Решение № 1271 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство М. С. К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.11.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 01.12.2023 г. ) обжалва Решение № 5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, в частта , с която съдът е отхвърлил предявеният иск за компесаторна неустойка в размер на 36 335,71 евро и за сумата от 322,98 евро, съставляваща лихва за забава върху неустойката, ведно със законната лихва върху търсените главници.

Въззивната жалба е подадена лично от жалбоподателя, който е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 19.01.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът-ищец поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд за липсата на уговорена между страните неустойка.

Поддържа се, че компесаторната неустойка при наличното свободно 1 договаряне е уговорена по специфичен начин, размерът й е ясно установим какво обезпечава и за кое неизпълнение е предвидена. След изтичане на законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнение на въззивната жалба, с което обаче не доразвива изложените в депозираната в срок въззивна жалба възражения, а въвежда нови доводи включително за извършени от съда процесуални нарушения.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната жалбата страна-ответникът „Стройкомплект“ ЕООД чрез законния му представител управителя Е. Г. Т.. Оспорва изцяло въззивната жалба, а допълнителната въззивна жалба оспорва като недопустима, подадена след срока за обжалване. Излага подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Ответникът в първоинстанционното производство „Стройкомплект“ ЕООД чрез законния му представител управителя Е. Г. Т. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 19.02.2024 г. ) обжалва Решение № 5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, в частта, с която съдът е уважил предявения иск за сумата от 73 664,29 евро главница и за сумата от 654,79 евро лихва, ведно със законната лихва върху главницата.

Въззивната жалба е подадена лично от жалбоподателя, който е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 21.03.2024 г., представен по делото с молба от същата дата Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че предвид липсата на доказателства по направените от ответника оспорвания, съдът е извел неправилни изводи и е постановил неправилно съдебно решение. Поддържа се, че въпреки наличието на писмени документи, приети по делото като доказателства, по делото не са ангажирани доказателства за реалното предаване на сумите от ищеца К. към ответното дружество.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по тази жалбата страна - ищецът М. С. К., с който оспорва изцяло 2 като неоснователна въззивната жалба на ответника.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец поддържа въззивната си жалба и моли съда да уважи в цялост исковата му молба, като счита с оглед направените уточнения пред настоящата съдебна инстанция, че се касае за вреди от пълно неизпълнение. Претендира разноски. Възразява срещу разноските на ответника, като счита, че такива не се дължат с оглед процесуалното поведение на защитника на ответната страна.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната му част. Претендира разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не е спорно, че на 03.08.2020 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.19 от ЗЗД, по силата на който ответникът в качеството си на продавач се е задължил да продаде като прехвърли изцяло собствеността на ищеца в качеството му на купувач, за цена и при условия, регламентирани в договора, на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 5 на кота +5,40 м., втори жилищен етаж, със застроена площ от 73,93 кв.м., заедно с 5,514 идеални части от общите части на сградата, находящ се в жилищната сграда на адрес: гр. София, район Възраждане, ***, построена върху УПИ V-19, заснет по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК като ПИ с 3 идентификатор *** за продажна цена в размер на 77 292 евро. В деня на сключване на договора ищецът е заплатил на ответника част от продажната цена в размер на 63 000 евро, представляваща задатък, като страните изрично са посочили, че договорът служи за разписка и доказателство за извършеното плащане. За плащане на сумата страните са подписали и разписка на 03.08.2020 г., приета като доказателство по делото.

Сума в размер на 5000 лв. или 2 553 евро като част от продажната цена, ищецът е заплатил, съобразно уговореното в чл.2, б.“б“ от договора, на 15.10.2020 г. Останалата част от продажната цена в размер на 11 739 евро, ищецът е следвало да заплати на продавача в деня на сключване на окончателния договор.

С шест броя разписки съответно от дати: 28.10.2020 г. за сумата от 2 500 евро, от 18.11.2020 г. за сумата от 2 000 евро, от 06.01.2021 г. за сумата от 1 000 евро, от 01.04.2021 г. за сумата от 1 000 евро, от 13.04.2021 г. за сумата от 1 100 евро и от 14.05.2021 г. за сумата от 1 000 лв., т.е 511,29 евро, ищецът е заплатил на ответника общо сума в размер на 8 111,29 евро, авансово плащане на уговорената с договора продажна цена, преди окончателния договор.

Или към 14.05.2021 г. ищецът е бил заплатил общо сума в размер на 73 664,29 евро, част от уговорената продажна цена в общ размер на сумата от 77 292 евро, т.е. неплатената част от цената е възлизала на сумата от 3 627,71 евро.

Ответникът е оспорил иска с твърдението, че продажна цена в размер на 63 000 евро не е получавал и че съответно тази сума не е заплатена в брой.

Поддържал е, че сумата е резултативна и има характер на сума по бартерни сделки по договори за правна защита между двете страни.

Във връзка с това твърдение на ответника, пред първата инстанция е прието заключение на ССчЕ, от което е видно, че от представените от ответника документи не са открити данни за получени средства в дружеството през периода м. август 2020 г. до 14.05.2021 г. от М. С. К..

Въззивният съд намира, че оспорването от страна на ответника не е доказано. Както договорът, така и разписката за сумата от 63 000 евро са подписани от законния представител на ответното дружество. Формалната доказателствена сила на тези частни писмени документи не е оборена от ответника по съответния ред, липсва оспорване на подписа на представителя 4 на ответното дружество, т.е. авторството на документите не е оспорено в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Следователно за представилата документите страна (в случая ищеца К.) не възниква задължение да ангажира други доказателства. Представените и приети като доказателство по делотопредварителен договор от 03.08.2020 г., който в частта, удостоверяващ заплащането от ищеца на ответното дружество на сума в размер на 63 000 евро, има характер на разписка и служи като доказателство за извършено плащане, както и разписка от 03.08.2020 г., с която е удостоверено реалното предаване на сумата от 63 000 евро, но чието авторство не е било спорно, имат доказателствена стойност. В случая двата частни свидетелстващи (за договора само в частта, която има характер на разписка) документа имат материална доказателствена сила, тъй като издателят им „Стройкомплект“ ООД удостоверява неизгодни за себе си факти, а именно получаване на сума в размер на 63 000 евро като част от продажна цена на процесния апартамент № 5. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за ответното дружество съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, т. е. ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт. В решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от ГПК. Признанието не може да бъде игнорирано безпричинно. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност/неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната.

Изцяло в горния смисъл Решение № 116 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 790/2023 г., III г. о., ГК, което правно разрешение се споделя напълно от настоящия въззивен състав.

В конкретния случай признанието не може да бъде игнорирано и с оглед 5 неоспореното от страните заключение на ССчЕ, доколкото осчетоводяването на сумата от 63 000 евро е поставено в зависимост и изцяло от волята на длъжника и не отразяването на тази сума, получена от ответника в брой, не може да опровергае по един безспорен и несъмнен начин признанието за получаване на сумата.

С оглед на горното напълно несъстоятелно е твърдението, въведено с въззивната жалба на ответника „Стройкомплект“ ООД, че в хода на съдебното дирене първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципа на служебното начало, като не е указал на ищцовата страна, че по отношение на твърдението за предоставени суми на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба, не сочи доказателства. Такива указания не са били нужни, доколкото ищецът е представил писмени доказателства, удостоверяващи извършено плащане, но същите не са оспорени от ответника по съответния ред и в определените от законодателя срокове.

Неоспорените от ответника разписки, приети като доказателство по делото, доказват безспорно погасяването на поето парично задължение. Както е прието в практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, така напр. Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т.о., ТК, „длъжникът може да поиска от кредитора разписка - чл.

77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.

77, ал. 1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане.“, които факти в процесните разписки са подробно посочени.