Определение № 1155 от 18.05.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана К.ова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104581 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 865/26.08.2022 г. по в. гр. д. № 423/2022 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил решение № 261249/29.12.2021 г. по гр. д. № 2672/2020 г. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Бургасбус“ ЕООД гр. Бургас, че „Индустриална” ЕООД с. гр. е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас с площ 1 261 кв. м., и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на имота, както и да му заплати разноски в размер на 3 804.53 лева, като решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Струга 1“ ООД.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответника по касация - ищец по делото, е получен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска; същото становище е застъпено и в отговора на третото лице - помагач.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Видно от акт за държавна собственост № 11921/10.10.1995 г., на „Бургас такси“ ЕООД е предоставен за оперативно управление и е включен в баланса му имот - държавна собственост, с площ 18 000 кв. м. и сгради, находящ се в Северна промишлена зона, за който е имало съставен по-рано акт за завземане на недвижим имот за държавен от 20.12.1967 г., като теренът е бил предаден безвъзмездно на ДАП Пътнически транспорт /превози/ - Бургас 1 със заповед № 6915/22.12.1967 г. на председателя на ГНС - Бургас. На основание акта за държавна собственост от 1995 г. и договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 20.11.1997 г. и 28.05.1998 г. са отписани от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост, и са предадени на „Бургас такси“ ЕООД терен от 18 000 кв. м. и сгради, а с н. а.

№ 20/22.06.1999 г. дружеството е признато за собственик на терен от 18 000 кв. м., представляващ имоти пл. №№ 267 и 268 по плана на ПЗ Север на гр. Бургас, ведно с индивидуализирани сгради, построени върху терена.

С н. а. № 144/19.09.2013 г. „Бургас такси” ЕООД е продало на „Недистарс“ ЕООД ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с площ на имота 2 917 кв. м., със стар идентификатор *** и номер по предходен план 267, ведно с построените в имота сгради.

Ищецът основава претендираното право на собственост с твърдения, че заедно с третото лице - помагач „Струга 1“ ЕООД са съсобственици на спорния имот на основание преобразуване чрез разделяне по чл. 262б ТЗ на „Бургас такси“ ЕООД, прекратено без ликвидация, с план за преобразуване от 20.12.2013 г., в който имотът не е описан поради техническа грешка.

Ответникът „Бургасбус“ ЕООД е оспорил иска с твърдението, че след като с н. а. № 144/19.09.2013 г. - преди преобразуването на „Бургас такси“ ЕООД, имотът е бил продаден на „Недистарс“ ЕООД, нормите, уреждащи правоприемство, в тази хипотеза не намират приложение; въвел е твърдение за грешка в кадастралната карта, дължаща се на грешка в предходните планове, която засяга имот пл. № 267 и спорния имот, изразяваща се в неясно и неточно посочване на границата между имотите; позовал се е на придобивна давност като основание, на което е станал собственик на спорния имот. Представил е н. а. № 32/29.12.2001 г., с който е признат за собственик на имот пл. № 266 по плана на гр. Бургас, ПЗ Победа, ***, с площ 93.55 дка, ведно с построените в имота сгради, а с н. а. № 42/12.02.2016 г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с площ 1 261 кв. м., стар идентификатор № ***, номер по предходен план - 549, квартал 33, парцел VIII.

Като релевантно за изясняване на спора от фактическа страна е прието обстоятелството в кой от имотите - пл. № 266 или пл. № 267, на които съответно ответникът и праводателят на ищеца са признати за собственици с констативни нотариални актове, попада процесният имот с идентификатор *** по КККР.

Със заключение на техническа експертиза е установено, че спорният имот е част от имот пл.

№ 267 по кадастралния план от 1992 г., на който съответства ПИ *** с площ 4 252 кв. м. по кадастралната карта от 2009 г., като границите на двата имота съвпадат с изключение на южната граница, където ПИ *** има чупка. По заявление на „Бургас такси“ ЕООД със заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на началника на СГКК е проведена процедура по промяна на кадастралната карта и ПИ *** е разделен на два: имот с идентификатор *** с площ 2 917 кв. м. и отразяване, че е на „Бургас такси“ ЕООД, и имот с идентификатор *** с площ 1 261 кв. м., за който не е отразено, че е собственост на „Бургас такси“ ЕООД. Съгласно допълнителното заключение 2 площта на имот пл. № 267 по кадастралния план от 1992 г. е 4 330 кв. м.

Въззивният съд е посочил, че кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, още повече, че кореспондира с представените по делото скици на имота и заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на началника на СГКК, и е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че изводите на вещото лице не почиват на приложения картен материал, премълчани са или са изопачени важни обстоятелства.

Посочил е, че заключението е било оспорено от ответника и е поискано изготвяне на повторно заключение, и след като е оспорено и допуснатото допълнително заключение, страната не е поискала изготвяне на повторно заключение, а е заявила, че заключението по принцип е неотносимо към спора.

При така установеното изменение със заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на кадастралната карта с нанасяне на нови обекти - имот с идентификатор *** с площ 1 261 кв. м., и имот с идентификатор *** с площ 2 917 кв. м., въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с н. а. № 144/19.09.2013 г. „Бургас такси“ ЕООД е продало на „Недистарс“ ЕООД ПИ с идентификатор *** с площ от 2 917 кв. м., т. е. само единия от двата имота, на които е разделен бившият ПИ с идентификатор *** /идентичен с имот с пл. № 267/, съответно е недоказано твърдението на ответното дружество, че преди преобразуването му /преди правоприемството/ праводателят на ищеца - „Бургас такси“ ЕООД се е разпоредил с процесния имот, обосновано с довода, че квадратурата на имота е била погрешно посочена в този нотариален акт и е продаден имот с площ 4 252 кв. м. /площта на имота преди обособяването му в два/. Документът за собственост е констативният нотариален акт, установяващ право на собственост по отношение на 18 000 кв. м.

Въззивният съд е посочил, че след като по делото не е спорно, че ищецът е един от правоприемниците на „Бургас такси“ ЕООД - заличен търговец след преобразуването му чрез разделяне и прекратяване без ликвидация, а същият е бил собственик на имот пл. № 267, част от който е процесният ПИ ***, макар имотът да не е бил записан в плана за преобразуване на дружеството, то на основание чл. 263и, ал. 3 ТЗ собствеността върху имота, която не е била разпределена, е преминала върху двамата правоприемника пропорционално на припадащата им се, според договора или плана за преобразуване, чиста стойност на имуществото. До издаване на н. а. № 42/12.02.2016 г., с който е признато правото на собственост на ответното дружество върху ПИ с идентификатор *** на основание представените от „Бургасбус“ ЕООД документи - н. а. № 32/2001 г. /с който ответникът е признат за собственик на имот пл. № 266/ и заповед № 917/07.04.2014 г. на зам. кмета на Община Бургас, не е установено ответникът да е претендирал собственически права върху процесния имот.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че процесният имот не е станал собственост на „Бургасбус“ ЕООД по силата на заповед № 917/07.04.2014 г. на зам. кмета на общината, издадена на основание чл.16, ал. 5 от ЗУТ. Предмет на тази заповед са имоти по н. а. № 32/2001 г., сред които имот пл. № 266 по кадастралния план от 1992 г., а процесният ПИ с идентификатор *** е част от имот пл. № 267 - собственост на 3

„Бургас такси“ ЕООД, а не от имот пл. № 266 - собственост на „Бургасбус“ ЕООД. За посочените в нея имоти се отреждат УПИ, като за ПИ с идентификатор *** се отрежда УПИ VIII-549 с площ 1 256.05 кв. м., а с диспозитива на заповедта за собственик е определен „Бургасбус“ ЕООД. По искане на ищеца първоинстанционният съд е провел на основание чл. 17, ал. 2 ГПК инцидентен контрол за законосъобразност на посочената заповед, както и на решение № 06-0044/28.02.2014 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, в частите им, свързани с отреждания за спорния имот, разглеждайки го като собственост на ответното дружество, и е приел, че тези административни актове са постановени при неправилно установена фактическа обстановка, с оглед данните по делото, че спорният имот не е собственост на ответното дружество и са незаконосъобразни в частта относно процесния имот. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е настъпил непосредствен вещноправен ефект по чл. 16, ал. 6 ЗУТ на влезлия в сила ПУП-ПРЗ в полза на „Бургасбус“ ЕООД по отношение собствеността процесния имот, тъй като не са налице хипотезите на чл. 16, ал. 4 или чл. 16, ал. 5 ЗУТ, доколкото преди влизане в сила на заповедта ответното дружество не е било собственик на имота. За неоснователни въззивният съд е счел оплакванията във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК. Посочил е, че противно на позицията си в първоинстанционното производство, че към момента на преобразуването на „Бургас такси“ ЕООД ПИ *** не е бил собствен на това дружество-праводател на ищеца, във въззивната жалба въззивникът твърди, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност на двата административни акта е недопустим, тъй като административното производство е засягало и посочения имот, собствен към онзи момент на „Бургас такси“ ЕООД, след преобразуването на което чрез разделянето му е образувано „Индустриална“ ЕООД. Твърди, че посочените дружества са имали качеството на заинтересовани страни в производството по изготвяне и одобряване на ПУП, при което са разполагали и с правото да атакуват съобразно предвиденото в чл. 215 ЗУТ заповед № 3501/14.12.2013 г. на зам. кмета на общината за одобряване на ПУП-ПРЗ, издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в частите, с които са считали, че тя ги засяга.

Въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че след като извършената със заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на началника на СГКК поправка в КК и КР чрез заличаването на ПИ с идентификатор *** и създаването на негово място на имоти № *** и площ 2 917 кв. м. и № *** с площ 1 261 кв. м., и записването в регистъра само на ПИ *** като собствен на „Бургас такси“ ЕООД, не е била обжалвана от праводателя на ищеца, а това изменение-поправка в КК и КР е залегнало и в ПУП, одобрен със заповед № 3501/14.12.2013 г., то е недопустимо „Индустриална“ ЕООД, като правоприемник в заинтересованото лице „Бургас такси“ ЕООД, да иска проверка по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на административни актове, които изпяло се опират на действащата понастоящем кадастрална карта, измененията в която техният праводател не е оспорил успешно, въпреки че е имал право да стори това. Според съда обстоятелството дали праводателят на ищеца е оспорил или не заповед № КД-14-02251/17.02.2012 г. не се отразява на допустимостта на косвения съдебен контрол по 4 отношение на заповед № 917/07.04.2014 г., ако ищецът не е бил конституиран като заинтересована страна в това административно производство. А от административната преписка по издаване на заповед № 917/07.04.2014 г. не се установява „Индустриална“" ЕООД, „Струга 1“ ЕООД или „Бургас такси“ ЕООД да са били страна в това производство, което е обяснимо предвид посочването в заповедта, че ПИ с идентификатор № *** е собствен на „Бургасбус“ ЕООД. По преписката няма данни заповедта да е била съобщена на някое от посочените три дружества като заинтересовано лице, за да може дружеството да упражни правата си и да обжалва одобряването на ПУП и заповед № 917/07.04.2014 г.