Решение № 7 от 03.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500347 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 143 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 2001/2023 год. по описа на РС Горна Оряховица „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на Й. И. Й. сумата от 18872,32 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ съгласно чл.

384, ал. 2, т. 1 КЗ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното плащане и сумата 3455 лв. разноски по делото.

Против решение е подадена въззивна жалба от ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД чрез пълномощник юрисконсулт А. Г.. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Изложени са подробни съображения за липса на процесуална легитимация на ищеца да предяви иск за имуществени вреди по застраховка „Каско“, с оглед обстоятелството, че увреденият автомобил е бил предмет на договор за финансов лизинг и обезщетението се дължи на лизингодателя. От друга страна доброволно било платено обезщетение в размер на 4174,11 лв. в поза на лизингодателя, а автомобилът е бил прехвърлен на ищеца 10 месеца след изтичане на периода на покритие на полицата по тази застраховка. Навеждат се оплаквания, че съдът не е приспаднал платеното от „ЗК Лев инс“ АД обезщетение от 4 174,11 лв. В жалбата е посочено, че съдът е извършил процесуално нарушение като е допуснал изготвяне на допълнителна съдебна автотехническа експертиза, тъй като е била 1 налице преклузия. Жалбоподателят твърди, че при повторната САТЕ са извършени калкулации въз основа на предоставения снимков материал и опис от ищеца, като не е установено дали частите са увредени от настъпилото ПТП. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдените увреждания и настъпилото застрахователно събитие.

Моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца Й. И. Й. чрез пълномощник адв. Й. П.. Оспорва се основателността на въззивната жалба и наведените от жалбоподателя възражения за неправилност на решението и неоснователност на предявения иск. Навежда аргументи, че с прехвърляне на автомобила са прехвърлени и всички права и задължения, свързани с него, в това число и правото да предяви претенции за застрахователно обезщетение. Доказана била и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и претърпените имуществени вреди, както и техния размер. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените по делото разноски.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства. Нови доказателства не са събирани в хода на въззиното производство. В писмените си становища, които са подадени преди откритото съдебно заседание по в. гр. д. №347/2024 г. ищецът поддържа подадената от него въззивна жалба, а ответника –отговора на въззивната жалба.

Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Първоинстанционно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в изискуемата от закона форма и е подписано от разгледалия делото съдия.

Първостепенният съд се е произнесъл по допустими искови претенции, при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, поради което обжалваното решение е и допустимо.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от Й. И. Й. чрез адв. Й. П. иск против „ЗК Лев инс“ АД – гр. София с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ с цена на иска 18 872,32 лева. Ищецът твърди, че на 10.07.2017г. е сключил с „Моника Комерс-2“ ЕООД – 2 лизингодател договор за финансов лизинг № СА0540, по силата на който лизингодателя му е предоставил за ползване срещу възнаграждение лек автомобил БМВ/530Д с рег. № СВ0258КР. След заплащане на всички вноски и на основание чл. 2, изр. 2 от договора ищецът бил станал собственик на автомобила. На 12.10.2020г. и е регистриран с рег. № ВТ0133КТ. Твърди, че е активно легитимиран за претендира заплащане на обезщетение по застраховка Каско на основание чл. 384, ал.2, т. 1 от КЗ. На 24.10.2019г. на територията на Кралство Белгия бил претърпял ПТП, вследствие на което били причинени щети по лекия автомобил, за което бил съставен двустранен протокол. За автомобила лизингодателят е сключил две застраховки – Гражданска отговорност и Каско. На 28.10.2019г. бил попълнил уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица 93001910003521 и го изпрател на ответника. На 04.12.2019г. ответникът изготвил опис-заключение, без да посочена становище за стойността на щетите, а същите били само изброени. За периода от 14.02-23.03.2020 год. въпреки отправени молби към ответника, последният не се произнесъл по щетата, въпреки последващо преразглеждане. Ищецът сам отремонтирал щетите по автомобила и представил документите и снимките на ответника. Едва м. април 2020г. ответникът изплатил в полза на лизингодателя сумата от 4174,11 лева, без да било ясно как е определена тази сума. Ищецът твърди, че още в деня на настъпилото ПТП се е свързал с Експертно бюро в Крефелд Германия за изготвяне на експертна оценка на състоянието на автомобила и становище за стойността на ремонта за възстановяването им. Ремонтът бил извършен въз основа на тази оценка в Германия. Ищецът сочи, че заплатил за ремонта 11783,45 евро или 23046,43 лева. След приспадане на платената от ответника сума от 4174,11 лева, оставали непокрита щета в размер на 18872,32 лв. При тези обстоятелства ищецът е оправил искане към съда да бъдат призовани с ответника и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден за му заплати сумата от 18872,32 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

Ответникът е подал писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Счита иска за недопустим, тъй като ищецът не бил активно легитимиран да претендира заплащане на обезщетение по застраховка КАСКО, тъй като към датата на увреждането не е бил собственик, а лизингополучател и не е страна по сключения договор за застраховка КАСКО за описания лек автомобил. Оспорва иска и по основание, като го счита за изцяло неоснователен, поради изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение по действително съществуващата застрахователна полиза по застраховка КАСКО. Правата по този договор за застраховка не се прехвърлят на лизингополучатела, след като той е придобил правото на собственост върху лекия автомобил. Оспорва твърдението на ищеца, че при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучатела.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 24.10.2019г. е настъпило ПТП в Кралство Белгия, в което е бил участник ищецът като водач на лекия автомобил описан в исковата молба, който е бил 3 предмет на договор за лизинг с лизингополучател ищеца и лизингодател „Моника Комерс-2“ ЕООД. За този автомобил към датата на произшествието са били налице валидни договори за застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“ като застрахован и застраховащ е бил лизингодателя. За настъпилото ПТП е съставен двустранен протокол, представен по делото, от който се установява факта на произшествието, причината и участниците, наличието на увреждания по автомобилите. което не се спори между страните.

Щетата е била заявена пред ответника по надлежния ред по договора застраховка „КАСКО“.

Уведомлението на застрахователя е направено от ищеца. Не се спори, че в полза на лизингодателя е изплатена сумата от 4 174,11 лева.

По делото като доказателство е представена изготвената от ICS Експертно бюро, Сердар Чериоглу, Експертиза за щети по застраховка гражданска отговорност за лекия автомобил, която е посочила разходи за ремонт в размер на 11783,45 евро с включен ДДС.

Представени са и приложените към тази експертиза фотоснимки на лекия автомобил, сочещи нанесените увреждания.

Ищецът е придобил правото на собственост върху лекия автомобил на 12.10.2020 година.

По делото са изготвени и изслушани три съдебни автотехнически експертизи /САТЕ/.

Според заключението на САТЕ, изготвена от вещо лице Сашо Иванов пазарната стойност на възстановителния процес за процесният автомобил е 4491,95 лева. Това вещо лице е изброило детайлите, които са били увредени и как е била отстранена повредата – чрез подмяната им с нови и за някой боядисване и е дал посочената по-горе стойност, като е включил и труда. Ищецът е оспорил това заключение и е допусната повторна експертиза от друго вещо лице – Николай Николов Вещото лице при повторната експертиза е отправило задания до „БАВАРИЯ КАРС“ ЕООД и „АУТО1“АД и е получил техните отговори – стойността на отремонтиране на увредените части според първия сервиз с ДДС е определена 11028,14 лв., а според втория сервиз – 7031,27 лв. При втория сервиз само 4 от артикулите са оригинални, останалите са нови, но не оригинални. След анализ на двете ценови предложения вещото лице дава заключение относно стойността на ремонта с ДДС в размер на 7031,27 лева, от която стойност на авточасти с ДДС 4453.27 лева, трудът е 1728,00 лв. и цената на боята и боядисването 850,00 лв. Предвид обстоятелството, че повторната експертиза не е оценила всички части е поставена допълнителна задача и е изготвено допълнително писмено заключение, съгласно което стойността на нови оригинални резервни части е 13136,57 лева с ДДС, стойността на нови резервни, комбинация оригинални и налични по-евтини неоригинални части е 8081, 98 лева. За настъпилото ПТП на 24.10.2019г. е съставен двустранен протокол, което не се спори между страните.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно недопустимост на решението, поради недопустимост на предявения иск, обосновано с липсата на активна процесуална легитимация на ищеца да претендира заплащане на застрахователно обезщетение по договора застраховка КАСКО за ползвания от него лек автомобил на 4 основание договор за финансов лизинг. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви разглеждания иск и се явява надлежна страна по делото като ищец, поради това че притежава материалното право да получи обезщетение по застрахователния договор за застраховка КАСКО на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. По делото не се спори, че ищецът е лизингополучател по договор за финансов лизинг. Съгласно чл. 11 от този договор застраховащ е лизингодателя, но застрахователните премии са за сметка на лизингополучателя. Налице е сключена застраховка КАСКО за процесният автомобил БМВ/530 Д с рег. №СВ0258КР, шаси №WVAFW5106OC505380 с валидно платени застрахователни премии. Съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ обезщетението по застраховка на лизинговото имущество, каквото безспорно в случая е застраховката КАСКО, обезщетението по застраховката се изплаща на лизингополучателя, когато вредата е частична, освен ако в договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се плащат непосредствено на външния изпълнител. В конкретния случай е установено, че ведите не са отстранени в натура при тъй наречен доверен сервиз, а по експертна оценка и ремонтът е извършен за сметка на лизингтополучателя. От друга страна категорично се установява, че вредата е частична, а не пълна, каквото възражение е направил ответника и което се явява недоказано. Не се установява да е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Ето защо ищецът се явява носител на правото да получи изплащане на обезщетение по застраховката като лизингополучател.