Решение № 2301 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2301 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100512444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 20058527/16.09.2022 г. по гр.д. № 52539/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20079507/15.02.2023 г./ са отхвърлени предявените от ищеца “Застрахователна компания Л.И.” АД срещу Столична община искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните че ответникът Столична дължи на ищеца сумата от 3525.58 лв. – изплатено обезщетение по щета № 0000-1261-15-251453., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 071.40 лв лева - лихва за забава за периода от 04.08.2017 до 01.08.2020 г. върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36750/2020г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в.

В жалбата се прави оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил предявените искове с аргумента, че по делото не се доказва наличието на валидно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС. Излагат се доводи, че липсата на подпис в полицата не може да се приравни на липсата на договор. С оглед на това, намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените регресни искове да бъдат изцяло уважени, с оглед безспорно доказаната по делото фактическа обстановка. Претендират се сторените разноски пред двете 1 съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна /ответник в производството/ Столична община с аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че липсата на подпис върху застрахователния договор опорочава неговата писмена форма и води до извод за недействителност на съглашението. Не се оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна - ответник по предявения в условията на евентуалност обратен иск “ПСТ Г.” ЕАД.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск на “ЗК Л.И.” АД срещу Столична община , предявен по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3525 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.08.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 1071.40 лева лихва за забава за периода от 04.08.2017 до 01.08.2020 г. върху главницата.

В условията на евентуалност, ответникът Столична община е предявил обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, против привлеченото в производството трето лице - помагач “ПСТ Г.” ЕАД, за сумите, предмет на главната искова претенция, с твърдения, че ответникът не е изпълнил качествено свои задължения по договор за поддръжка на пътната мрежа.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2016 г., около 13:00, в гр.

София, ул Ворино и ул. Битоля, водачът Г.Р.М., при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ****, реализира ПТП, като навлиза в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, в резултат на което на автомобила били нанесени вреди на лява въздушна възглавница /пневматичен амортисьор/, от които същият не можел да се движи на собствен ход и се наложило да бъде репатриран. Към датата на събитието лекият автомобил, собственост на фирма “С.**” ЕООД, бил застрахован по застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № 93001510077918, със срок на валидност от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г. Сочи се, че застрахователят определил и заплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото МПС, като изпратил регресна покана до ответника Столична община, която има задължение да поддържа пътното платно, но не последвало доброволно плащане на задължението.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който са релевирани възражения, че не налице застрахователно правоотношение и за недоказаното на механизма на ПТП. Не се оспорва, че ищецът е заплатил 2 застрахователното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване.

За установяване на описаната в исковата молба фактическа обстановка, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.

За доказване на наличието на правоотношение е представен неподписан екземпляр на застрахователна полица

№

93001510077918/17.11.2015 г. с период на действие 19.11.2015 - 18.11.2016 г., Общи условия, както и подписан Анекс №1 към застрахователната полица, с валидност от 22.08.2016 г. - 18.11.2016 г., с който се уговаря доплащане на застрахователна премия във връзка с изплатеното обезщетение.

Предствени са и сметки, удостоверяващи заплащането на дължимите от застрахования премии по полицата.

Видно от изготвения от ОПП-КАТ-СДВР Протокол за ПТП № 1626363/30.06.2016 г. се установява, че на същата дата, около 13:00 часа процесното МПС, марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ****, при движение по ул. “Ворино”, преди кръстовището с ул. “Битоля”, попада в необезопасена дупка на пътното платно с размери около 60х50х12 см. Полицейският служител е отбелязал, че по превозното средство се констатират вреди по ходовата част в областта на предния ляв амортисьор.

Във връзка с така протоколираното ПТП до застрахователя е постъпило уведомление за щета от 30.06.2023 г. Съставен е опис - заключение по щета № 0000-1261-16-252950/1 и 0000-1261-16-252950/2, експертиза по щета и сравнителна експертиза, съгласно които застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 3525.58 лева, включващи 60 лева заплатена услуга по репатриране на автомобила, както и 10 лева ликвидационни разноски.

Видно от представените платежни нареждания, сумата от 60 лева е заплатена на собственика на увреденото МПС на 19.08.2016 г., а сумата от 3465.58 лева е преведена на 17.08.2016 г. по сметка на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил - “Овердрайв” АД, съгласно представеното по делото възлагателно писмо.

По делото е представена регресна покана, адресирана до Столична община с посочен с нея номер на регрес № 12470. На л. 27 заверено копие от обратна разписка от куриерска фирма “Спиди” на 27.11.2016 г., се установява, че на 27.11.2016 г. ответникът Столична община е получил документи под опис, в това число такива с номер 12470, изпратени от ищеца по делото.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г.М. - водач на процесното МПС, които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени. От същите се установява, че автомобилът не се е движел с висока скорост, движил се е след камион, поради което и не могъл да види дупката на пътното платно. Дупката била с размери около 60 см. ширина и не повече от 10-15 см. Дълбочина, но имала остри ръбове. Не успял да я избегне и настъпило ПТП с повредите по автомобила по предната му част

3

Пред първоинстанционния съд е приета неоспорена от страните автотехническа експертиза, от която се установява, че вредите, обезщетени от ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са идентични и се намират в причинна връзка с ПТП-то, като стойността им отговаря на заплатената от застрахователя.

По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.

За доказване основанието на предявения от ответника в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, по делото е представено възлагателно писмо от 16.04.2016 г., съгласно което на “ПСТ Г.” ЕАД се възлага извършването на ремонтни работи на пътни участъци, съгласно утвърдена програма за текущ ремонт - месец април. 2016 г.

Съгласно последната, на ответника по обратния иск е възложено извършването на ремонт на ул. Ворино - при подхода към бл. 63 с конкретна задача - направа на асфалтова кръпка и нейното обкантване. Видно от приетите по делото отчети за извършени СМР, протокол и двустранна сметка, извършените ремонтни дейности са завършени през месец май 2016 г., приети са през месец юни от възложителя без забележки и са заплатени отново през юни 2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявената претенция касае застрахователното събитие, настъпило на 30.06.2016 г., застрахователният договор обаче е сключен през 2015 г., поради коетo, съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част IV от отменения Кодекс за застраховането , освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

По делото страните не се установява да са постигнали такива други уговорки, поради което настоящият състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./

Независимо от горното, с оглед аналогичността на разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./ с тази на чл. 410 КЗ /от 2016 г./, съдът намира, че неправилната квалификация на правата, дадена от първоинстанционния съд, не е се е отразила на допустимостта на решението, като съдът е разгледал 4 иска, с който е бил сезиран, въз основа на заявените факти.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата н а чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

В случая по делото не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са публична собственост на Столична община. На това основание именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.