Решение № 405 от 24.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000501534 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3399 от 08.06.2020 год., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 07.12.2020 год., постановени по гр.д.№ 8151/2018 год. по описа на СГС, ГО, 8 състав е признато правото на собственост на К. С. Д. върху недвижим имот, представляващ Апартамент без описан номер по нотариален акт, находящ се на 2-ри надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „***“ № 11 без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток – двор; от запад – двор; от север – стълбище и двор; и от юг – И. и Н. Т.; отгоре – таванско помещение; отдолу – апартамент на Д. Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток – двор; запад – коридор; север – двор; и юг – зимнично помещение на И. и Н. Т., заедно с таванско помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток – двор; запад – коридор; север – двор, и юг – таванско помещение на И. и Н. Т., заедно с 1/9 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с адрес по схема от кадастъра: гр. София, район Триадица, ул. „***“ № 11, ет.3 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с прилежащи части: зимнично помещение, таванско помещение и 1/9 идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти с 1 идентификатори в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***., като е отхвърлена претенцията по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС - за осъждане на ответника „Тома Строй“ ЕООД /н./, представлявано от синдика да предаде на ищцата владението върху описания недвижим имот.

Решенията са обжалвани от ищеца К. С. Д. в частта в която е постановен отхвърлителен дистпозитив по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС досежно предаване на владение върху имота, с доводи за неправилност. Твърди, че неправило съдът е възприел, че ответника не упражнява фактическата власт върху имота, тъй като именно на синдика на дружеството са предадени ключовете при извършените изпълнителни действия, вследствие на което ищцата е била отстранена от имота. Моли за отмяна на решенията в тази част, като ответника бъде осъден да предаде и владението върху имота.

Решенията са обжалвани и от третото лице помагач „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с доводи за неправилност. Твърди се, че ревандикацията следва да бъде осъществена срещу лицето, което е владяло имота към момента на предявяване на иска, т.е. срещу ответника по делото, което не е въприето от първоинстанционният съд. Счита, че след като ищеца е установил правото си на собственост, а ответника не е доказал правното си основание въз основа на което владее, то исковата претенция е основателна и в този смисъл моли за решение.

Решението постановено в производството по чл.247 от ГПК, в установителната му част е обжалвано от ответника „Тома строй“ ЕООД /н/ отново с доводи за неправилност. Оспорва изводите на съда досежно правото на собственост на ищцата, като се твърди, че постановлението за възлагане, от което черпи собственическите си права ищцата е влязло в сила след откритото производство по несъстоятелност, в което пък имота е случил за попълване масата на несъстоятелността. Моли за отмяна на решението в обжалваната установителна част и отхвърляне на ревандикационния иск.

Въззиваемите депозира отговори с които взаимно оспорват жалбите на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решенията в обжалваните части за валидно. Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими. По очертаните от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищеца К. С. Д. излага в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент без описан номер по нотариален акт, находящ се на втори надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, ул. „***“ № 11, без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, заедно прилещажи таванско и зимнично помещение и 1/9 идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е построена сградата, който имот бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект в сграда с 2 идентификатор ***. Твърди се, че правото на собственост върху имота придобила като купувач на публична продан, проведена по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧС. Б., образувано за принудително събиране на вземанията на „Райфайзенбанк“ ЕАД, а изпълнението било насочено върху процесния имот, собственост на „Тома строй“ ЕООД, въз основа на вписани две договорни ипотеки от 2009 г. в полза на този взискател и две последващи възбрани с вх. №128/12.11.2009г. и с вх. рег.№49692 от 12.11.2009г., акт №56, том 12 по партидата на предишния собственик - „Боско строй“ ЕООД. В рамките на изпълнителното производство било издадено постановлението за възлагане на имота в полза на ищцата, въпреки образуваното производство по несъстоятелност по т.д. № 105/2016г. съгласно описа на Окръжен съд Плевен срещу „Тома строй“ ЕООД - публичната продан на процесния имот била осъществена с разрешение на съда по несъстоятелността, посредством постановеното на основание чл.638, ал.3 от ТЗ определение № 634/05.08.2016г. на ОС Плевен. Поддържа се, че публичната продан приключила с Постановление за възлагане от 04.02.2016 г. на К.Д., което я легитимирало като собственик на имота и влязло в сила на 27.07.2017 г., след което било вписано в имотния регистър при Служба по вписванията- София с акт №147 том CXXXVIII рег. № 91109 им. парт. 5835, 5839 от 19.09.2017г. Поддържа се, че на 17.08.2017 г. ищцата била въведена във владение на придобития на публична продан недвижим имот, но с определение № 541/17.05.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на ОС Плевен – съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на „Тома строй“ ЕООД /н/ да продаде имота и на 08.06.2018 г. частният съдебен изпълнител М. отстранил ищцата от владение върху имота, който бил обявен на търг чрез явно наддаване. При така изложените фактически твърдения, ищцата претендира, след като бъдат установени правата й, да бъде осъден ответника да й предаде владението върху спорния недвижим имот.

Ответникът „Тома строй“ ЕООД /н/, чрез синдика си оспорва иска, като твърди, че посоченото от ищцата Постановление за възлагане, на което тя основава правата си, било влязло в сила на 27.07.2017 г. т.е. след датата на вписаната на 03.07.2017 г. обща възбрана върху имуществото на обявеното в несъстоятелност дружество „Тома страй“ ЕООД /н./, което било предишен собственик на имота. Излагат се доводи, че универсалното принудително изпълнение, което се развива в производството по несъстоятелност е противопоставимо на взискателя в индивидуално принудително изпълнение „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Позовава също и на разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ и излага становище в посока на това, че ефектът на непротивопоставимост на наложената възбрана в производството по индивидуално принудително изпълнение имала относителен характер спрямо банката-взискател, но само до момента, в който тя притежавала качеството на индивидуален взискател. По всички изложени съображения ответникът чрез назначения синдик в производството по несъстоятелност, моли за отхвърляне на предявения иск.

Третите лица помагачи „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ЧС. Б. излагат страновища за основателност на предявения иск.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е установено правилно от 3 първоинстанционният съд и е следната:

От договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.02.2009 г. и оформен с нотариален акт №072, том I, рег.№ 3520, дело №045 от 2009 г. се установява, че „Боско строй“ ЕООД /н./ е придобило собствеността върху описаните в договора недвижими имоти сред които и процесния апартамент.

Посредством постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 12.11.2009 г., издадено по изпълнително дело № 20098380404826 по описа на ЧС. Б. се установява, че по искане на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложена обезпечителна мярка възбрана върху имота, а от договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 19.12.2009 г. и оформен с нотариален акт №55 том IV рег. №4358 дело №617 от 2009 г.пък се установява, че процесният имот е предоставен за обезпечение на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД по Договор за банков кредит, сключен на 31.07.2008 г. От съдържанието на договор за встъпване в дълг, сключен на 04.06.2010 г., представляващ и Анекс №3 към Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., се установява че „Райфайзенбанк България“ ЕАД от една страна и от друга - „Боско строй“ ЕАД, „Еко бетони“ ЕООД и „Интербетони“ ЕООД са постигнали съгласие за встъпване в дълг на „Интербетони“ ЕООД.

Посредством договор за прехвърляне на недвижими имоти от 20.03.2014 г., оформен с нотариален акт № 98, том II, рег.№ 4937, дело №262 от 2014г. е извършено прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот от страна на праводателя „Боско строй“ ЕООД /н./ към правоприемника „Гео строй“ ЕООД, а посредством договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г., е прехвърлено търговското предприятие на „Гео строй“ ЕООД към „Тома строй“ ЕООД /н./ включително и спорния недвижим имот.

Посредством Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 04.02.2016г. се установява, че след извършена публична продан по изпълнителното дело № 20148380410887 в периода 28.12.2015 г. – 28.01.2016 г. на недвижимо имущество на „Тома строй“ ЕООД /н./, К. С. Д. е обявена за купувач на процесния апартамент и на нея е възложено правото на собственост върху имота, като не е спорно, че на 17.08.2014 г. ищцата е въведена във владение на имота от ЧСИ Б., на основание чл.498 от ГПК.

Приетите като доказателства преписи от съдебни актове, постановени в хода образуваното производство по несъстоятелност срещу „Тома строй“ ЕООД /н./ установяват, че с Решение № 93 от 27.07.2016г. по т.д. № 105/2016г. по описа на Окръжен съд Плевен е обявена неплатежоспособност на „Тома строй“ ЕООД /н./ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014 г. С определение № 634 от 05.08.2016 г. по т.д.

№105/2016 г. по описа на ОС Плевен, постановено по реда на чл. 638, ал.3 от ТЗ, е дадено разрешение за продължаването на производството по изпълнително дело №20148380410887 по описа на ЧС. Б.. С Решение от 03.01.2017 г. по т.д.№105/2016 г. по описа на ОС Плевен, „Тома строй“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. Съгласно определение № 56/16.01.2017 г. по т.д.№105/2016г. по описа на ОС Плевен е отменено определение № 634 от 05.08.2016г. постановено по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ, с което е разрешено продължаването на 4 производството по изпълнително дело №20148380410887 по описа на ЧСИ Б. за събиране на вземанията на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и е постановено продължаване на действията по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД /н./.

С Определение № 818/18.10.2017 г. по т.д.№105/2016г . по описа на ОС Плевен, потвърдено с определение № 11 от 06.02.2018 г. по ч.т.д.№14/2018 г. по описа на АС Велико Търново, на основание чл. 642 от ТЗ е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изпълнително дело №2014838040887 по описа на ЧСИ Б. с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а с определение № 629 от 07.06.2018 г. по т.д. №105/2016г. по описа на ОС Плевен, съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши продажба на имуществото в включено в масата на несъстоятелността.