Решение № 557 от 20.05.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Перник, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Капка Сп. Станчева като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20211720102320 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е oбразувано по искова молба с вх. № 911/09.05.2021 г., уточнена със становище с вх. № 1040/19.01.2022 г. от АС. КР. Р., подадена срещу „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 25 лева, предявена като частичен иск от сумата от 825 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г., както и сумата от 25 лева, предявена като частичен иск от сумата от 790,02 лева, представляваща недължимо платена неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата моба до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че на 16.12.2019 г. страните сключили договор за потребителски кредит № 277151, по силата на който ответникът предоставил на ищцата кредит в размер на 2000 лева. Сочи се, ищцата е погасила предсрочно дължимите сумиглавницата и възнаградителната лихва заедно с неустойка в размер на 790,02 лева, начислена поради това, че не е предоставила в срок обезпечения- поръчител или банкова гаранция, посочени в договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената писмена форма, тъй като при сключване на договора от разстояние ответникът не е получил валидно съгласие на ищцата като кредитополучател в съответствие с изискванията на ЗПФУР. Релевира доводи, че в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР и общата сума, дължима от потребителя при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин.

Сочи, че ГПР в договора е грешно посочено, че е 48,30 %, като правилният е в размер 1

80,75 %, който противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че клаузата, по силата на която е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка при непредоставяне в 3-дневен срок на обезпечение е недействителна поради противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че неустойката е следвало да се включи в ГПР, което би довело до размер на ГПР над императивния максимум от 50 %, а именно- 80,75 %.

Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на което основание намира, че и договорът е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Релевира доводи за недействителност на договора и поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК поради непосочване на правото на потребителя и условията за отказ от договора. В случай, че договорът бъде приет за валиден, ищцата сочи, че същият е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Ищцата признава, че е получила от ответника сумата от 2000 лева в заем, като твърди, че е превела на ответното дружество сума в общ размер 3615,02 лв., поради което същото е получило без основание разликата от 1615,02 лева между платеното и предоставената главница по договора. По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за присъждане на разноските за производството.

В откритото съдебно заседание, проведено по настоящото дело на 03.02.2022 г., е ищцата е направила изменение на исковете, като размерът им е увеличен до сумата от 915,19 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва и недължимо платена неустойка при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г.

В срока за отговор ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е оспорил исковата молба като нередовна, недопустима и неоснователна по съображения, че сключеният между страните договор за паричен заем не противоречи на императивните разпоредби на закона и добрите нрави, не е сключен при крайна необходимост и явно неизгодни у с л о в и я . Твърди, че са спазени изискванията на ЗПФУР и европейското законодателство при сключване на договора по електронен път. На следващо място сочи, че част от сумата не е заплатена от ищцата, а е рефинансирана посредством сключен между същите страни договор № 299922/05.06.2020 г. със сумата от 1537,69 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

„Изи Финанс“ ЕООД е подал в срока по чл. 131 ГПК насрещна искова молба с вх.№ 2908/30.06.2021г., уточнена с молба вх.№ 2614/11.02.2022г., подадена срещу АС.

КР. Р., с която моли А.Р. да бъде осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 738,35лв., включваща 699,85лв., като част от цялата главница в размер на 1563,35лв. по договор за кредит № 299922/05.06.2020 г., и 38,50лв.- договорна лихва за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., част от обща договорна лихва по договора в размер на 522,50лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Насрещната искова молба е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В насрещната искова молба се твърди, че на 05.06.2020 г. между страните е сключен втори договор за кредит № 299922 посредством електронната платформа на адрес www.minizaem.bg, по силата на който кридиторът е отпуснал на А.Р. заем в размер на 2000 лева при 40,50 % годишен лихвен процент. Релевират се доводи, че 1563.35 лева по този договор за послужили за рефинансиране на предходния договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г. Сочи се, че разликата от 462,31 лева е преведна по банкова сметка на кредитополучателя. Признава се, че до подаване на исковата молба А.Р. е извършила в полза на „Изи Финанс“ ЕООД плащания на общо 2 стойност 1377,50 лева, от които 416,65 лева за послужили за погасяване на главницата, 302,50 лева- на договорната лихва и 658,35 лева- на неустойката. Поддържа се, че предсрочната изискуемост по договора от 05.06.2020 г. е настъпила на 15.06.2021 г., когато е била обявена на кредитополучателя посредство имейл.

В срока по чл. 131 ГПК А.К. Р. , чрез адв. Г.Ч., е подала отговор на насрещната искова молба, с който я е оспорила като неоснователна. Поддържа, че договорът за кредит от 05.06.2020 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, нищожен поради противоречие със закона и унищожаем поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия. Поради това А.Р. заявява, че искът е основателен единствено за чистата стойност на договора за кредит по смисъла на чл. 23 ЗПК от 2000 лева, до която сума счита, че може да се извърши прихващане със задължението на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД за връщане на претендираните по главния иск суми като недължимо платени по договора от 16.12.2019 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От представените по делото на хартиен и електронен носител(CD) договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г. и договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г., се установява, че и по двата договора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД се е задължил да предаде в собственост на кредитополучателката АС. КР. Р. сумата от 2000 лв.-потребителски кредит по продукт "Бърз на вноски" със срок на кредита- 720 дни при фиксиран годишен лихвен процент- 40,15%.

В чл. 2, ал. 1, т. 4 от договорите е посочена обща дължима сума при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 2825 лв., а в следващата т. 4.1 е посочена обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 3615,02 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договорите страните са постигнали съгласие за годишен процент на разходите от 48,3 %, като са посочени взетите предвид допускания за изчисляването му.

В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения- банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия договор, или две физически лица поръчители, които да отговарят на посочени в договорите условия.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договорите при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея /банкова гаранция или двама поръчители/, потребителят дължи неустойка в размер на 790,02 лв., която се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски. В чл. 4, ал. 3 са инкорпорирани два вида на погасителен план в зависимост от представянето или липсата на изискуемото по договорите обезпечение, като в първия случай страните са уговорили задължението по кредита да се изплати на 24 месечни вноски, с посочени падежи, всякa от които с различен прогресивно намаляващ размер. Във втория вариант на погасителния план по чл. 4, ал. 3, т. 2 от договорите към сумите на първите шест месечни вноски е добавена и част от неустойката по чл. 3, ал. 2 в размер на 131,67 лв.

В чл. 6, т. 3 от договорите е посочено правото на кредитополучателя да се откаже от договора в 14- дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетение и неустойка и без да посочва причина чрез писмено уведомление до кредитора.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г. к редиторът се е задължил да предаде на потребителя сумата за главница в деня на 3 подписване на договора чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса в офис на "Изи пей" АД.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г. страните са се уговорили, че предоставената сума по ал. 1 ще послужи за погасяване на непогасени задължения в общ размер от 1535,69 лева, произтичащи от предходния сключен между страните договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г., както следва: главница от 1396,68 лева, лихва от 40,06 лева и такси от 100,95 лева.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г. кредиторът се е задължил да предаде на потребителя разликата между рефинансираната сума и предоставения кредит, възлизаща на 462,31 лева в деня на подписване на договора чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса в офис на "Изи пей" АД.

В чл. 4а, ал.3 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г. страните предварително и изрично са се уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕП. Подобна клауза липсва в договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г.

Представени са неподписани на хартиен носител Приложени № 2 към чл. 5, ал. 3 ЗПК- стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия за договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в които е предвидено, че потребителят не дължи заплащане на такси, лихви и неустойки, които не са изрично уредени в договора за предоставяне на кредит от разстояние и настоящите ОУ.

Видно от удостоверение № 277151/07.07.2020 г., издадено о т „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, А.Р. е усвоила кредит от 2000 лева по договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г., по който няма непогасени финансови задължения.

От ответника по делото са представени копия на личната карта на А.Р., извлечение от електронна поща, съдържащо изпратено на ищцата електронно съобщение със следния текст: „Здравейте г-н/г-жо Р., успешно потвърдихте договор за заем № 299922 за сумата от 2000 лева. По избран от вас начин- по банков път преведохме разликата между новия и изплатения ви заем в размер на лв. срок: 720 дни.