Решение № 260808 от 08.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.02.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.

ЛОРА ДИМОВА като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 47 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4573/21.08.2020 г. на длъжника в изпълнително производство „Ю.Б.“ АД, подадена чрез адв. В.П., с приложено към нея пълномощно, срещу Разпореждане на ЧСИ М.К., с което е постановен отказ за намаляване на разноските по изп.д. № 335/2020 г. Съдържат се оплаквания за прекомерност на приетия за събиране адвокатски хонорар, претендиран от взсикателя в размер на 457 лв. Според жалбоподателя е дължимо единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело в размер на 100 лв. Твърди, че в случая не са извършвани никакви действия по водене на делото, тъй като банката е изплатила доброволно посочената в поканата за доброволно изпълнение сума, поради което и не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване на претендирания адвокатски хонорар. С молба от 01.09.2020 г. се претендират сторените разноски в процедурата по обжалване.

По жалбата пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 10258 по описа за 2020 г., с разпореждане № 266163/10.11.2020 г. съдия-докладчикът е констатирал, че приложената от ЧСИ К.преписка по жалбата не е изпратена в цялост, дадени са конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности и производството по образуваното дело е прекратено, като жалбата е върната за администриране.

След изпълнение на дадените указания е постъпило писмо с вх. № 305527/22.12.2020 г. и е образувано настоящото ч.гр.д. № 47 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, IV-б с-в.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение с вх. № 4770/28.08.2020 г. от взискателя в изпълнителното дело Х.М.Х., подадено чрез адв. И.Т., с приложено пълномощно, в което е изложено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие.

Отделно се съдържат и доводи за нейната неоснователност.

Поддържа се, че претендираното в изпълнително производство адвокатско възнаграждение е начислено с включен ДДС, същото включва в себе си два компонента – за образуване на изпълнителното дело и за водене на делото, които са съобразени с минималните размери, предвидени в НМРАВ. Поддържа се и че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискан опис на движими вещи в офиса на банката длъжник в гр. Бургас, а впоследствие било поискано запор на банкови сметки на длъжника. Без значение било доброволното погасяване на задължението на длъжника по изпълнителното дело, доколкото за взискателя съществувала несигурност, че ще получи вземанията си. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В изложени мотиви по обжалваните действия ЧСИ М.К. е посочил, че по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар от взсикателя в размер на 457 лв.

Адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, а и надвишава минималният хонорар според разпоредбите на НМРАВ от 444, 95 лв. с незначителна сума. Сочи, че в договора, сключен между взискателя и адвоката му е уговорено заплащане на хонорар и за процесуално представителство по изпълнителното дело и същият е указал адекватна помощ за принудително събиране на вземането по изпълнителния лист, без да сочи конкретни действия. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнителното дело № 20207880400335 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано, след като е изпратено до ЧСИ в оригинал изп.д. № 20207030400252 по описа на ЧСИ Г.Х., с рег. № 703 на КЧСИ и с район на действие ОС- Бургас.

Производството по първото изпълнителното дело №

20207030400252 по описа на ЧСИ Г.Х., с рег. № 703 на КЧСИ и с район на действие ОС- Бургас е образувано по молба от 19.06.2020 г. на Х.М.Х. срещу „Ю.Б.“ АД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 16.06.2020 г. от Районен съд – Несебър по гр.д. № 410/2019 г., с който „Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на Х.М.Х. сумата от 3 713 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника, да се събере сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, да се приеме за сметка на длъжника адвокатски хонорар в изпълнителното производство, да се връчи покана за доброволно изпълнение, посочено е още, че след изтичането на законния срок за доброволно изпълнение допълнително ще бъде посочен способ за изпълнение. След този текст на ръка е изписано искане да се извърши опис на движимите вещи на длъжника на адрес в гр. Бургас. Посочена е и банкова сметка, ***.

Приложен е договор за адвокатски услуги от 17.06.2020 г., сключен между Х.М.Х. и Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“, представлявано от управителя В.Ф., по силата на който клиентът възлага, а дружеството се съгласява да му предостави адвокатски услуги, изразяващи се в процесуално представителство пред компетентния съдебен изпълнител въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 410/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, като подаде молба за образуване и води делото до неговото прекратяване, посочва способите и начините на изпълнението, възлага правата на съдебния изпълнител по чл. 17 ЗЧСИ, препраща на други съдебни изпълнители, получава постъпващите суми, обжалва действията на съдебния изпълнител и представлява взсикателя във връзка с обжалването, включително и всякакви други процесуални действия. Уговорен е адвокатски хонорар в размер на 457 лв. с ДДС, формиран от следните суми 240 лв. с ДДС за образуване на делото и 217 лв. с ДДС за водене на делото. С приложено платежно нареждане от 18.06.2020 г. е видно, че сумата е заплатена от Х.М.Х. по сметка на адвокатското дружество.

С постановление за приемане на адвокатски хонорар от 19.06.2020 г. ЧСИ Г.Х. е приел за разноски по изпълнителното производство сумата от 457 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „Ю.Б.“ АД на 24.06.2020 г., видно от отбелязването в известието за доставяне, приложено по делото.

Постъпило е възражение с вх. № 4371/26.06.2020 г., подадено чрез адв. В.П., с приложено от „Ю.Б.“ АД пълномощно, с което е направено възражение относно местната компетентност на ЧСИ М.да образува изпълнително дело срещу дружеството длъжник, предвид обстоятелството, че седалището и адреса му на управление ***. Възразява се и срещу размера на приетия хонорар по изпълнителното дело, като е заявено, че такъв се дължи само по чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като длъжникът щял да погаси задължението си в срока за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 26.06.2020 г. ЧСИ М.е указал възражението да се изпрати на взискателя за становище, а след това делото да се изпрати по подсъдност на съдебен изпълнител в София. С молба с вх. № 4517/07.07.2020 г. е поискано от адв. Т. в качеството му на процесуален представител на взискателя Х.М.Х. изпълнителното дело да бъде препратено по компетентност на ЧСИ М.К., с район на действие – Софийски районен съд.

След постъпването на делото при ЧСИ М.К. с рег. №

788, район на действие СГС, същото е образувано под № 20207880400335 и е издадено постановление от 10.07.2020 г., с което са приети разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 457 лв. и такси по Тарифата за такси и разноски по Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 472, 32 лв., като е посочено, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 424, 32 лв. с ДДС.

По изп.д. № №

20207880400335 по описа на ЧСИ М.К. е постъпило възражение от „Ю.Б.“ АД, подадено чрез адв. В.П., срещу размера на приетия адвокатски хонорар, като се поддържат идентични съображения от предходното възражение във връзка с това, че се дължи единствено хонорар по чл. 10, т. 1 НМРАВ.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника „Ю.Б.“ АД на адреса на дружеството и получена на 10.07.2020 г., въпреки че във възраженията, изходящи от процесуалния представител на длъжника е посочен изрично съдебен адрес, а именно този на упълномощения адвокат.

На 11.07.2020 г. е постъпила е молба от Х.М.Х., представляван от адв. Т., в която се поддържа, че възражението срещу приетото адвокатско възнаграждение е неоснователно. С нея е и с оглед липсата на доброволно изпълнение е поискано да се извърши справка за банковите сметки на длъжника и след това да се наложи запор.

С разпореждане без дата, обективирано върху молбата на взискателя, ЧСИ М.К. е отказал да намали разноските. Със съобщение с изх. № 6468/13.08.2020 г. ЧСИ М.К., изпратено до длъжника „Ю.Б.“ АД, адресирано до адв. С.П.на посочения съдебен адрес длъжникът е уведомен, че възражението му е оставено без уважение. На самото съобщение е изписано, че същото е връчено по електронна поща на 13.08.2020 г., за което се е подписал юрк. Г.Х..

Преди това съобщение с изх. № 5861/22.07.2020 г. с идентично съдържание е изпратено до адреса на длъжника „Ю.Б.“ АД, вписан в Търговския регистър, и видно от поставен печат в деловодство е получено на 28.07.2020 г.

По изпълнителното дело се съдържа и платежно нареждане за кредитен превод от 20.08.2020 г., с което ЧСИ М.К. е превел по сметка на адв. И.Т. сума в размер на 3 713 лв., дължима по изп.д. № 20207880400335 с д;ъжник „Ю.Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. В случая релевантно за срочността на жалбата е връчването на обжалвания акт на съдебния изпълнител на редовно упълномощения процесуален представител адв. В.П. на посочения адрес, респективно на този за електронна кореспонденция. Това е така, защото съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда, респективно в района на действие на съдебния изпълнител, лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Без значение е връчването на адреса по седалището на длъжника „Ю.Б.“ АД. Поради това и доколкото съдът приема, че обжалваемият съдебен акт е редовно връчен на 13.08.2020 г, то подадената на 21.08.2020 г. жалба не е просрочена и възраженията за нейната допустимост в този смисъл са неоснователни. Подател е процесуално легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите.

Такъв орган е съдия-изпълнителят. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително и дължимостта на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. По преценка на настоящия състав жалбата е основателна, а постановлението за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая по изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Х.М.Х. и Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“, от който е видно, че размерът на уговорения и платен адвокатски хонорар е 457 лв. с вкл. ДДС.