Решение № 260042 от 26.02.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260042

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 26.02.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица

ХаджиИ.а 2. мл. с. Соня

Стефанова

При секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 448 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 260020/21.08.2020 год., постановено по гр.д. № 816/2019 год. по описа на Районен съд – Шумен е признато за установено по отношение на В.С.В., че И.Х.И. му дължи сумата от 2 234.38 лева за намаление на продажната цена от 5 500 лева до 3 265.62 лева, за недвижим имот - гараж с идентификатор № *** с площ от 32.00 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...” № 67, построен в североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана на град Шумен, при граници улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565, поради претърпяна частична евикция на купувача от имота, като принадлежащ на трето лице, с влязло в законна сила Решение № 376/19.06.2017 г. по ГД № 1721/2016 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, без да се иска разваляне по съдебен ред на продажбата, обективирана в НА за продажба № ...28.04.2015 г., по описа на Нотариус А.А.с рег. № 019 - РС Шумен. Със същото решение е признато за установено, че ответникът И. дължи на ищеца В. и сумата от 747.87 лева - разноски по ГД № 1721/2016 г., по описа на РС

Шумен, с което е бил частично евинциран като купувач на принадлежащ на трето лице недвижим имот – процесният гараж с идентификатор № ***.

Недоволен от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното производство И.Х.И., който го обжалва изцяло. Излага, че с влязло в сила Решение № 376/ 19.06.2017 год., постановено по гр.д. №1721/ 2016 год. по описа на ШРС е признато за установено на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че при изготвяне на действащата КК на гр. Шумен е допусната грешка, като е прието, че сграда с идентификатор № *** е неправилно заснета с площ от 32 кв.метра, вместо 19 кв.метра, и включваща погрешно в същата площ и очертания самостояателна постройка, допълващо застрояване с площ от 13 кв.метра, която трябва да бъде нанесена с отделен идентификатор и не е собственост на ищеца.

Сочи, че на ищеца е продал само гаража с площ от 19 кв.метра, не и прилежащото към него помещение с площ от 13 кв.метра. Навежда твърдение, че ищецът е недобросъвестен купувач, поради което не разполага с права при евикция. Отделно от това сочи, че ищецът е разполагал с възможността да поиска разваляне на договора, от която възможност не се е възползвал.Твърди, че цената от 5500 лева е уговорена единствено за гаража с площ от 19 кв.метра, а не за целия имот с площ от 32 кв.метра, който гараж надлежно е прехвърлил на ищеца, поради и което така заплатената продажна цена не следва да бъде намаляване. Моли решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна В.С.В., чрез процесуалния му представител адв. С.С.

***, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По приложеното ч. гр. д. № 30/ 2019 год. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 17/09.01.2019 г., за изпълнение на парично задължение в размер на 2 234.38 лв. – главница, представляваща подлежащо на възстановяване спрямо заявителя, в качеството му на купувач на недвижим имот, намаление на продажната цена на осн. чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, поради претърпяна частична евикция за 13 кв.метра и 747.87 лв. - разноски по гр.д. № 1721/2016 г., по описа на РС Шумен. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника И.Х.И.на 24.01.2019 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл.

414 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 18.02.2019 год., а исковата молба е подадена на 18.03.2019 год. и е процесуално допустима.

От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез общински народен съвет № .../1989 год., се установява, че Х.И.Х.. и К.Т.Х. са прехвърлили на В.Д.Р.правото на собственост върху къща с площ от 82,99 кв.метра, ведно с правото на строеж върху 430 кв.метра държавна земя, като си запазват правото на собственост върху гараж, с площ от 16 кв. м. построен в северната част на дворното място с площ 430 кв. м. на адрес гр. Шумен, ул. ...

№ 67.

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко продажба № ...от 2015 год. на Нотариус А.А., рег. № 019 на НК, с район на действие Шуменски районен съд, И.Х.И. е прехвърлил на В.С.В. правото на собственост върху следния недвижими имот: гараж с идентификатор № *** с площ от 32.00 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...” № 67, построен в североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана на град Шумен, при граници: улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565.

С

Нотариална покана, връчена на 14.03.2016 г. В.В. е поканил Г.Г.Р. да предаде владението на ползваната от нея реална част от недвижим имот – гараж с идентификатор *** с площ от 32 кв. м. Видно от представения писмен отговор Г.Р.отказва да предаде имота. За отказа е изготвен Протокол от 14.03.2019 г., съставен от Нотариус С.С. peг. №024 на НК.

С

Решение № 376/19.06.2017 г. по приложеното към настоящото производство гр.д. № 1721/2016 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 01.08.2017 год.

(изменено само в частта за разноските с определение № 418/30.11.2017 год. по в.гр.д. № 299/2017 г., по описа на ШОС), е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение Г.Г.Р., Д.В.Д., С.В.Д.и В.С.В., че при изготвяне на действащата КК на гр. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като е прието, че сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, е неправилно заснета с площ 32 кв. м. вместо 19 кв. м. и включваща погрешно в същата площ и очертания самостоятелна постройка, допълващо застрояване с площ 13 кв. м., която трябва да бъде нанесена с отделен идентификатор и в кадастралните регистри като собственост на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., както и че В.С.В., е собственик въз основа на сключен Договор за продажба на 28.04.2015 г., на недвижим имот сграда с идентификатор ***, с площ 19,00 кв. м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, с идентификатор ***, с адрес на сградата гр. Шумен, ул. „...“ № 67, брой етажи – 1, предназначение – гараж, при граници: от изток – улица, от запад – второстепенна постройка, от север – ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***. Със същото решение предявеният от В.С.В. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., че е собственик на второстепенна постройка с площ 13 кв. м., включена погрешно в КК като част от сграда с идентификатор ***, е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният от В.С.В. иск, с правно основание чл. 108 ЗС, срещу Г.Г.Р., за предаване владението върху западна част, с площ 11,00 кв. м, от гараж, с идентификатор ***, построен върху поземлен имот, с идентификатор ***.

От

Разписка за получена сума , неоспорена от страните, се установява, че по гр.д.

№ 1721/2016 г., по описа на ШРС, ищецът е платил разноски в размер на 747.87 лева.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът И.Х. излага, че още преди сключване на сделката е уведомил купувача, че има друго лице, което ползва стаята, която е изградена заедно с гаража. Твърди, че наличието на проблем със собственика на къщата било причината да продава гаража за сумата от 5500 лева. Сочи, че купувачът казал, че ще се оправи със собственичката, че ще избие една врата и ще й изхвърли багажа. Пояснява, че двата имота: стаята, която се ползва от жената и продадения от него гараж, са изградени от баща му заедно и са общо помещение: „под една плоча“, като Нотариалният акт, предхождащ Нотариалният акт от 28.04.2015 г. за продажба между страните по делото бил издаден за обща площ на гаража и стаята от 32.00 кв. м.. Твърди, че в производството по ГД № 1721/2016 г., по описа на ШРС, е участвал в качеството си на трето лице помагач на страната на В.В. срещу собственичката на стаята.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата от 2234,38 лева представляваща подлежащо на възстановяване спрямо ищеца, в качеството му на купувач на недвижим имот, намаление на продажната цена на осн. чл. 190, ал.

2 от ЗЗД, поради претърпяна от него частична евикция за 13 кв.метра и за сумата от 747.87 лв. - разноски по гр.д. № 1721/2016 г. по описа на РС Шумен.

За да бъде основателна исковата претенция, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. наличието на сключен валиден договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху целия недвижим имот с площ от 32 кв.метра, състоящ се от 2 самостоятелни обекта – гараж и работилница и да го предаде, а купувачът да го получи и да заплати уговорената продажна цена; 2. купувачът да е изпълнил задължението си да плати цената по договора; 3. след сключването на договора купувачът да е бил съдебно отстранен от част от недвижимия имот с площ от 13 кв.метра, т. е. да е бил осъден с влязло в сила решение да предаде владението върху част от имота с площ от 13 кв.метра; 4. неизпълнение на задължението на продавача към купувача да му прехвърли съответното право върху вещта в пълния му обем без да е ограничено от правата на трети лица, които могат да се противопоставят на купувача. В тежест на ответника е да докаже твърдения от него положителен факт, че купувачът е знаел за правата на третото лице към момента на сключване на сделката, т.е. че е бил недобросъвестен, както и че за уговорената продажна цена се е задължил да прехвърли гаража с площ от 19 кв.метра, а не целият имот, състоящ се от 2 самостоятелни обекта в сграда, с площ 32 кв. метра.

Съгласно отразеното в приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ...от 2015 год. И.Х.И. е продал на В.С.В. правото на собственост върху следния недвижими имот: гараж с идентификатор № *** с площ от 32.00 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на град Шумен, община Шумен, улица „...” № 67, построен в североизточната част на УПИ VІІІ-7566 в квартал 444 по плана на град Шумен, при граници: улица, УПИ VІ-7559, УПИ ІХ-7560 и УПИ V-7565. Не е спорно, че уговорената сума от 5500 лева е заплатена изцяло от купувача на продавача.