Решение № 6731 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6731 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504923 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 2961 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 55992/2023 г., по описа на СРС, ГО, 157-ми състав, е отхвърлен предявеният от М. И. Т. срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 1433,25 лв. главница по договор за издаване и ползване на кредитна карта и сумата 78,67 лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по ч.гр.д. № 51195/2017 г. по описа на СРС, 126 с-в, за събирането на които е образувано изп. д. № 2017838407023 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че прекъсването на давността в изпълнителния процес настъпва не с поискването от страна на взискателя, а с предприемането на изпълнителни способи от съдия-изпълнителя и тяхното извършване в каквато насока били дадените в т. 10 Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Сочи, че в конкретния случай последното валидно извършено действие от съдебния изпълнител било от 21.09.2017 г. , като след тази дата не били извършвани никакви действия, поради което на 21.09.2019 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона – арг. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а извършените изпълнителни действия се обезсилват, поради което и на 21.09.2022 г. вземането по процесния изпълнителен лист било погасено по давност. Моли първоинстанционното решение да бъде 1 отменено, а предявения иск уважен. Претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, в срока по чл. 263 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от мотивите и на въззивната инстанция, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

От приложеното копие на изпълнително дело №20178380407023г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 се установява, че същото е образувано на 21.09.2017 г., като с молба от 10.12.2019 г. взискателят - „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, предвид извършената цесия, за което е представил договор и пълномощно от цедента за уведомяване на длъжника, е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на ответника. Същите искания взискателят е направил и с последващи молби от 14.12.2020 г., 07.09.2022 г. и 21.08.2023 г., видно от приложеното копие на изпълнително делото, които изпълнителни действия попадат в кръга на посочените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с предприемането на които давността се прекъсва. Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че в мотивите съдържащи се към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: „…Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана…“ . С оглед на възприетото в цитираното Тълкувателно решение следва да се отбележи, че давността не се прекъсва с предприемането на действия от страна на съдебния изпълнител или реалното налагане на запор, а е достатъчно поискването от взискателя или предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Настоящият състав приема, че след образуването на изпълнително дело на 21.09.2017 г. давността е прекъсвана многократно – на 14.12.2020 г. на 07.09.2022 г. и 21.08.2023, като между извършването на всяко едно от посочените изпълнителни действия до подаване на 2 исковата молба на 11.10.2023 г. не е изминал период по-дълъг от пет години. В случая последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, както беше посочено погоре, е било извършено на 21.08.2023 г. , от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на предявяване на иска на - 11.10.2023 г. не е изтекла.

Що се отнася до второто оплакване във въззивната жалба, че с оглед настъпилата перемция се обезсилват извършените изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно приетото в съдебната практика /в този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика на ВКС обективирана в решение № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г.; решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г.; определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК/ перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Нещо повече, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, както е и в конкретния случай. В този смисъл оплакването за необоснованост изводите на съда и нарушения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд е неоснователно.

Изложеното налага обоснован извод, че вземането на ответника по изпълнителен лист от 16.08.2017 г. по ч.гр.д. № 51195/2017 г. по описа на СРС, 126 с-в, за събирането на които е образувано изп. д. № 2017838407023 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, не е погасено по давност.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2961 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 55992/2023 г., по описа на СРС, ГО, 157-ми състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3