Решение № 19893 от 02.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19893 гр. София, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110149577 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу ф-ия "Св. Кл.О." с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че ответното дружество, като ползвател на процесните топлоснабдени имоти, а именно магазини № ....., находящи се на адрес: г...., с абонатен № ...., инсталация ....., през процесния период е ползвало топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатило дължимата цена, като по този начин се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца със стойността на доставената в имотите топлинна енергия и разходите за отчитането й. Съобразно изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сума в общ размер на 1 345,28 лв., от които 1091,89 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2019 г. до м.04.2020 г., като и суми за топлинна енергия отразени в изравнителни сметки № 16655288/31.08.2019 г. за периода м.10.2018 г. до м.04.2019 г., 242,66 лв. – законна лихва за забава от 01.10.2019 г. до 25.05.2022 г., както и 8,66 лв. –сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г., и 2,07 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответника в указания законоустановен срок чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който заявява, че на 18.10.2022 г. /след датата на връчване на исковата молба/ е платил изцяло дължимата сума в размер на 1 345,28 лв. по посочената в исковата молба сметка.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № .../.... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника в заповедното производство.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си разходите за закупуването й, както и размера на разходите. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в тежест на ответника – да установи погасяване на вземанията за главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.

С определение № 29658/24.08.2023 г., на основание чл. 153 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните съдът е отделил следните обстоятелства: процесните имоти са били топлоснабдени през релевирания период и са ползвани от ответника, като количеството и стойността на доставената до същите топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност, ответника е изпаднал в забава за плащане на претендираните главници, вследствие на което дължи законна лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период. В обобщение, предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по делото.

С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответника са представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай от представените доказателства – платежно нареждане от 18.10.2022 г. / л. 86 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума в общ размер на 1 345, 28 лв. /1 100,55 лв. – главница за периода месец ноември, 2019 г. – месец април, 2020 г. + 244,73 лв. – лихва/ е погасена изцяло чрез плащане от ответника, след датата на връчване на исковата молба. В обобщение, претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане, противно на заявеното от ищеца в хода на устните състезания, че е платена половината от претендираната сума. В тази връзка съдът констатира, че предмет на делото е ½ от сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е погасена изцяло в хода на делото чрез плащане от ответника.

Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на делото, предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

2

По разноските:

При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.

Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като плащането на процесните суми е извършено след връчването на препис от исковата молба, т.е. ответника е дал повод за завеждане на делото.

От ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 100 от делото/, с който се претендират разноски, както следва: 73,04 лв. – държавна такса за исковото производство, 53,81 лв. – държавна такса за заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. В обобщение, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, включително и сторените по делото разноски за внесена държавна такса, при съобразяване на обстоятелството, че дължимите разноски от ответника за заповедното производство са в размер на 26,91 лв. /1/2 от платената държавна такса, с оглед броя на длъжниците и размера на претендираната сума от всеки от тях/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...., със седалище в град ...., срещу срещу ф-ия "Св. Кл.О." с БУЛСТАТ: ...., със седалище в ...., по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 1 100,55 лв.

– главница, представляваща стойност на вземане за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и нейното дялово разпределение, със стойността на които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доставена за периода м.11.2019 г. до м.04.2020 г. в магазини № ....., находящи се на адрес: град ...., с абонатен № ...., инсталация ....., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г., до изплащане на вземането, и сума в размер на 244,73 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху неплатените главници, за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .../.... г. по описа на Софийски районен съд, Първо Гражданско отделение, 161 състав , поради погасяване на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ф-ия "Св. Кл.О." с БУЛСТАТ: ...., със седалище в .... , да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...., със седалище в град ...., следните суми: 73,09 лв. – държавна такса за исковото производство, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, и 26,91 лв. – държавна такса за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4