Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 01.09.2021, Районен съд - Тервел

Съд
Районен съд - Тервел
Дело
Гражданско дело 242/2020
Вид
Решение № 38
Подписан
01.09.2021
В сила
14.07.2023
Състав
Росен Иванов Балкански

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.267, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тервел , 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росен Ив. Балкански при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20203250100242 по описа за 2020 година

Първоначално производството е образувано по искова молба депозирана при РС Добрич.

С Определение № 260072 от 19.08.2020 година по гр.дело № 1279 / 2020 година производството по делото е прекратено , като делото е изпратено по подсъдност на Тервелски районен съд .

Предявен е иск от „ СП ОДИТ“ ООД , вписано в ТР към АВ с ЕИК 124682973,със съдалище и адрес на управление гр. Добрич , ул. „ Отец Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управитела – С. Н. П. , чрез упълномощеното Адвокатско дружество „Я.. и съдружници” , представлявано от адв. М.Я. и адв. В.З. срещу „АГРОИМПУЛС 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление град Тервел, ул. „Генерал Столетов“ № 20, вписано в ТР към АВ с ЕИК 130387582, представлявано от ЛЮБЧ. ЗДР. АР. и ЕК. Д. Н..

Според анализа на исковата молба е пр едявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД,като е заявено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата от 4 608.00 лева (четири хиляди шестстотин и осем), представляваща неплатени услуги по Договор за извършване на счетоводни услуги, сключен между страните на 14.12.2016година и анекс към него от 31.12.2018 година с който действието на договора е било удължено от страните до 31.12.2019 година ., по издадени и незаплатени Фактури както следва:

Фактура № 0000004848/30.09.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС; Фактура № 0000004922/31.10.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, Фактура № 0000004994/29.11.2019г. на стойност 1152.00 лева е ДДС и Фактура № 1

0000005067/30.12.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата .

Заявен е акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 278.11 лв.

(двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение по издадените фактури, а именно:

1. По Фактура № 0000004848/30.09.2019г. на стойност 1 152 лева - сумата от 84.17 лева за периода от 01.10.2019 г. до 19.06.2020г.;

2. По Фактура No 0000004922/31.10.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от 74.25 лева за периода от 01.11.2019г. до 19.06.2020г.

3. По Фактура № 0000004994/29.11.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от 64.97 лева за периода от 30.11.2019г. до 19.06.2020г.

4. По Фактура № 0000005067/30.12.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от 54.72 лева за периода от 01.01.2020г. до 19.06.2020г.

Заявена е претенция на ищеца да се присъдят и сторените разноски – адвокатски хонорар и заплатени съдебно деловодни разноски.

С Определение от 19.06.2020 година състав на РС Добрич се е произнесъл по искането с правно основание чл. 390 и сл. От ГПК .

С Разпореждане от 25.06.2020 година , състав на РС Добрич е приел исковата молба да редовна и на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил препис от исковата молба ведно с доказателствата да се изпратят на ответнита страна .

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба вх. № 260065 от 07.08.2020 година.С дадения писмен отговор страната е направила възражение за подсъдност .В цялост исковете се приемат от законния представител на ответното дружество за допустими , но страната намира същите за неоснователни , като и в дадения писмен отговор е изложила подробно съображенията си в тази насока . В цалост страната не оспорва наличието на сключен между страните договор за счетоводно обслужване от 14.12.2016 година и последвалите анекси към него – последен 31.12.2018 година с който действието на договора е било удължено от страните до 31.12.2019 година, но са излагат съображения, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по договора - в случая ищцовото дружество не е извършвало за посочения период от време задълженията си към възложителя, така както предполага добрата практика.В цялост налага се с писмения отговор тезата , че се претендира по цитираните фактури възнаграждение за усрлуги които реалн оне са преноставени на Възложгителя , поради което не се дължат и никакви суми по договора за претендирания период.

След администринатето на делото при деловодството на Тервелски районен с Определение № 196 от 08.09.2020 година изготви проекто доклад по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест.

2

В съдебно заседание ищцовата страна редовно призована , по делото се представлява от процесуалния си представител – адвокат В.З. АК Добрич.

В съдебно заседание проведено на 22.10.2020 година – по което и съдът допусна и назначи съдебно – счетоводна експертиза със задачи към вещото лице поставени от страните по делото, ответното дружество редовно призовано по делото се представлява от управителя ЕК. Д. Н. .

В съдебно заседание проведено на 11.01.2021 година ответното дружество редовно призовано по делото се представлява от управителя ЕК. Д. Н. .

За съдебно заседание проведено на 01.03.2021 година ответното дружество редовно призовано не се представлява от свой законен представител , не се представлява от процесуален такъв по делото .

Ищцовата страна формира претенциите си както следва :

Ищцовото дружество твърди , чрез пълномощника си адвокат В. З. адвокат при Адвокатско дружество „ Я..и съдружници“ представлявано от адв. М. Я.. и адв. В. З. ,че на 14.12.2016 година е сключило с ответното дружество договор за счетоводни услуги, които ищецът в качеството на ИЗПЪЛНИТЕЛ се е задължил да предостави на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ срещу заплащане на възнаграждение. Твърди, че съгласно постигнатото съглашение срока на договора бил определен от страните за една година – 2017 и с цена на извършваната услуга – 920 ,00 лева ,без дължимия ДДС , като и в последствие с два анекса действието на договора било удължавано – при което и с последния анекс от 31.12.2018 година действието на договора било удължено от страните до 31.12.2019 година, като и страните са постигнали съгласие по цената на извършваната услуга от изпълнителя, която страните определили в размер на 960,00 лева - месечно, без начислен ДДС и влиза в сила от 01.01.2019 година .

Твърди се с исковата молба, че за извършваните счетоводни услуги са били издаване фактури получени от ответното дружество – възложителя , като същите били заплащани по банков път.

Твърди се ,че за услугите предоставяни от изпълнителя на възложителя за последните месеци на 2019 година а именно за месец септември до месец декември включително услугите останали незаплатени.

Според ищцовата страна дължими и незаплатени са задълженията на възложителя за посочените месеци - за които и има издадени описаните погоре фактури .

Според твърдения обектвирани по исковата молба ответното дружество не е заплатило дължимото по предоставените услуги, така както е посочено в чл. 2 от подписания Договор - не по – късно от 20-то число на текущия месец. Твърди се ,че задълженията на ответника към ищцовото дружество са в общ размер на 4608,00 лева .

Твърди се ,че до ответника е пратено покана за доброволно изпълнение – заплащане на дължими суми и получаване на счетоводни документи - получена от законен представител на отв. Дружество на 09.06.2020 година , но въпреки това не е последвало плащане на 3 задължението по издадените на договора . фактури за посочените месеци от действието

Има формирана претенция- дължима лихва за забава която е в размери посочени по – горе по делото .

Претендират се разноски.

Ответното дружество чрез свой законен представител оспорва исковете.

Признава, че е налице договор между страните за извършване на счетоводни услуги от страна на ищеца срещу заплащане на възнаграждение от страна ответника, но твърди , че договорът не е бил изпълняван от ищеца добросъвестно съгл. наложената счетоводна практика , което и е довело до загуби за възложителя .

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор относно обстоятелството , че са обвързани от сключен в писмена форма договор за извършване на счетоводни услуги от 14.12.2016 година , действието на който договор с последвал анекс - с последния анекс от 31.12.2018 година страните страните удължили до 31.12.2019 година .Не се спори по това какъв е договорения размер за заплащане на извършваната услуга от изпълнителя – страните видно от анекса определили в размер на 960,00 лева - месечно.

Установи се ,че на посочените дати изпълнителя е издал посочените фактури :

Фактура № 0000004848/30.09.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС;

Фактура № 0000004922/31.10.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, Фактура № 0000004994/29.11.2019г. на стойност 1152.00 лева е ДДС и Фактура № 0000005067/30.12.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС .

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури са отразени в счетоводството на двете страни. Съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице са налице убедителни доказателства за това, че през процесния период от време са били действително извършвани счетоводни услуги, съгл. Договора – подробно посочени от експерта в установителната част на експертизата .Според заключението на вещото лице настоящия ответник е ползвал данъчен кредит по четирите процесни фактури . Според заключението на вещото лице плащане по четирите фактури не е било извършвано .Вещото лице дава становище по въпроса за изчисляването на на законната лихва за забава върху всяка една от издадените фактури. Предвид установеното от вещото лице, на основание анализа на счетоводните документи на дружеството възложител , съдът намира за установено по делото ,че са налице извършвани от страна на ищеца дейности по счетоводноконсултантското обслужване на ответното дружество – така както са посочени задълженията на извършителя по договора и в изпълнение на задълженията му по договора .

4

Между сраните липсва спор по отношение на връчването на покана за заплащане на дължимите сум и за получаване на счетоводни книжа – същата е връчена на законен представител на ответното дружество на 09.06.2020 година .

Ответното дружество възразява срещу така като сочи доводи в свой интерес . формираната претенция-

По делото от правна страна :

По делото не се спори, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по повод сключен между тях договор за счетоводноконсултантско обслужване от 14.12.2016 година , действието на който договор с последвал анекс от 31.12.2018 година е удължено до 31.12.2019 година .Не се спори по това какъв е договорения размер за заплащане на извършваната услуга от изпълнителя – страните видно от анекса определили в размер на 960,00 лева - месечно.

Сключеният между страните по делото договор за счетоводноконсултантско обслужване е консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Договорът за счетоводно обслужване съдържа съществените белези на договор за изработка, доколкото с него се възлагат фактически действия по постигането на определен трудов резултат и едновременно с това съдържа и белези на договор за поръчка, доколкото същият има за предмет и правни действия. И при двата вида договори е провъзгласен принципа, че частичната невъзможност за изпълнение на изпълнителя - довереник води до право на частично намаление на уговореното насрещно парично възнаграждение /вж. 3 чл.267, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл. 288, ал.2 ЗЗД/.

Съгласно договореното ищеца / изпълнителя / е приел срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството-възложител в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство .В т. 1 от Договора са посочени задълженията на изпълнителя -същия се задължава да извършва ежемесечно счетоводно обслужване на възложилетя – дружеството ответник , като изрично по договора са изброени задълженията .