Решение № 48 от 09.02.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1926/2025
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126,т.9, пр. трето · Кодекс на труда
- чл. 186 · Кодекс на труда
- чл. 187, т.8 предл.2 · Кодекс на труда
- чл. 188, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл.357 и сл. · Кодекс на труда
- чл.194, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.218б · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Търговище, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530101926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ във вр. с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. А. с ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4,вх.Б, ет.2, офис 6, чрез адв.А. Д. Х., против ДП„Национална компания Железопътна инфраструктура“, поделение
Железопътна секция
Шумен,
ЕИК:2308232430548, представлявано от инж.Н. Т. П., със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.*****, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение № IV-8/22.10.2025г., възстановяване на предишна работа и заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останала без работа, в размер на 10020лв. за период от шест месеца, с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е бил в трудово правни отношения с ответника, на длъжност „работник поддържане на железен път и съоръжения“ с код по НКПД 931200009 клас. ПНСК. Със Заповед № IV8/22.10.2025 г. на Директора на ЖПС Шумен, му е наложено дисциплинарно 1 наказание „уволнение“ с доводи, че е нарушил задълженията си по чл. 126, т.9 пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“, и това представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т.8 предл.2 от КТ:
„...уронване на доброто име на предприятието“.
Излага съображения че наложеното му наказание дисциплинарно уволнение за незаконосъобразно тъй като при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на 189, ал. 1 КТ. Счита, че извършеното нарушение не съответства по тежест на наложеното му най-тежко наказание дисциплинарно уволнение. Признава, че е допуснал грешка, че през интервала за почивка събрал няколко ябълки без разрешението на собственика на градината, но това нарушения, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответства на наложеното му най- тежко наказание дисциплинарно уволнение. Работодателят не е взел предвид как е изпълнявал своите задължения през годините, които е работил в предприятието, неговият принос и лоялност.
Счита, че не са изпълнени и изискванията на чл.193, ал.1 от КТ да му се изискат обяснения в разумен срок.
Твърди, че членува в синдикат, която е страна по КТД и по-точно:
Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ „Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България.
Съгласно чл. 83 ал.1, т.З от Колективен трудов договор 2024г. между ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и 1.КНСБ: Синдикат на железничарите в България, 2. КТ „Подкрепа“: Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните работници 3. Съюз на транспортните синдикати в България: Работодателят се задължава: да не налага дисциплинарно уволнение на синдикални членове преди съгласуване със съответното синдикално ръководство в поделението. Изключение правят случаите на доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКИЖ, употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставка за причиняване на катастрофа; Във връзка с това задължение на работодателя от заседанието проведено на 24.10.2025г. между Директор на 2
ЖПС Шумен и Синдикати за СЖБ към КНСБ е изразено становище за несъгласие с наложените дисциплинарни уволнения.
Поради това моли съда, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да постанови решение, с което: 1. ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНИ Заповед № IV- 8/22.10.2025г. на Директора на ДП „ Национална компания железопътна инфраструктура“- поделение Железопътна секция Шумен, ЕИК 1308232430548 , с адрес: обл. Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, ул. Гаров площад 1, като незаконосъобразна; На основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ; 2.
ДА ГО ВЪЗСТАНОВИ на заеманата длъжност „Работник, поддържане на железен път и съоръжения“ в ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“-поделение
Железопътна секция
Шумен,
ЕИК
1308232430548 представлявано от инж. Н. Т. П., с адрес: обл. Шумен, общ.
Шумен, гр. Шумен, ул. Гаров площад 1; На основание чл. 344, ал.1 т.З от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да ОСЪДИ ответника ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“-поделение Железопътна секция Шумен, ЕИК 1308232430548 представлявано от инж. Н. Т. П., с адрес: обл.
Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, ул. Гаров площад 1, 3. ДА МУ ЗАПЛАТИ обезщетение за времето, през което съм останал без работа поради уволнението в размер на 10020лв. представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода от шест месеца, както и законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа исковете.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат гл.юрисконсулт Р. Н. предявените искове се считат за допустими, но неоснователни. Излага се, че е налице нарушение на трудовите задължения на ищеца по чл. 126,т.9, пр. трето от КТ, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187,т.8, пр. второ от КТ , като с оглед тежестта на нарушението е необратимо разрушено доверието между страните.Оспорва и предявените искове за възстановяване на предишната длъжност, както и за заплащане на обезщетение, като се излагат подробни съображения и се иска отхвърляне на исковете изцяло, като неоснователни. В съдебно заседание поддържат отговора. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Безспорно е между страните и това се установява от съдържанието на личното трудово досие на ищеца, че е б и л в трудово правни отношения с ответното дружество, на длъжност „работник поддържане на железен път и съоръжения“ с код по НКПД 931200009 клас. ПНСК. Със Заповед № IV-8/22.10.2025 г. на Директора на ЖПС Шумен, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ с мотив, че е нарушил задълженията си по чл. 126, т.9 пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“ , и това представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т.8 предл.2 от КТ: „...уронване на доброто име на предприятието“.
Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че до момента не са му налагани никакви дисциплинарни наказания, както и че член на „съюза на железничарите в България“ КНСБ.
Спорни по делото са въпросите - законосъобразна ли е Заповед № IV8/22.10.2025 г. на Директора на ЖПС Шумен и подлежи ли на отмяна, като основен въпрос в тази връзка е дали ищеца е извършил дисциплинарно нарушение, дали работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска и приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание, мотивирана ли е заповедта в съответствие с нормата на чл.195, ал.1 от КТ, следва ли ищеца да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, дължи ли се обезщетение на ищеца, за какъв период, на какво основание и в какъв размер?
Във връзка с отговорите на тези въпроси, следва да се има предвид обстоятелството, че ищеца не отрича участието си в брането на ябълки на 17.10.2025г., като твърди че действително това е станало през работно време, по време на обедната почивка но идеята е била не да краде ябълки, а само да си откъсне няколко 2-3, както е и станало.
В приложените писмени доказателства от ответната страна действително се съдържат публикации в социалните мрежи по случая, който стана известен и от излъчени репортажи по всички медии. Приложено е трудовото досие на ищеца в което се съдържат писмените му обяснения по случая дадени в писмен вид на 20.10.2025г. Приложена е декларация от 4
22.10.2025г. в която ищеца е декларирал, че не се ползва от защита по чл.333, ал.1 от КТ, включително и от синдикална такава.
По отношение на установяване на посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, са разпитани свидетели, водени от ищеца – св.М.
В. и св.Н. К.. В обясненията си същите заявиха, че на 17.10.2025г. по време на обедната почивка част от групата която е извършвала ремонт по ж.п.линията между с.Здравец и с.Подгорица спонтанно решили да си наберат ябълки от градина наблизо. Твърдят, че не е била заградена и изглеждала пустееща.
Ищеца заедно с още 7-8 души отишли и се върнали, като обяснили, че собственика се оказал там. Твърдят че ищеца е имал само няколко ябълки, като общо всички са донесли три торби -27 кг.
Завиха, че познават ищеца като отговорен и изпълнителен, както и че до момента не са му налагани никакви дисциплинарни наказания.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като счита, че те макар и заинтересовани от изхода на спора имат преки и непосредствени впечатления от инцидента и са обективни и точни в обясненията си.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът също кредитира като пълно, обосновано, и изготвено с необходимите професионални знания и опит. Според експерта брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е в размер на 1470лв. В тази сума не са включени пари за ваучери в размер на 200лв. месечно. С тях брутното трудово възнаграждение на ищеца става 1670лв.
В съдебно заседание е представено Наказателно постановление № 19934-4/07.01.2026г. на МВР, от което е видно, че на ищеца е наложено парично наказание глоба в размер на 51.13 евро, на осн. чл.218б от НК във вр. с чл.194, ал.3 от НК, за отнети ябълки 5 броя с неустановено тегло от владението на Т.
А., което му е връчено на 12.01.2026г.
Представено е и удостоверение ТРПр, че към 06.01.2026г. към ищеца няма повдигнати обвинения и неприключили наказателни производства, както Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по случая.
Приложени са доказателства, че към датата на приключване на съдебното дирене, ищеца не е сключвал други трудови договори, както и че е 5 регистриран в „Бюро по труда „ към Агенция по заетостта.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № IV-8/22.10.2025г. на ответника – чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за изплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер на 12184лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – с правно основание чл. 344, т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Преди да извърши проверка за наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение, съдът следва да установи спазена ли е процедурата при извършване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна процедура, в която найнапред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението. Съгласно чл.193, ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателя е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
В конкретния случай, съдът счита, че така описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца А. А. е спазена. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ, като преди налагане на наказанието е поискал обясненията му по случая, като последния е дал такива на 20.10.2025г. При така установените по делото факти, за неоснователно се преценява оплакването на ищ еца в ИМ, че преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, работодателя в нарушение на чл.193 КТ не е изискал обяснения в подходящ срок за конкретното нарушение на трудовата дисциплина, извършено от него и не го е изслушал. В подкрепа на така формирания извод на съда е и практиката та ВКС. Така в Решение 6