дължимите от него публични задължения са погасени по изп. дело № 1318/2022г. на НАП, в резултат на наложените по него запори, а не поради предприетите от ответника действия на принудително изпълнение по изп. дело № 11/2023г. по неговия опис. В тази връзка ищецът уточнява, че в релевантния за спора период против него са били образувани още три изпълнителни производство при други съдебни изпълнители, по които също са извършвани принудителни действия, с което оспорва ответният ЧСИ да има принос към погасяване на публичните задължения. Въпреки това, по твърдения на ищеца, последният е удържал от извършените по изп. дело № 11/2023г. доброволни плащания сумата от 3998, 63 лв. за погасяване на вземането му по такса т. 26 ЗТТРЧСИ, като на 13.10.2023г. е удържал сумата от 1332, 87 лв., а на 09.11.2023г., на 06.12.2023г., на 02.01.2024г. и на 05.02.2024г. на четири пъти е удържал сумата от 664, 44 лв. Ищецът добавя, че съгласно разпределение на суми от 4

09.12.2024г., ответникът е предвидил остатъка от неправомерно начислената такса по т. 26 ЗТТРЧСИ, възлизащ на 2665, 74 лв. да бъде погасен с постъпилата от публичната продан на процесните недвижими имоти цена. По изложените съображения ищецът смята, че ответният съдебен изпълнител, доколкото реално не е събрал сумата за погасяване на публичните му задължение, няма вземане по т. 26 от ЗТРРЧСИ в начисления размер от 6664, 37 лв. с ДДС и е имал процесуално незаконосъобразно поведение, което му е причинило вреда в размер на удържаната сума в общ размер на 3998, 63 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че погасяването на публичните задължения на ищеца се дължи на неговите изпълнителни действия по опис, оценка и публична продан на имотите му в с. П. и с. Д.Л., а не на предприети от публичния изпълнител действия на принудително изпълнение, поради което има право да си начисли такса по т. 26 ЗТТРЧСИ върху размера на публичния дълг. Ответникът уточнява, че действията на публичния изпълнител са имали обезпечителен характер и липсват сигурни и категорични доказателства, от кой конкретен запор се е стигнало до погасяване на публичните задължения на ищеца към НАП. Ответникът изтъква, че публичния дълг на ищеца е погасен доброволно от него на публичния взискател, за което бил провокиран от предприетите по изп. дело № 11/2023г. действия на принудително изпълнение, с цел спестяване на дължими такси и минимизиране на разходи по изпълнението. Във връзка с последното се изтъква, че ищецът е имал подобно поведение и спрямо първоначалния взискател, на когото лично е плащал задълженията си към него, а не по сметка на ЧСИ. Нещо повече, ответникът посочва, че в преследване на същата цел, ищецът е платил остатъка от дълга си не директно на взискателя, а чрез свързано с него дружество, за което е сключен договор за цесия между последното и кредитора, като по този начин формално задължението се води все още непогасено към новият му носител, поради което не се дължи и такса по т. 26 ЗТТРЧСИ. С тези доводи се иска от съда да отхвърли исковете с присъждане на разноски.