Решение № 448 от 04.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. ***, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.*** Й. М*** при участието на секретаря М*** КР. К*** като разгледа докладваното от И.*** Й. М*** Гражданско дело №

20234310101948 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, представлявано от изпълнителните директори ***, действащо чрез юрисконсулт М. Н., съдебен адрес: ***, срещу: Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, на основание: чл. 422 ал. 1 , във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска: общо 8 817,39 лева, по която се твърди, че между „***" АД, ЕИК: *** (универсален правоприемник „***" АД при форма на преобразуване влИ.не с номер на вписване *** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и Х. Й. К., е сключен Договор за потребителски кредит с номер *** (наричан по-долу Договор за кредит), въз основа на който между страните възниква облигационно правна връзка и както е посочено в заявлението, вземането да произтича от Договор за потребителски кредит с номер *** от 29.07.*** г., сключен между „***"ЕАД (универсален правоприемник „***"АД) и Х. Й. К.. По силата на Договора кредитодателят е отпуснал сума в размер на 8 500 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Изплащането на кредита е разсрочено на 84 месечни погасителни вноски, които следва да се платят в съответствие погасителен план, неразделна част от Договора. Кредитополучателят не е изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита, като падежът на първата просрочена погасителна вноска е настъпил на 15.03.2015 г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. Въпреки изпадането на длъжника в забава още на 16.03.2015 г., нито кредитодателят, нито заявителят са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок на договора е настъпил на 29.07.2020 г. с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение-главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Доверителят ми претендира и лихва за забава 1 в общ размер на 2 121,87 лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница за периода от 24.10.2020 г. до 11.10.2023г.

Твърди се още, че на 17.03.2017г. между „***" АД, ЕИК: *** в качеството му на цедент и доверителя му „***" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става доверителят му. Това обстоятелство според него е видно от приложените като писмени доказателства Договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с Приложение №1. С оглед задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „***" АД упълномощава цесионера „***" ЕАД да уведоми Х. Й. К., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Доверителят му изпраща чрез препоръчана пратка на „***" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната на доверителя му в цялост, като посочената причина за връщане е „непотърсена". Съгласно чл. 18.3. от договора, при промяна на постоянния и/или настоящ адрес, кредитополучателят се задължава незабавно писмено да уведоми Банката. В противен случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени. С оглед променения адрес на ответника, което обстоятелство се установява от адреса, посочен в подаденото в заповедното производство възражение и пълномощното към него, посочената клауза е възпроизвела своето действие и уведомлението, изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, се счита връчено. Независимо от гореизложеното, към настоящата молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда нa чл. 99 ЗЗД, изготвено от доверителя му в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в който същият ще бъде уведомен за цесията. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г.,2ро т.о.,ТК. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения доверителят му, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д.

№*** по описа на PC - ***, има издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на длъжника, а в срока, указан в чл. 414 ГПК е постъпило възражение. Поради тази причина съдът е указал на доверителя му да предяви иск, с който да установи вземането си.

Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на „***" ЕАД, ЕИК *** да подаде настоящия иск със следния петитум: да се постанови решение, с което да се признае за установено, че в полза на „***" ЕАД, ЕИК ***, по отношение на длъжника, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № *** по описа на PC-***, а именно: 6 695,52 лева-главница, ведно със законната лихва, считано от 2 датата на подаване на заявлението-15.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 2 121,87 лева-лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г., направените в настоящото производство разноски, за които ще се представи списък по чл. 80 от ГПК: 235,02 лева - държавна такса; 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение;

Направено е и особено искане: да се разпореди съда, приложеното писмено уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата молба.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор чрез адв. И. Р. Х. от ***, със съдебен адрес: гр. ***, пл. „***, с възражение за липса на надлежно уведомяване за цесията; в уведомлението е посочен договор от друга дата-28.12.2010г. както и по исковата молба същата; цесията от 17.03.2017г. не е породила действие. Направени са конкретни възражения, а именно:

1.1 за недействителност на договора за кредит като противоречащ на ЗПК. Считат, че при възникване на облигационното правоотношение не е изпълнено задължението на банката по чл. 5 от ЗПК, не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен. За недействителна в частност намират и клаузата за уговорен лихвен процент по кредита на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По аргумент на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,чл. 11,ал. 1,т.712 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което правят възражение за неспазените с очертаните от закона изисквания за действителност.

1.2. за изтекла погасителна давност на предявените вземания. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по 3 силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, арг. чл. 4.1. от Договор за потребителски кредит № ***/29.07.***г. Ето защо, не може да се приеме, че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на давностния срок за тази част от вземането. В този смисъл и съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК вземанията за главницата по договора за кредит се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, който настъпва по отношение на всяка една отделна неплатена вноска от момента на настъпване на нейния падеж.Производството, което е висящо пред съда се развИ. по реда на чл. 422 от ГПК или същото е исково, но след проведено заповедно производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при което исковото производство се счита за продължение на заповедното, а исковата молба се счита за предявена от момента на предявяване на заявлението в съда. В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 25.10.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността за главницата е започнала да тече за всяка дължима по договора за кредит отделна неплатена вноска от настъпването на падежа й, и предвид депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 25.10.2023г., което е прекъснало давностния срок /чл. 116 б. "б" и „в" от ЗЗД/ - част от падежиралите вноски за главницата се явяват погасени по давност, а именно - за периода от 5 години назад считано от 25.10.2023г., т.е. за тези чиито падежи предхождат датата 25.10.2018г. по погасителния план.Така, задължението за главницата и съобразно погасителния план, за периода от 28.08.201 Зг. до 28.09.2018г. включително към датата на подаване на исковата молба 25.10.2023г. е погасено, и иска следва да се отхвърли в тази част, поради изтичане на петгодишния давностен срок, а именно в частта за 62 месечни вноски, с падеж за всяка от 28.08.***г. до 28.09.2018г. вкл. Т.е. от общият размер на падежиралите и незаплатени погасителни вноски за периода от 28.08.201 Зг. до 29.07.2020г. съгласно погасителния план, следва да бъдат приспаднати погасените по давност за периода от 28.08.***г. до 28.09.2018г. вкл., 62 месечни вноски. Предвид това, погасени по давност са вземанията за падежиралите вноски за главница, които попадат извън петгодишния период, предхождащ подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, в случая за периода от 5 години назад, считано от 25.10.2023г.