Решение № 139 от 29.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ямбол, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500162 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. Д., ЕГН********** от гр. **, ж.к.***, чрез пълномощника й адв.Д.Н. от АК-Ямбол против Решение №159/15.04.2022 г. по гр.д.

№77/2022 г. по описа на РС-Ямбол, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение , с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, а именно: за признаване на уволнението за незаконно и отменяне на уволнение, извършено със Заповед №344/25.11.2021 г. на изпълнителния директор на "Минна компания-Петров" АД, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "счетоводител, оперативен" и за заплащане на обезщетение в размер на 3900 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение.

Във въззивната жалба са изложени съображения за необоснованост и неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Критикува се метода на установяване на фактическата обстановка в решението, като първостепенният съд неправилно не е отчел, че ищцата не е представила пред работодателя едновременно с болничния лист и епикриза от хирургично отделение на МБАЛ "Св.Панталеймон" АД-гр.Ямбол , съдържаща диагностицирането на киста в дясна голямомозъчна хемисфера /ХМС/, представляваща заболяване изискващо дългосрочно лечение. Твърди се, че тази епикриза е била представена едва с исковата молба, респ. към момента на издаване заповедта за уволнение работодателят не е знаел за евентуална необходимост от дългосрочното лечение на въззивницата, а подходът му да обоснове мотивите за уволнение с нуждата на дружеството от друг служител е в противоречие с принципното изискване на чл.70, ал.1 КТ и в този подход прозира истинското основание за уволнението - заболяването на въззивницата, не и съответстващото на материалноправните основания за неизпълнение на работата от страна на служителя. Твърди се неправилност и некоректност в заложената правна теза в атакуваното решение, дерогираща нормативното 1 ограничение на чл. 70, ал.5 КТ, съгл. която районният съд е приел, че с въззивницата не бил сключван нов трудов договор, а допълнително споразумение за изменение на вече съществуващ трудов договор. Посочва едностранчивост в правно-аналитичните съждения на първоинстанционния съд и конкретизира тяхното противоречие с избрани фрагменти от каузалната практика на съдилищата и практиката на ВКС по приложението на чл.70, ал.1 и ал.5 КТ, ползващи аргументацията за допуснато от работодателя отклонение от правилото, че за една и съща работа, в едно и също предприятие с един и същи работник и служител трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Оспорва като неправилни съдебните мотиви в отговор на възражението на ищцата относно отсъствието и в първоначалния трудов договор, и в допълнителното споразумение, на изрично посочване на правното основание в чл.70, ал.1 КТ на сключения със срок на изпитване трудов договор.

По същество се отправя искане към въззивната инстанция в рамките на контролните й правомощия да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да приеме за основателни предявените обективно съединени искове с произтичащите от това конститутивни и осъдителни последици в полза на въззивницата. Направено е и искане за присъждане в полза на Н.Д. на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "Минна компания Петров" АД, ЕИК 128582600, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул. "Ямболен" №13, ет.5, представлявано от П.Я.П. чрез адв. Г.С., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага, че не е спорно, че между страните е подписан безсрочен трудов договор №401/01.06.2021 г. , с който въззивницата е назначена на длъжност "счетоводител, оперативен", с уговорена в договора клауза със срок на изпитване от 3 месеца. Определя подписаното между страните допълнително споразумение №01.09.2021 г. към посочения трудов договор, регламентиращо договореност относно нов 3месечен срок на изпитване в полза на работодателя, при запазване същата длъжност на служителя, като изменение на съществуващия трудов договор, предвид което настоява за неправилност на тълкуването относно допусната колизия на допълнителното споразумение с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ. Твърди, че юридически съгласувана с трайната практика на ВКС и свободата на договаряне е правната възможност за работодателя с анекс да продължи срока за изпитване веднъж в рамките на законоустановения максимален предел на този срок от 6 месеца, предвид което цитираните във въззивната жалба разрешения, илюстрират нарушение на чл.70, ал.5 КТ, но единствено в хипотезата на договорно продължаване на срока за изпитване чрез допълнително споразумение, излизащо извън рамките на законоустановения 6-месечен максимум. Изтъква, че изричното позоваване на разпоредбата на чл.70 КТ в първоначалния трудов договор и в допълнителното споразумение е ненужно като реквизит, т.к. клаузата представлява "придружаващо обстоятелство", част от съдържанието на трудовия договор, който в същността си е безсрочен трудов договор по см.на конкретизираната в него разпоредба на чл.67, ал.1 КТ. В аспекта на опровергаващата възраженията в жалбата защитна теза, коментира, че взетото решение за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата в хипотезата на чл.71, ал.1 КТ е мотивирано с възникнала необходимост за дружеството в условията на продължителното отсъствие на въззивницата от работното й място да бъде възложено изпълнението на трудовата й функция на друг служител. По същество настоява въззивната инстанция в обсега на решаващите й правомощия да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение.

В о.с.з. пълномощникът на въззивницата адв.Д.Н. поддържа въззивната жалба по подробно развитите в нея оплаквания. Заявява несъгласие с изводите в първоинстанционното решение, т.к. същите не са съобразени с по-новата съдебна практика, която приема за недопустимо срокът за изпитване по трудовия договор да бъде продължен с допълнителни споразумения. Настоява за отмяна на атакуваното решение и уважаване на обективно съединените искове, предявени от въззивницата. Формулира искане за присъждане на 2 съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ямболският окръжен съд, след внимателен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съпоставката им с фактическите твърдения и доводи на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и страна следното:

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява обстоятелството, че на 01.06.2021 год. между страните по делото е бил сключен трудов договор № 401/01.06.2021 г., на основание чл.67, ал.1 КТ, с включена в съдържанието му уговорка " безсрочен със срок на изпитване три месеца в полза на работодателя", по силата на който, ищцата Н. П. Д. е приела да изпълнява длъжността "счетоводител, оперативен" , при категория персонал "Приложни специалисти" в "Минна компания-Петров" АД, рефистриран в НАП съгл. справка изх.№2838821300106/01.06.2021г.

От писменото му съдържание се установява, че процесният трудов договор е сключен за неопределено време, със срок на изпитване- три месеца в полза на работодателя,като преди изтичането на уговорения срок за изпитване с Допълнително споразумение №1/01.09.2021 г. към Трудов договор №401/01.06.2021 г. е отново е определен срок за изпитване три месеца в полза на работодателя, както и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за придобит допълнителен професионален опит. Представен е болничен лист, изд. от МБАЛ "Св.Панталеймон" АД-Ямбол , Специализирана ЛКК хирургия,ХО, удостоверяващ, че във вр. с поставената на ищцата диагноза "мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма", предизвикана от нетрудова злополука, същата е била в отпуск по болест 01.11.2021 г.-04.12.2021 г. За установяване на заболяването към писмената доказателствена съвкупност ищцата е приложила и Епикриза, изд. от МБАЛ "Св.Панталеймон" АД-Ямбол, Хирургично отделение. Със заповед за прекратяване № 344/25.11.2021 г., издадена от "Минна компанияПетров" АД, ЕИК:128582600, на основание чл.71, ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя, правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя, считано от 25.11.2021 г. с вписана в заповедта "причинапреди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя". Заповедта е връчена на лично ищцата на 26.11.2021 г. по куриер, видно от приложената по делото обратна разписка. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е вписана в трудовата книжка на въззивницата, като към писмената доказателствена наличност от въззиваемата страна е представено трудовото досие на Н.П., включващо и длъжностна характеристика на длъжността "оперативен счетоводител" , клас по НКП" 3-приложни специалисти, Код по НКП:33133001, копие на Диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "счетоводство и контрол" и др. , копие от медицинско свидетелство от 31.05.2021 г., изд. на Н.П. за постъпване на работа в "Минна компания Петров" АД и др. относими за назначаването на длъжността, изхождащи от ищцата документи.

При условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК въззивният съд приобщи към доказателствения материал представено копие от страници 14-17 от трудовата книжка на въззивницата Д., след като извърши проверка за съответствие с представения оригинал на трудовата книжка.

От така приложените писмени доказателства се удостоверява обстоятелството, че до 30.05.2022 г. въззивницата е била без работа.

На база така установените фактически положения и при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, предписани в разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ЯРС и съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 3

1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва проверка на правилността на атакуваното решение в контекста на формулираните в жалбата оплаквания, а в пределите на служебните контролни правомощия на въззивната инстанция попадат валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.

В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно, допустимо, а разгледано по същество, намира същото за неправилно при следните аргументи:

Нормативно -оценъчните съждения на първата инстанция, са в точно съответствие с лимитирания с исковата молба петитум и материалноправната квалификация на предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ е законосъобразно индивидуализирана.

Правните изводи на първоинстанционното решение по същество на спора са неправилни предвид наложилото се в константната съдебна практика и произтичащо от нормативното съдържание на разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ разбиране, че свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.