Решение № 1510 от 21.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. Плевен, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430105004 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от КР. В. П., ЕГН**********, гр.*** против ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, в която твърди, че по договор за потребителски банков кредит, предоставен от „***, ищеца приел да бъде поръчител на кредитополучателя И***. Твърди, че кредитът не бил обслужван от последния бил обявен от банката за предсрочно изискуем. С определение по ч.гр.д.№ 2214/2007 г., Плевенският районен съд издал на 10.07.2007 г. изпълнителен лист в полза на „*** за главница в размер на 11749.35 лева, законна лихва върху главницата от 04.07.2007 г. до окончателното и изплащане; мораторна лихва върху главницата от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 912.23 лева, наказателна лихва от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 319.47 лева, както и съдебни разноски общо в размер на 562.63 лева. Твърди, че с Молба за образуване вх.№ 886/23.11.2007 г. кредиторът представил пред *** на КЧСИ този изпълнителен лист и поискал образуването изпълнително дело срещу ищеца, кредитополучателя и останалите поръчители с посочен изпълнителен способ запор на трудовото му възнаграждение. Твърди, че въз основа на същата молба *** образувала изпълнително дело № 611/2007 г. и със Запорно съобщение изх.№ 1

1940/28.03.2008 г. наложила запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя *** Наред с това в АВ/ИР-Плевен била вписана и възбрана акт № 170, том I, вх.рег.№ 4968/28.03.2008 г. на недвижими имоти на ищеца.

Твърди, че плащания от страна на работодателя не са извършвани по този запор. Твърди, че със Запорно съобщение изх.№ 21495/17.09.2013 г. *** наложила запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Т***рди, че и по този запор няма извършвани плащания от работодателя.

Твърди, че от 17.09.2013 г. до сега спрямо него не са искани и предприемани каквито и да е изпълнителни действия. Твърди, че с Молба вх.№ 22766/02.07.2021 г. „*** уведомила ***, че е прехвърлила вземането си на ответника *** г. Със Съобщение изх.№ 23630/02.07.2021 г. *** уведомила ответника, че следва да представи молба за встъпване като кредитор по делото и договора за цесия. Счита, че вземането на ответника е погасено по давност, настъпила след издаването на изпълнителния лист по реда на ГПК (отм.). Твърди, че в хода на производството по изпълнително дело № 611/2007 г. на *** нито цедентът, нито цесионерът са искали извършване на изпълнителни действия повече от две години, считано от 17.09.2013 г. и делото се е прекратило спрямо ищеца по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 17.09.2015 г. Твърди, че ответникът-цесионер дори не е встъпвал в изпълнителния процес от 2013 г. до 02.07.2021 г. Твърди, че перемпцията е настъпила след 26.06.2015 г., поради което за давността следва да се приемат разрешенията, дадени с ТР № 2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. Счита, че с оглед тези разрешения общата 5-годишна давност е изтекла на 23.11.2012 г. поради обезсилването на всички изпълнителни действия, които са били искани и предприети срещу ищеца, считано от датата на подаване на молбата за изпълнение - 23.11.2007 г Моли да бъде признато по отношение на ответника, че ищеца не му дължи процесиите вземания, а именно: главница в размер на 11 749.35 лева; законна лихва върху главницата от 04.07.2007 г. до окончателното и изплащане; мораторна лихва върху главницата от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 912.23 лева; наказателна лихва от 13.12.2006 г. до 03.07.2007 г. в размер на 319.47 лева, както и съдебни разноски общо в размер на 562.63 лева. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който, в случай че бъде приет иска за допустим го иска като основателен, за което представяме изрично пълномощно от представляващия 2

„***, и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли да бъдат възложени разноските върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Безспорно на 13.12.2004 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „*** като кредитор и *** ЕГН **********, като кредитополучател в размер на 12000 лева., обезпечено с поръчителството на ***, ЕГН **********, КР. В. П.. ЕГН **********/ишеп/ и *** **********.

Поради допуснато неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за плащане на дължимите суми по договора за кредит „Б*** се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 10.07.2007 г., издадени по ч. гр. д. № 2214/2007 г. по описа на PC Плевен. Въз основа издадените Решение и Изпълнителен лист по молба на „Б*** е образувано изпълнително дело 611/2007 г. по описа на ***, per. № 815 и район на действие PC Плевен. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 25.9.2013 г., сключен между „Б*** и „***, „*** е придобило вземането срещу *** ЕГН **********, ***, ЕГН **********, КР. В. П.. ЕГН **********/ишеп/ и *** **********, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 13.12.2004 г. Последното се потвърждава и от приложените към настоящия отговор Договор за цесия от 25.9.2013 г., извлечение от Приемо-предавателен протокол към договор за цесия и потвърждение от „Б*** до „*** за извършеното прехвърляне на вземания съгласно договора за цесия. Въз основа изрично пълномощно от „Б***, с което цедентът е упълномощил цесионера „*** да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата на Договора за цесия от 25.9.2013 г., по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника КР. В. П. с ЕГН ********** е изпратено писмено уведомление за цесията до ищеца получено лично на 30.10.2013г. В съответствие с чл. 429 от ГПК цесионерът като частен правоприемник на цедента се ползва от издадения в полза на „*** Изпълнителен лист от 10.07.2007 г. по ч. гр. д. № 2214/2007 г. по описа на PC Плевен. Твърди, че по молба с вх. № 25930/27.07.2021 г. до ***, per. № 815 на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, „*** е конституирано като взискател по изпълнително дело № 611/2007 г. срещу *** ЕГН **********, ***, ЕГН **********, КР. В.

П.. ЕГН **********/ишеп/ и *** **********. Още преди образуване на настоящото дело изпълнителното производство срещу КР. В. П. е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че ответникът „*** не е предприел каквито и да било 3 действия по принудително изпълнение по отношение на КР. В. П.. Това обстоятелство се признава в исковата молба, като ищецът изрично е посочил, че „от 17.09.2013 г. досега спрямо него не са искани и предприемани каквито и да е било изпълнителни действия. Липсата на висящо изпълнително дело срещу КР. В. П. и липсата на каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото му (както към датата на предявяване на отрицателния установителен иск, така и понастоящем) са аргумент в полза на това, че „*** не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Доказателства в обратна посока не са представени с исковата молба.

„*** не е дало повод по никакъв начин за иницииране на настоящото производство, тъй като не оспорва, че е настъпила погасителна давност по процесното вземане спрямо КР. В. П. а напротив, признава, че предявеният иск е основателен. Действително по изпълнителното дело е подадена молба за конституиране от „*** с вх. № 15930/27.07.2021 г., но целта й е да може цесионерът впоследствие да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело предвид договорено споразумение за изплащане на задължението с друго от задължените лица. В самата молба за конституиране няма поискани изпълнителни действия - нито срещу ищеца, нито срещу което и да е било от лицата. От съдебния изпълнител също не са предприемани действия, а и ищецът единствено посочва, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до цесионера. Така, видно и от твърденията на страните, а и от представени доказателства, срещу ищеца не са предприемани изпълнителни действия след 2013 г., като не се и спори, че вземането срещу него е погасено по давност.

Последващите действия от взискателя след подадената молба за конституиране по изпълнителното дело са изцяло в съответствие с посочената по-горе цел - на 11.08.2021 г. е сключено извънсъдебно споразумение с друго от задължените лица (което не прилага, доколкото ищецът не е страна по него, а самото споразумение съдържа лични данни на лица, неучастващи в процеса), след което на 18.08.2021 г. е подадена молба за прекратяване на изпълнително дело № 611/2007 г. по описа на ***, per. № 815 с район на действие *** Изготвено е съобщение с изх. № 30661/24.08.2021 г., с което съдебният изпълнител уведомява страните, че изпълнителното дело е прекратено. Твърди, че не е налице накърняване на правата на насрещната страна, което да доведе до необходимостта от тяхната защита в настоящото производство, т. к. и с извънсъдебното си поведение „*** не е 4 оспорвало факта на погасяване по давност на вземането. Отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора ответник само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск, което в случая не е налице. Посочва, че именно в този смисъл е трайно установената практика на ВКС по въпроса: Определение № 534/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., III г. о„ Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г., IV г. о., Определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г., Iг.о., Определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., IVг. о„ Определение № 318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г„ III г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г., III г. о., Определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018г., IIIг.о. и др. В конкретния случай, самият ищец е признал, че след 17.09.2013 г. срещу него не са предприемани изпълнителни действия. Дори напротив - „*** е предприело действия по прекратяване на изпълнението, като към настоящия момент има и изричен акт на съдебния изпълнител. Признава иска и моли да бъде постановено решение съобразно признанието. Претендира направените разноски в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300,00 лева. В случай че независимо от горното бъде преценено, че направените в производството разноски следва да останат в тежест на ответника „***, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде присъден размер на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид липсата на фактическа и правна сложност на настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК, тъй като 5 ответника с отговора на исковата молба е направил изявление, че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.