Решение № 311 от 10.10.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 554/2025
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. гр.Велинград, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100554 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3718/22.05.2025 г., подадена от Х. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Димитър Масларов“ № 24, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за сумата, както следва: главница в размер на 6 136,30 лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 7 928,16 лв. за периода 15.02.2013г. - 13.03.2025г.; главница в размер на 850,59 лв. със законна лихва в размер на 999,51 лв. за периода от 11.04.2014 г. 13.03.2025 г., 4 715,81 лв. (мораторни лихви, обезщетения и др.); 300 лв. разноски и 2 025,69 лв. такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20258880400209 по описа на ЧСИ Георги Захариев, с район на действие ПОС.
Ищецът твърди, че с молба с вх. № 16178/28.08.2013г. „Райфайзенбанк" АД е образувала изпълнително дело № 1025/ 2013г. на ЧСИ Мария Цачева въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC Велинград за сумите : главница в размер на 6 136,30 лв., заедно със законна лихва за забава от 15.02.2013г. до изплащането на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 1854,99 лв. (за периода 05.09.2010г. - 05.12.2012г.), изискуема наказателна лихва в размер на 769,46 лв. (за периода 05.10.2010г. до 14.02.2013г.), изискуема лихва по чл. 6.2 във вр. с чл. 3.3 и чл. 3.4 от Анекс № 1/ 30.06.2009г. в размер на 637,35 лв. (за периода 05.11.2008г. до 29.06.2009г.), 187,96 лв. държавна такса и 421,00 - юрисконсултско възнаграждение. Излага, че производството по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на Велинградския районен съд се е развило по чл. 417 от ГПК. Издадени са заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по чл. 417, т.2 - извлечение от счетоводните книги на банката и договор за банков кредит от 08.05.2007г. с приложен към 1 него Анекс № 1/ 30.06.2009г. и изпълнителен лист по чл. 418, ал.2 от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение няма подадено възражение и не е образувано производство по чл. 422 от ГПК - установителен иск за вземането. Сочи, че по делото са осъществявани изпълнителни действия - запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, възбрани на имоти и др., като последното изпълнително действие по изп. дело № 1025/ 2013г. е запор на МПС, наложен на 18.12.2013г. Въз основа на молба с вх. № 10504/ 20.07.2015г. е конституиран като взискател по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания с „Райфайзенбанк" АД от 24.03.2015г., към който е приложена таблица на прехвърлените вземания, сред които под № 157 фигурира процесния дълг на Х. К. Б.. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция, за което е издадено постановление на ЧСИ от 22.05.2023 г.. Постановлението е надлежно връчено на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД на 31.05.2023г., видно от щемпела за получаване на съобщението.
Излага, че с молба с вх. № 11387/ 16.06.2014г., „Райфайзенбанк" АД е образувала изпълнително дело № 706/2014г. на ЧСИ Мария Цачева въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19757/ 2014г. на СРС за задължение по договор за издаване на кредитна карта от 08.05.2007г. относно следните суми : главница в размер на 850, 59 лв. ведно със законната лихва от 11.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 217,34 лв. (за периода 05.10.2010г. до 05.12.2012г.), наказателна лихва в размер 496,42 лв. (за периода 05.11.2010г. - 10.04.2014г.) и 314,29 лв. разноски по делото, включващи 31,29 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Производството по ч. гр. д. № 19757/ 2014г. на СРС, Второ гражданско отделение, 119 състав се е развило по реда на чл.
417 от ГПК. Издадени са заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката и договор за издаване на кредитна карта от 08.07.2007г. и изпълнителен лист по чл. 418, ал.
2 от ГПК. Срещу заповедта за незабавно изпълнение няма подадено възражение и не е образувано производство по чл. 422 от ГПК - установителен иск за вземането. Твърди, че по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия, видно от писмо на ЧСИ от 22.06.2023г., адресирано до взискателя към момента на прекратяване на производството, „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Въз основа на молба с вх. № 5980/ 10.06.2016г. е конституиран като взискател по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания с „Райфайзенбанк" АД от 05.05.2016г., потвърден от цедента „Райфайзенбанк" АД, с приложена таблица на прехвърлените вземания, сред които под № 57 фигурира процесния дълг на Х. К. Б.. Сочи, че Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция, за което е издадено Постановление на ЧСИ от 19.05.2023г.. Твърди, че тъй като по делото няма извършени валидни изпълнителни действия, перемпцията е 2 настъпила с изтичането на две години от образуването на делото, а именно на 16.06.2016г., от който момент е започнала да тече давността за вземането и тя е изтекла преди образуването на изп. дело № 209/ 2025г. на ЧСИ Георги Захариев.
Сочи, че новообразуваното изпълнително дело № 209/ 2025г. на ЧСИ Георги Захариев е с предмет - събиране на вземанията по изпълнителните листове по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC, гр. Велинград, 1 с-в и по ч. гр. д. № 19757/ 2014г. на СРС, 119 състав, издадени в полза на „Райфайзенанк" АД и прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС" с два договора - първият от които е бил сключен на 24.03.2015г. за прехвърляне на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 162/ 2013г. на PC, гр.
Велинград, касаещ договор за потребителски кредит от 08.05. 2007г.; а вторият - сключен на 05.05.2016г. за прехвърляне на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19757/ 2014г. на СРС, 1119 с-в, касаещ договор за кредитна карта от 08.05.2007г..
Излага, че от индивидуализацията на вземанията, за събиране на които е образувано изп. дело 20258880400209 на ЧСИ Г. Захариев, по което е издадена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2870/ 27.02.2025г. с посочването на тяхното основание и размер следва извод за пълна идентичност между вземането по новообразуваното и вземанията по двете прекратени дела пред ЧСИ Мария Цачева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Счита исковата молба за нередовна, поради общо описание на сумата от 4715,81 лв., без да са конкретизирани какви суми са включени в нея.
Оспорва иска по основателност и по размер. Намира, че вземането е съдебно потвърдено, поради което се прилага общият 5 годишен давностен срок. Излага правни съображения за неоснователност на иска, като сочи съдебна практика. Твърди, че константната съдебна практика приема, че недопустим се явява искът за сумите, начислени в изпълнителното производство, като разноски, такси и други дължими суми, необективирани в изпълнителния лист. В този смисъл, счита, че предявеният иск за недължимост на сумите, начислени в изпълнителното производство, включващи 300,00 лева разноски по изпълнителното дело и 2025,69 лева такси по ТТРЗЧСИ, е недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за установяване недължимостта на законната лихва в размер на 999,51 лева за периода от 11.04.2014 г. - 13.03.2025 г. и законната лихва в размер на 7928,16 лева за периода 15.02.2013 г. - 13.03.2025 г. Законната лихва е визирана в изпълнителните листове глобално, само като период, а не в точен размер. Освен това същата има акцесорен характер, следва главното вземане и при отпадането му лихва не се начислява и не се дължи, /в този смисъл 3
Решение № 260049 от 21.10.2020 г. на ОС - Враца по гр. д. № 228/2020 г.
Излага също, че следва да се вземе предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
С допълнителна молба от 29.07.2025 г. ищецът уточнява, че сумата от 4715,81 лв. включва в себе си: начислена редовна лихва в размер на 769,46 лв., законна лихва до 15.02.2013 г. в размер на 637,35 лв., държавна такса от 187,96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 421 лв. по издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 162/2013 г. по описа на РС Велинград, както и начислена редовна лихва от 217,34 лв., наказателна лихва в размер на 496,42 лв., държавна такса от 31,21 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размерна 100 лв., по издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 19757/2014 г. по описа на СРС.
В ОСЗ ищецът оттегля иска си в частта да се установи, че не дължи разноски по изпълнителното дело в общ размер на 2325,69 лв., от които 2025,69 лв. такси по ТТЗЧСИ и 300 лв. юрк. възнаграждение, заради което производството по делото е прекратено в тази част.
След анализ на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу ищеца Х. Б. е имало образувани две ЧГД.
По образуваното ч. гр. д. № 162/2013 г. по описа на Районен съд Велинград е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издаден Изпълнителен лист от 20.02.2013 г., с който Х. К. Б. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк“ ЕАД следните суми: 6136,30 лв. главница, изискуема лихва от 1854,99 лв., 769,46 лв. наказателна лихва, лихва съгласно чл. 6. 2 от Анекс от 30.06.2009 г., законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2013 г., както и 187,96 лв. разноски за държавна такса и 421 лв. юрк. възнаграждение.
Не се оспорва, че по делото не е постъпвало възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 1025/2013 г. по описа на ЧСИ Мария Цачева е видно следното:
4
На 28.08.2013 г. е постъпила молба от „Райфайзенбанк“ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Х. К. Б.. В молбата е посочен конкретен способ на принудително изпълнение – запор върху всички сметки, открити в „Райфайзенбанк“, както и запор върху трудовото възнаграждение. Има искане за налагане на възбрана, както и последващите изпълнителни действия за принудително изпълнение на евентуално открити недвижими имущества.
На 10.09.2013 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице работодател на ищеца, връчено на 20.09.2013 г.
ПДИ е връчена на длъжника на 30.09.2013 г. На 10.09.2013 г. са изпратени девет запорни съобщения до търговски банки, с които се налагат запори върху всички открити банкови сметки на длъжника.
На 24.09.2013 г. е вписана възбрана в СВ Велинград, имотен регистър върху идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника.
На 14.11.2013 г. в СВ Велинград, имотен регистър е вписана нова възбрана върху идеална част от друг недвижим имот, собственост на ищеца по делото.
Разпечатката съдържа 36 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3077eb41-a8bc-47f2-9f9b-5fba7c971694