Определение № 462 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500261 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпили частни жалби, депозирани от П.

Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И.И. от САК, както и от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: **** чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от САК срещу Определение №348/23.01.2026г., постановено по гр.д.№120/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частните жалбоподатели за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца.

В частната жалба, депозирана от П. Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И.И. от САК, се обжалва определението в частта, в която е отказано увеличение на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е намалил по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение от 1 800 лв. на 400 лв., като е приел, че размерът му е прекомерен без да съобрази липсата на пропорционалност между определеното адвокатското възнаграждение и положените усилия от адвоката за осъществяване на правна защита на ищеца съобразно предмета на делото и цената на исковете. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че са предявени три обективно съединени иска, а именно установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит между страните и два осъдителни иска за недължимо платени суми по процесния договор, като по първият от тях съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 000 лв., а по вторият и третия от тях съгласно чл. 7 ал. 2 т.

1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв.. Поддържа, че адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредбата се присъжда по всеки от съединените искове, а не върху сбора от тях. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока. Счита, че с намаляването в толкова драстичен размер на присъденото адвокатско 1 възнаграждение - повече от два пъти се явява твърде рестриктивно. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което измени атакуваното решение и да присъди в полза на частния жалбоподател пълния размер на направените по делото разноски, както и да му присъди направените разноски за държавна такса във въззивното производство.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, депозиран от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: **** чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

В частната жалба, депозирана от „Сити кеш“ ООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК се обжалва определението, в частта, в която е отказано намаляване на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение без да съобрази, че е налице нищожен договор за правна помощ, които не е породил валидни правни последици, неправилна е приел, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от предявените искове. Според частният жалбоподател въз основа на цитираните ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. и ТР № 1/15.05.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТГК на ВКС съдът е следвало и без направено възражение само въз основа на съдържанието на договора за правна помощ служебно да прогласи нищожността на договора за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му, тъй като уговорения размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, несправедлив, необоснован, договорен в противоречие с добрите нрави, при злоупотреба с права и цели да увреди ответника, като в конкретният случай с оглед нищожността на договора за правна помощ не е било необходимо да се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника. Наред с това частният жалбоподател се позовава на злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като този ищец е завел 12 дела против дружеството с цел получаване на материална облага и разноски за сметка на дружеството, а е имал възможност да предяви претенциите си против дружеството в едно производство и да направи еднократно разноски в това производство за адвокатско възнаграждение. Позовава се на практика на други съдилища в страната в тази насока. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на ищеца като постанови, че такива не се дължат или алтернативно да определи значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред. Отправено е доказателствено искане въззивният съд да изиска и приложи по делото исковите молби от същия ищец, както и приложените към тях списъци на разноските за да се убеди в твърденията на частния жалбоподател.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, депозиран от П. Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И.И. от САК, в който 2 се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че доводите за злоупотреба с правото на иск, съгласно чл.3 от ГПК са неоснователни. Преповторени са възраженията, изложени и в частната жалба.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ, депозирани от П. Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И.И. от САК, както и от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: **** чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от САК са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С решение №1519/15.10.2025г., постановено по гр.д.№120/2025г. по описа на РС-Плевен съдът на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК е признал за нищожен Договор за потребителски кредит №796940/16.01.2023г, сключен между П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № 29, вх. Д, ет. 4, ап.8 - като заемател и СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7, със законен представител Н.П.П., - като заемодател.

На основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7, със законен представител Н.П.П., да заплати на П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № 29, вх.

Д, ет. 4, ап.8, сумата от 141,60лв.- договорна лихва и сумата от 680,40лв.неустойка за непредставено обезпечение, съставляващи платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит №796940/16.01.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ08.01.2025г. до окончателното изплащане.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7, със законен представител Н.П.П. да заплати на П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № 29, вх. Д, ет. 4, ап.8, сумата от 500лв.- деловодни разноски.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца чрез адв.Б. с вх.№34766/03.11.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените по делото разноски, в която моли същите да бъдат присъдени в искания размер, както и от ответника по делото „Сити кеш“ ЕООД, с която моли съда да не присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като договорът за правна помощ е нищожен, поради противоречие със закона.

С Определение №348/23.01.2026г., постановено по гр.д.№120/2025г. по описа на РС-Плевен е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частните жалбоподатели за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца.

Съдът в обжалваното определение, както и в постановеното от него съдебно решение е приел, че е бил сезиран с два иска, както и че в решението си съдът е присъдил разноски на ищеца, като е съобразил направеното от 3 ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнваграждение от ищеца. Съдът е посочил, че му е служебно известно, че адв.Б. осъществява правна помощ на същия ищец по идентични спорове, инициирани в отделни производства, както и че въпреки че предявените искове са два, то подлежащите на изследване по тях факти и ангажираните във връзка със същите доказателства са общи. Според съда защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Правилно при определяне на адвокатското възнаграждение съдът е определил адвокатско възнаграждение, отчитайки общия материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като е счел за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 200 лева за всеки от исковете (под установения с НВАР и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба, че адвокатско възнаграждение не се дължи на процесуалния представител на ищеца, тъй като е налице злоупотреба с право. Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения, за различни договори за потребителски кредити, сключени между страните, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко правоотношение поотделно, респективно, в свободната преценка на ищеца е дали да предяви искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно, с цел да увреди законни права и интереси на ответника. В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожност на целия процесен Договор за потребителски кредит е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право, като страната, за която нищожната клауза създава задължения, може да реализира правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато съгласие за нейната отмяна.

По отношение на адвокатското възнаграждение на адв. М.М. от АК – Пловдив, осъществил процесуално представителство и защита на ищеца М.В.И. основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, с постановеното решение по делото, съдът е присъдил същото в размер на 480,00 лв. В мотивите на решението на Пл.РС, съдът е определил размера на дължимото възнаграждение при съобразяване на разясненията, дадени в постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС по дело С-438/22, както и действителната и правна сложност на делото, като е присъдил общо по предявените два иска възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/307d6279-a554-49ac-900b-3bef88f8d020