Решение № 368 от 26.05.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 729/2023
- Вид
- Решение № 368
- Подписан
- 26.05.2023
- В сила
- 10.02.2025
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 7 и 9 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 7 и 9 · Закон за пътищата
- чл. 27е, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 368 гр. Русе, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200729 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД, ЕИК: 200727037, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сан Стефано“ № 2, чрез адв. А. Г., със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504451505, с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита електронният фиш за незаконосъобразен и неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Електронният фиш бил незаконосъобразен, защото бил издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Според т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН били давностни и след тяхното изтичане се погасявала възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът 1 следял служебно, както и въз основа на възражение от страната. Законът за движението по пътищата въвеждал особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентирал отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на АУАН и имало същото правно значение
– давало началото на административнонаказателното производство. Електронното изявление, обективирано върху хартиен или друг материален носител, създадено чрез административно-информационната система въз основа на обработени данни съставлявало електронен фиш и е своеобразно наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното на административнонаказателно производство се прекратявало при неиздаване на наказателно постановление в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
При липса на специални срокове за приключване на административноанакзателното производство съгласно чл. 1 ЗАНН приложимо спрямо производствата по чл. 189ж ЗДвП бил и цитираният текст от общия закон. Третирането на нарушители по различен начин в зависимост дали са санкционирани с електронен фиш или наказателно постановление нито било нормативно предвидено, нито било оправдано от гледна точка на закона. Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създавал възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашена от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане имало функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то по чл. 34 ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административна фаза започвало да тече от датата на заснемане на техническото средство. В тежест на издателя на електронния фиш било да установи спазването на този срок. В обжалвания електронен фиш било посочено, че извършеното нарушение било на 16.02.2021 г. и било установено от електронно устройство, т.е. то станало известно на АПИ на датата на извършването – 16.02.2021 г. В електронния фиш липсвало данни кога е издаден, следователно не било доказано електронният фиш дали е бил издаден в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок от установяването на нарушението. Срокът е изтекъл на 2
16.08.2021 г., като в подкрепа на това обстоятелство било връчването на електронния фиш на дружеството жалбоподател с пощенска пратка с известие за доставяне на 20.03.2023 г. – повече от две години след нарушението. В електронния фиш било посочено, че бил издаден при условията на чл. 189ж ЗДвП, който посочвал, че при нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП за установеното и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 нарушение можело да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган. В ЗП липсвала такава уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на електронен фиш.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност се реализирало с издаването на наказателно постановление въз основа на АУАН. Неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаването на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП, защото такъв можело да се издава само при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имали различно съдържание – с първата се предвиждало наказание за водач, който управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което била дължима, но не била заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително и за невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. Различни били субектите на административнонаказателна отговорност в този случай, различни били и нарушенията – по чл. 179, ал. 3 ЗДвП било за изцяло или частично незаплатена дължима такса, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП – за невярно декларирани данни. Предвид на това се формирало извод, че за извършеното от жалбоподателя нарушение незаконосъобразно бил издаден електронен фиш. В случая приложение намирали само разпоредбите за съставяне на АУАН и издаване на НП. Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно издаването на електронен фиш за нарушения по чл.
179, ал. 3б ЗДвП не можели да се санират по аргумент от чл. 46, ал. 3 ЗНА, който забранявал да се обосновава административнонаказателна отговорност по аналогия. Електронният фиш бил незаконосъобразен и поради противоречието му с материалната разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. В настоящия случай „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД било изпълнило задълженията си във връзка с установяване на размера и заплащане на таксата по чл. 10, ал.
3
1, т. 2 ЗП, тъй като било сключило договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, въз основа на който е получило и монтирало в процесното ППС с рег. № *** налично бордово устройство за подаване на декларирани тол данни. Към датата на нарушението – 16.02.2021 г. действал Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане от 06.03.2020 г., сключен между „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД и „К.С.И.“ АД, с променено наименование от 20.10.2022 г. на „Д.С.И.“ АД. По силата на този договор било монтирано бордово устройство за подаване на декларирани тол данни със сериен № ***, като това устройство било налично в ПСС с рег. № *** и на 16.02.2021 г. било в изправност и функциониращо при започване на превоза, при който превозното средство е преминало през пътния участък, посочен в електронния фиш, поради което собственикът „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД бил изпълнил всички необходими действия за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса и не можело да носи отговорност за „допускането на движение на ППС“, след като било изпълнило всички възможни действия за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата тол такса. В настоящия случай не били налице никакви доказателства, че липсата на отчетени тол данни за движението на ППС с рег. № *** през посочения в електронния фиш пътен участък на 16.02.2021 г. се дължало на причина, за които жалбоподателят или водачът на ППС отговарял. В случая липсата на отчетени декларирани тол данни се дължала на неизправност в електронната система за отчитането им, която се подържала от НТУ към АПИ или на неизправност в електронната система на доставчика на услуги по електронно събиране на такси за изминатото разстояние „Д.С.И.“ АД. При издаването на електронния фиш не би могло да се провери дали липсата на отчетени декларирани тол данни за преминаване през съответния пътен участък от процесното ППС се дължало на неизправност на бордовото устройство или пък в неизправност на електронните системи на АПИ и на „Д.С.И.“ АД. Самото обстоятелство, че на тази дата били налице декларирани данни от бордовото устройство на това МПС водело до обоснован извод, че устройството е било в изправност при преминаването в посочения в електронния фиш пътен участък, но подаваните и декларирани чрез него тол данни не били отчетени в електронната система на НТУ по други причини. Налице било и друго самостоятелно основание за 4 отмяна на електронния фиш, защото към настоящия момент била предвидена по-благоприятна нормативна уредба, която следвало да бъде приложена по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Към настоящия момент в чл. 189е ЗДвП се уреждали условията за установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП, като добавена била нова ал. 6а, която предвижда, препращайки към чл. 10б, ал. 7 ЗП, че при недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставяло възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаване на уведомлението за това. При заплащане на таксата не се образувало административнонаказателно производство. Настоящият случай бил такъв и жалбоподателят следвало да бъде уведомен, като му бъде дадена възможност да заплати дължимата такса, като при плащането не следвало да се образува административнонаказателно производство, а образуваното да се прекрати.
Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш, като претендира разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозира становище, с което поддържа жалбата и не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие.
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват от юрк. З. С., която счита жалбата за неоснователна по подробно изложените в представеното в съдебно заседание писмено становище съображения.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.04.2023 г., при положение че Електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 20.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504451505 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД, ЕИК: 200727037, за това, че на 16.02.2021 г., в 13,02 ч, влекач марка „ДАФ ТЕ 95 ХФ“, с рег. № ***, с технически допустима 5 максимална маса 18 000 кг, с брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща технически допустима максимална маса 40 000 кг, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.
Неоснователни са развитите доводи в жалбата за това, че следвало да се прилагат давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Правилно жалбоподателят се е позовал на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, но същото се явява неотносимо, доколкото в друг тълкувателен акт, а именно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че производство по издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и налагане на административни наказания с АУАН и НП.