Определение № 9036 от 09.07.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9036

Варна, 09.07.2026 г.

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдията Даниела Станева административно дело № 2097/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Л. П. [населено място], чрез адв.Н. С.-Й. срещу Заповед № GPAM-1216014/07.07.2026г на мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. С жалбата е направено искане на основание чл.166 ал.3 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА. Твърди, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, свързани с необходимостта да се завърне в Германия за изпълнение на трудовите си задължения; не е налице баланс между обществения, който се цели да бъде защитен с прилагането на ПАМ и тежестта на последиците за него.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената заповед полицейският служител в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна е изложил, че на 22.06.2026г. около 01.00ч в [населено място] по [улица]в посока [улица]Д. П. управлява собствения си л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № [Наименование]с прикачено на него ремарке, като на кръстовището с [улица]при маневра да завие наляво не осигурява необходимото разстояние в дясно и с ремаркето блъска в предна лява част паркирания в дясно на пътното платно лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ [рег. номер], като нанася имуществени вреди. Водача не уведомява органите на МВР и напуска мястото на ПТП.

Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР и на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората. За това на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. з)бб) от ЗДвП на водача е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена лично на П. на 07.07.2026г. В нея е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред АС – Варна, а жалбата, по която е образувано настоящото производство е входирана в Административен съд - Варна на 08.07.2026г. При тези данни съдът приема, че жалбата и искането са депозирани в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, съответно в срока по чл.166 от АПК.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгласно ТР № 5/08.09.2009г. на ВАС и чл.166 ал.4 от АПК. От така възприетата законодателна уредба е видно, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС на водача, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон.

Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение да мотивира допуснатото предварително изпълнение на акта си. Нещо повече – той не е компетентен да извършва преценка дали да приложи или не ПАМ, нито дали точно тази ПАМ е подходяща в конкретния случай, или дали е налице друга, по-подходяща мярка. След като прилагането на ПАМ, нейният вид и срок са изрично предвидени по силата на закона при констатирано с АУАН административно нарушение от съответния вид, при прилагането й административният орган действа в условията на обвързана компетентност, и не разполага с възможност да извършва каквато и да било преценка на обстоятелствата по конкретния казус.

В случая с АУАН от 07.07.2026г. против Д. П. е започнало АНП за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – за неспазване на задълженията му като участник в ПТП. За нарушение от този вид с чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. ПАМ като изрично предвидената от законодателя по вид и продължителност е приложена и в конкретния случай на жалбоподателя, поради което първото му твърдение за незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ е неоснователно.

Второто твърдение – че приложената мярка не изпълнява превантивна функция, а има репресивен характер, тъй като се прилага при липса на доказано нарушение и при отсъствие на обществена опасност, е неотносимо в настоящото частно административно производство и не следва да бъде обсъждано.

Предвид изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Третото твърдение на молителя - че ПАМ създава тежки лични последици за него, изразяващи се невъзможност да се завърне в Германия за изпълнение на трудовите си задължения е изцяло недоказано поради липса на ангажирани данни и доказателства.

В заключение на изложеното съдът намира, че молителят безспорно търпи вреди от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможността лично да управлява МПС. Той обаче не ангажира доказателства, че в конкретния казус засегнатия му личен, непосредствен частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК и то до степен да го преодолява, поради което съдът ги приема за несъществен. Но дори в случай на реално настъпили имуществени/неимуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността на управлява автомобил в определен период от време, то те не биха и трудно поправими, тъй като съобразно константната съдебна практика при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, същите подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови релевантни обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за нея.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Л. П. [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1216014/07.07.2026г на мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�