Определение № 37742 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37742 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110103051 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Д. А. Ж. срещу „СК“ ООД, която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „СК“ ООД е предявил насрещен иск срещу Д. А. Ж., който също е процесуално допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът не е подал отговор на исковата молба по насрещния иск.

Насрещните искове произтичат от същото правоотношение, предмет на първоначалня иск и са предявени в срок, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.

С исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „СК“ ООД срещу 1

Д. А. Ж. насрещни искове.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 10:25 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е от Д. А. Ж. срещу „СК“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 916,16 евро по договор за кредит № 1326735/20.06.2025 г. поради недействителност на договора.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 1326735/20.06.2025 г. за сумата в размер на 1 636,13 евро. Ищецът заявява, че на 12.01.2026 г., на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК е отправил до ответника искане за предоставяне на извлечение относно извършените и предстоящите плащания по договора, като в отговор е получил извлечение, от което се установява, че ответникът претендира общо вземане в размер на 1 670,31 евро, въпреки че кредитополучателят е заплатил по договора общо 881,98 евро. Ищецът поддържа, че договорът съдържа клауза, която го задължавала в кратък срок да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители при условия, които са практически неизпълними, като при неизпълнение се начислявала неустойка, която по съществото си представлявала допълнително възнаграждение по кредита, невключено в годишния процент на разходите. Счита, че тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и че поради това договорът е недействителен, респективно че претендираната от ответника сума от 916,16 евро е недължима с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. При тези твърдения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Признава факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за заем с посоченото от ищеца съдържание. Твърди, че процесният договор е действителен, както и че при формиране на ГПР по кредита били спазени нормативните изисквания. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото била уговорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните, а именно - в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 13-дневен срок от сключване на договора, от 14-ия ден ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение. Доколкото неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, то било невъзможно същата да бъде включена в ГПР. Излагат се съображения, че неустоечната клауза е индивидуално договорена между 2 страните, като била напълно ясна и разбираема. Ето защо счита, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Оспорват се твърденията на ищеца, че обезпечението е следвало да бъде предоставено в прекомерно кратък срок.

Поддържа, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави един или двама поръчители, отговарящи на договорените изисквания. Сочи, че предоставянето на обезпечение при договор за потребителски кредит е допустимо, а конкретните условия за обезпечението и за дължимостта на неустойката са подробно уговорени в договора и допълнителното споразумение. Посочва, че е предоставен 13-дневен срок за обезпечаване на кредита, близък до 14-дневния срок за отказ от договора по чл. 29 ЗПК, поради което кредитополучателят е разполагал с възможност да прецени условията на договора и при необходимост да упражни правото си на отказ. Оспорва се и твърдението, че изискванията към поръчителите са прекомерни, като се сочи, че същите включват определен размер на осигурителния доход, липса на други относими договорни отношения с кредитора и липса на неизпълнени или нередовни кредитни задължения. По изложените доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, срещу Д. А. Ж..

В насрещната искова молба се твърди, че по силата на процесния договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в деня на сключването му заемна сума от 1636,14 евро, при задължението на ищеца да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 40 % на 5 месечни вноски с дата на първо плащане 21.07.2025 г. и последна вноска на 20.11.2025 г.

Излага, че след подписване на договора и усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6 от договора, поради което Споразумението за консолидирано плащане е влязло в сила. Твърди, че общият размер на дълга по кредита възлизал на 2121,21 евро, от които 1570 евро главница, 14,31 евро възнаградителна лихва, 54,32 евро договорна неустойка и 482,58 евро такси. Сочи, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 881,98 евро, с която сума са погасени изяло първата вноска по кредита и частично втората. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът по насрещния иск претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 754,15 евро, частичен иск от иск в пълен размер от 1570 евро, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № 1326735/20.06.2025 г. В условията на евентуалност, при евентуално прогласяване на договора за недействителен, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 754,15 евро, 3 представляваща неизплатената част от чистата стойност на предоставения кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

В доказателствена тежест на ответника е да установи валидното сключване на процесния договор за кредит със соченото съдържание, който отговаря на императивните разпоредби на ЗПК, както и че оспорената неустоечна клауза е индивидуално уговорена.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в доказатателствена тежест на ищеца е да установи валидното сключване на процесния договор за кредит със соченото съдържание, предоставяне на заемните средства на ответника, както и размер и изискуемост на вземането.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

По евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК в доказатателствена тежест на ищеца е да установи плащане на претендираната сума в полза на ответника с оглед твърдяната липса на основание – недействителността на процесния договор за кредит.

В доказателствена тежест на ответника е да установи съществуване на основание да получи сумата, съответно да задържи извършеното плащане.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за кредит № 1326735/20.06.2025 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 636,13 евро; кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение по кредита – банкова гаранция или трето лице-поръчител, което да отговаря на разписани от дружеството условия, като при неизпълнение на задължението в тежест на кредитополучателя е начислена неустойка, която не е включена в годишния процент на разходите по сделката.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено 4 съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5