Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 06.07.2022, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 272/2022
Вид
Решение № 205
Подписан
06.07.2022
В сила
04.01.2024
Състав
Петър Веселинов Боснешки, Диана Младенова Матеева, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Перник, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260075 от 25.02.2022г. по гр. д. №1836/2020 г. по описа на РС – Перник ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, е осъдено да заплати на Д. Б. М., с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата в размер на 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, психическо и емоционално натоварване в следствие на неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги до притежавания от Д. Б. М. водоснабден имот, находящ се в ***, в периода 18.11.2019 г. – 01.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 18,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г. до 30.03.2020 г., като са отхвърлени като неоснователни исковете за разликата за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 5005 лева на иска за главница, и за сумата над 18,61 лева до пълния предявен размер от 37,50 лева на иска за лихва за забава.

Със същото решение „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на Д. Б. М. сумата от 337,62 лева – разноски пред Районен съд Перник.

Със същото решение Д. Б. М. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 900,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

Срещу така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е постъпила 1 въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД в законоустановения срок. По подробни съображения се иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и искът да бъде отхвърлен като неоснователен изцяло. Първоинстанционният съд правилно бил приел, че през процесния период преустановяване на водоснабдяването се е дължало на непреодолима сила. Неправилно обаче съдът е разсъждавал житейски и логически, като е приел, че в някои периоди водата е била мътна и не била годна за консумация. „ВИК“Перник не оспорва мътността на водата, но твърди, че това се дължи на обстоятелства, за които не отговаря.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник Д. Б. М. е подал отговор на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.

Срещу така постановеното решение, в неговата отхвърлителна част, е постъпила въззивна жалба от Д. Б. М. в законоустановения срок. По подробни съображения се иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени като основателни изцяло. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е налице неизпълнение на договорното задължение от ответното дружество за непрекъснатост на водоподаването, като причина за част от безспорно претърпените неимуществени вреди, тъй като въвеждането на воден режим, респ. спиране на водоподаването при авария, е в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. В жалбата подробно са изложени аргументи за виновни действия на служители в ответното дружество в пряка връзка с водния режим. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил, че ответникът носи отговорност за неимуществените вреди, нанесени на ищеца, поради това, че не е изпълнил договорното си задължение да доставя вода с необходимото качество, тъй като доставяната в исковия период вода е била меко казано с влошени показатели. Но се оспорва определеното обезщетение за това като прекалено занижено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник „Водоснабдяване и канализация“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като настоящият съд споделя мотивите на обжалваното решение, към които препраща по реда на чл.272 ГПК.

При проверка правилността на обжалваното решение въз основа на наведените в жалбите доводи, съдът установи следните относими за спора факти:

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 5005 лева (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени неудобства, страдания, стрес, психическо и емоционално натоварване и депресия) поради неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги до притежавания от Д. Б. М. водоснабден имот, находящ се в ***, с аб.№ ***, в периода 18.11.2019 г. – 01.04.2020 г., и сумата в размер на 37,50 лева – лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди, считано от 18.11.2019г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения за неизпълнение от ответника на две 2 задължения по процесния договор за предоставяне на ВиК услуги: ограничаване водоподаването (въведен воден режим), поради неподдържане на водоснабдителната и канализационните мрежи в добро състояние, и доставка на вода с лошо качество.

Настоящият въззивен състав намира, че в процесния случай е предявен един главен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Касае се за един договор, който съдържа множество задължения на доставчика, сред които да доставя питейна вода с определено качество, да отвежда отпадъчни води, да поддържа водопроводната мрежа и др.

Но неизпълнението на отделните задължения не е основание за самостоятелен иск, тъй като се касае за един неизпълнен договор. Поради това и настоящето производство е допустимо и съдът следва да се произнесе по съществото на делото.

Въззивният съд съобразява, че изложените в исковата молба обстоятелства обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не деликтна по чл.

49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за прекъсване на В и К услуги не може да бъде квалифицирана като деликтна, защото вредите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму /ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и увреденият не може сам да "избира" основанието - то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти /Решение № 547 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК/. Относно отговорността на ответника като обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него обществена услуга в противоречие с нормативните предпоставки, се прилага ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

За уважаването на иска следва да се установи неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения на ответника, настъпването на неимуществени вреди, техния характер, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост.

Съгласно Решение № 5 от 2.06.2020 г. на КС по к. д. № 3/2019г., водоснабдяването и канализацията са дейности от обществен интерес, осъществявани при условията на естествен монопол от В и К операторите, поради което и чл. 5, ал. 3 ЗРВКУ предвижда В и К услугите да бъдат регулирани от КЕВР в качеството й на контролен орган, чиято регулативна функция се осъществява чрез утвърждаване на представяните от В и К оператори бизнес планове.

Съгласно чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу 3 заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един В и К оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Перник е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Перник дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата такава.

В процесния случай не се спори, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в гр***, с аб.№ ***, поради което и облигационната връзка между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от КЕВР.

По делото е безспорно установено, че със Заповед от 15.11.2019 г. на кмета на Общ.

Перник е въведен режим на водоподаването на гр. Перник, считано от 18.11.2019 г. Със съобщение вх. № 2724/15.11.2019г. на кмета на Община Перник до „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, на осн. чл. 41, ал. 4, вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и писмо изх. № 2398/15.11.2019г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019г. към потребителите в посочените населени места, включително и гр. ***, като е посочен и часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951/21.12.2019 г., допълнена със Заповед № 1974/23.12.2019 г. на кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, Протокол № 2/21.12.2019 г. и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие е обявено бедствено положение на територията на община Перник за срок от 7 дни, считано от 9: 30ч. на 21.12.2019 г. Със Заповед № 1979/27.12.2019 г. на кмета на общ. Перник и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и Протокол № 5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на територията на общ. Перник с 30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г. Със Заповед № ОМП-2 от 4

27.01.2020 г. на Областния управител е обявено бедствено положение на територията на общ. Перник от 16: 30ч. на 27.01.2020 г. до 16: 30ч. на 02.02.2020 г. и със заповед №ОМП-4 от 31.01.2020 г. на Областния управител на гр. Перник е обявено удължаване на срока на бедственото положение на територията на общ. Перник от 16: 30ч. на 02.02.2020 г. до 16: