Решение № 85 от 22.11.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Габрово, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234200600227 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на тъжителя Й. П. И., чрез неговия повереник адв.И. И.-С. от ГАК против присъда № 18 от 16.06.2023г., постановена по НЧХД № 133/2023г. по описа на РС- Севлиево.

С горната присъда, Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия Ц.

Х. Н. за невиновен в това, че на 31.03.2023г., около 14.45 часа във вилна зона на гр.Севлиево –местността „Севлиевски лозя“ в негово присъствие , казал думи, унизителни за честта и достойнството на Й. П. И. от гр.Севлиево – „Дрисльо“, тъй като деянието, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно с оглед на което и на основание чл.9, ал.2 от НК го е оправдал по така предявеното му обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявения от Й. И. срещу Ц. Н. граждански иск за претърпени неимуществени вреди , произтичащи от престъплението по чл.146, ал.1 от НК в размер на 3000.00 лева, като неоснователен и недоказана.

Съдът на основание чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия, сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи направените от последния разноски за ангажиране на защитник.

В жалбата на частния тъжител се навеждат доводи ,че постановената присъда е неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат съждение относно квалификацията на деянието и обхвата на нормата на чл.9 от НК, както и относно факти и обстоятелства свързани с имотни спорове между тъжителя и подсъдимия, които обаче са неотносими към конкретния казус.

Постъпило е и възражение срещу въззивната жалба от подсъдимия, чрез 1 неговия защитник адв.М. М. от ГАК.В нея се прави подробен анализ на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, както от фактическа , така и от правна страна. Прави се искане обжалваната присъда да бъде потвърдена и на доверителя и да се присъдят направените по делото разноски.

Представен е договор за защита и съдействие от който е видно, че за настоящата инстанция подсъдимия е заплатил на защитника си възнаграждение от 600.00 лева.

Подсъдимият се явява пред настоящата инстанция лично и с упълномощения от него защитник адв. М. Същите оспорват жалбата и молят да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Тъжителят редовно призован, не се явява пред ОС-габрово за да изрази лично становище по депозираната жалба.Явява се неговия защитник адв.С. от ГАК която, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на РССевлиево за разглеждане от друг съдебен състав.

Настоящият състав намира ,че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната присъда на РС-Севлиево е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Ц. Н. и тъжителя Й. И. преди да се пенсионират работели в поделение на строителни войски в гр.Севлиево и били приятели. Всеки от тях живеел със съпругата си и били съседи в гр.Севлиево. В последствие същите обитавали и съседни имоти, находящи се в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево. Техен съсед в посочената вилна зона бил и свидетеля М.Б.. В последните години между тъжителят и подсъдимия възникнали спорове относно границите на имотите им, като тъжителят предявявал претенции към ограда, изградена от подсъдимият. По този и по други поводи тъжителят често отправял жалби до администрацията на Община Севлиево.Подобни претенции тъжителят започнал да предявява и към други свои съседи, между които и свидетеля Б.. В следствие на тези претенции на тъжителя и пререканията, в които влизал със съседите си, отношенията между тъжителя и подсъдимия се влошили. Двамата в началото на месец март 2023 г. постигнали устно споразумение за разрешаване на имотните спорове.

На 31.03.2023 г. тъжителят и съпругата му П.И. се намирали във вилния си имот. Около 14.35-14.45 часа тъжителят взел една брадва и с нея тръгнал за дърва за огрев. Минал край имота на подсъдимия, видял, че Н. е там и започнал да се заяжда с него по повод границите на имотите.

Първоначално Н. му отвърнал, че това е в компетенциите на общинските 2 власти и само те имат право да разрешат възникналия спор.Следвало да се изчака идването на комисия и ако тя реши, че оградата, изградена от него следва да се премахне, то той ще го стори. Подсъдимият казал на тъжителя да продължи по пътя си и да не го занимава.Тъжителят обаче продължил да се заяжда с подсъдимия като му казал, че това не е така и въпросната ограда следва да се разруши. Казал на подсъдимия, че има проект, който се намира в колата му и продължил да се заяжда, като му казал, че ще види какво ще се случи след празниците и, че ще ги направели на нищо. Подсъдимият се ядосал и тъй като счел, че въпросните проблеми не са от компетенциите на тъжителя, му отвърнал с думите „Ти и проектант ли стана бе, дрисльо“.Употребеният израз бил чут от съпругата на тъжителя и свидетелка по делото – П.И., която била седнала на пейка пред имота си. Тогава тъжителят се насочил към подсъдимия, но в този момент в близост спрял таксиметров автомобил, от който слязла съпругата на подсъдимия- М.Н. и тъжителя се прибрал във вилната си постройка. След скандала, тъжителят се разстроил от отправените обидни думи към него и през следващите дни се чувствал унизен, тъй като считал, че са засегнати честта и достойнството му.

Разказал за случилото се на неговия познат К.К., който от своя страна забелязал промяна в поведението и настроението му. Й. И. поради напредналата си възраст страдал от различни заболявания, като във връзка с тях приемал медикаменти. След инкриминираното деяние се наложило да взема хапчета за сън и успокоителни.

В обясненията си пред РС-Габрово, подсъдимият Ц. Н. не оспорва така установената фактическа обстановка. Твърди, че за пореден път тъжителя повдигал въпроса за мястото на оградата му и понеже бил словесно агресивен към него и го предизвикал, Н. се ядосал и го нарекъл „Дрисльо“, тъй като смятал, че не е от компетентността на тъжителя, а на комисията, решението за местоположението на пътя. Подсъдимият изразява искрено съжаление за изречените думи и поднася извиненията си на тъжителя.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото доказателства. Изразът „Ти и проектант ли стана бе, дрисльо“, е отправен от подсъдимия към тъжителя на място където са били само двамата и е бил чут от съпругата на молителя, която се намирала в собствения си вилен имот.

Правилно и законосъобразно РС-Севлиево е приел ,че подсъдимия както от обективна така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като на инкриминираната дата е отправил към тъжителя И. обида, наричайки го „Дрисльо“.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС-Севлиево, че макар деянието по чл.146, ал.1 от НК да е осъществено от подсъдимия, същото не е престъпно, поради това ,че не е обществено опасно, заради своята малозначителност. За да приема последното, настоящият състав изходи от преценката на обстоятелствата около извършване на престъплението и 3 степента на засягане на обществените отношения. От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.И., М.Н. и М. Б., както и от представените писмени доказателства от Община Севлиево се установява, че между страните има постоянни спорове и конфликти, свързани с междусъседски отношения.Това обстоятелство е довело до един занижен праг на търпимост между същите в рамките на който е отправена и обидната дума към тъжителя. Поради това степента на засягане на обществените отношения е изключително занижена / малозначителна/. На следващо място, подсъдимият се отличава с изключително ниска степен на обществена опасност. Същият е на достолепна възраст, пенсионер, няма данни за противообществени прояви и не е осъждан.

Правилно и законосъобразно РС-Севлиево е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и е признал подсъдимия Н. за невинен в това, че на 31.03.2023г., около 14.45 часа във вилна зона на гр.Севлиево –местността „Севлиевски лозя“ в негово присъствие, казал думи, унизителни за честта и достойнството на Й. П. И. от гр.Севлиево – „Дрисльо“, тъй като деянието, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.146, ал.1 от НК.

С оглед постановената оправдателна присъда, правилно и законосъобразно РС-Севлиево е отхвърлил предявения граждански иск, като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че РС-Севлиево не е не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото и при анализа на доказателствата, спазил е изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика и е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Основателно е искането на подсъдимия да му се присъдат направените пред настоящата инстанция разноски.същият не е станал причина за разглеждане на делото от ОС-Габрово и тъжителят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 600.00 лева заплатено от Н. възнаграждение за защитник.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18 от 16.06.2023г., постановена по НЧХД № 133 по описа за 2023 година на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА Й. П. И. да заплати на П. Х. Н. , направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 600.00 лева/ шестстотин лева/.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5