Решение № 2826 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2826 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110146276 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ФФ“ АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***************** срещу Д. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: **************, А. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *************** и С. В. Г., ЕГН: **********, с адрес:******************

Моли се съда да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 15 777,60 лева (петнадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № *******/27.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71214/2023 г. на СРС.

Твърди се, че между „ФФ“ АД, ЕИК ************* като заемодател и **************, ЕИК ************ като заемател е сключен договор за паричен заем с номер ******* от 27.07.2022г. Договорът e сключен между юридически лица - търговци, които действат в своята професионална сфера, на свой професионален риск, a търговията е тяхно постоянно занятие. По своя характер сключеният договор е търговска сделка. По силата на договора кредиторът е отпуснал паричен заем в размер на 19 000 лева. Цялата сума е усвоена веднага след сключване на договора, като страните са съгласили, че с подписването на договора да се рефинансира заем на Кредитополучателят и същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор № ***********.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата при уговорените между страните условия – на 16 погасителни вноски, започвайки от 03.08.2022г., съгласно уговорен погасителен план. Съдлъжници по отпуснатия кредит са Д. Ц. С., А. С. Ц. и С. В. Г., като последните са солидарно отговорни с кредитополучателя. Съдлъжниците не изпълняват всички свои задължения в срок и преустановяват плащанията, като падежът на първата 1 неплатена вноска е настъпил на 24.08.2022г. Крайният срок за изпълнение на договор номер ******* е настъпил на 16.11.2022г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението.

Уговорена е й дължимостта на неустойка по чл. 7, ал. 1 от договора, която се начислява при забава на плащане на погасителна вноска на договорения падеж, като същата е в размер на 0,3% /нула цяло и три процента/ върху забавената за плащане сума. При забава на плащане на погасителна вноска с повече от 40 (четиридесет) календарни дни, на 41-я ден, длъжниците дължат на Кредитодателя и еднократна неустойка по чл. 7, ал. 2 от договора, в размер на 20% (двадесет процента).

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали идентични отговори на исковата молба. Сочи се, че задължението на ответниците по Договор за паричен заем № *******/ 27.07.2022 г. произтича от встъпване в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД. Поддържа се, че така направеното встъпване е нищожно като неравноправно по смисъла на Закона за зашита на потребителите. Прави се позоваване на Решение № 38. постановено по т.дело № 2754/2015г. на ВКС, ТК по чл.290 и сл. ГПК. на I т.о., според което физическо лице съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител.

Поддържа се, че ответниците нямат тесни професионални /функционални/ връзки с длъжника по процесния договор за кредит „Д“ ООД, т.като нито участват в неговото управление, нито имат мажоритарно участие в него с притежаваните от всеки от ответниците 33.333 %- та от неговия капитал,

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.07.2022 г. между „ФФ” АД, с ЕИК ************* в качеството кредитор и „Д“ ООД, ЕИК: ************, в качеството на кредитополучател и Д. Ц. С., А. С. Ц. и С. В. Г.солидарни длъжници е сключен договор за инвестиционен заем “ФК” № ******* със следните параметри: заемна сума в размер на 19 000 лева, Срок на заема: 16 седмици; Брой вноски: 16; дати на погасителните вноски:03.08.2022, 10.08.2022, 17.08.2022, 24.08.2022, 31.08.2022, 07.09.2022, 14.09.2022, 21.09.2022,28.09.2022, 05.10.2022, 12.10.2022, 19.10.2022,

26.10.2022, 02.11.2022, 09.11.2022,16.11.2022. Уговорена е такса за администриране на кредита в размер на 5% /пет процента/ от главницата. Общият размер на всички плащания е 19 950.00 лв. Сумата съдържа в себе си стойността на заемната сума в размер на 19 000.00 лв. и стойността на начислената такса за администриране на кредита в размер на 950лв.

Съгласно чл. 7, ал. 1 при забава за плащане на погасителна вноска на договорения падеж, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3% /нула цяло и три десети процента/ от съответната погасителна вноска/и, представляваща/и част от неплатена главница, за всеки ден забава до пълното плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по настоящия договор.

Съгласно чл. 4 с всяка платена сума по договора от кредитополучателя , неговите задължения са погасяват в следната поредност: неустойка за забава ако е начислена такава, непогасена главница по договора.

Съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и 2 лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. От актуалното състояние на Д“ ООД по партидата на дружеството в Търговския регистър се установява, че капиталът на дружеството е в размер на 60 лева, разпределен в 6 дяла, всеки един с номинална стойност 10 лева, а съдружниците участват в капитала на дружеството с дялове, както следва:Д. Ц. С. - 2 дяла по 10 лева, или общо 20 лева, А. С. Ц. 2 дяла по 10 лева, или общо 20 лева и С. В. Г. - 2 дяла по 10 лева, или общо 20 лева.

Управител на дружеството е Д. Ц. С..

Изслушана и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като компетентно изготвена и поставя в основата на доказателствените си изводи. Вещото лице се е запознало с представените по делото доказателства и изисканите от ишеца Погасителен план, Справка за плащания и Справка за начислени такси по договор за кредит № *******.Вещото лице е установило, че На 27.07.2022 г. е сключен Договор за инвестиционен заем ,.ФК“ № ******* със страни „ФФ” АД – кредитодател, „Д" ООД - кредитополучател и солидарните длъжници Д. Ц. С., А. С. и С. В. Г., със следните параметри: размер на заем - 19 000.00 лв., брой погасителни вноски : 16 броя седмични вноски, размер на погасителната вноска - 1 187.50 лв., фиксиран годишен лихвен процент 0.0 %, административна такса управление - 5 % ( 950.00 лв.), обща стойност на плащанията 19 950.00 лв., падеж на първа погасителна вноска : 03.08.2022 г., падеж на последна погасителна вноска : 16.11.2022г. Съгласно чл. 2 от Договора, с подписването му Кредитодателят предава в собственост на Кредитополучателя сумата от 19 000.00 лв., която следва да бъде върната при посочените в същия член условия. Съгласно т.6 към чл. 2, е дължима такса за администриране на кредита в размер на 5% от главницата. С подписването на Договора Кредитополучателят дава изричното се съгласие таксата да бъде начислена на датата сключване на договора и приспадната от заемната сума по него при усвояване на кредита. / 19000.00x5% = 950/ От предоставената заемна сума се приспада сумата от 950.00 лв. за покриване на задължението за такса и остатъкът е 18 050.00 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на Кредитополучателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор № ***********, в размер на 18 050.00 лв. Съгласно чл.З, ал. 2 от Договора, страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по настоящия договор ( Договор № *******) Кредитодателят прихваща задължението на Кредитополучателя в размер на 18 050.00 лв., с което задължението по предходния договор за заем се погасява изцяло. Извършените плащания и погасявания по процесния договор за заем са общо в размер на 7 500.00 лв., по компоненти, както следва:

- главница - 3 222.40 лв.,

- административна такса -950.00 лв.,

- такси за забава -3 827.60 лв.

Последното плащане е извършено на дата 11.11.2022г., сума в размер на 30.00 лв., е която се погасява частично главница от вноска № 3 с падеж 17.08.2022г.

Наказателните такси, начислени на дата 20.09.2022г., в размер на 3 437.93 лв. включват начислени такси на основание чл.7, ал. 1 от договора - по 0.3% на ден за периода на забава на погасителните вноски, или до датата на предсрочна изискуемост, и по чл. 7. ал. 5 от договора - при забава повече от 40 дни, еднократна такса върху дължимите суми в размер на 20%. Начислението на такси с дата 20.09.2022г., по изчисление на експертизата, е представено в Таблица № 5, стр. 8. От извършения преглед и изчисления е установено, че няма начислени такси от ,,ФФ’“ АД, които да не са платени.Остатъчното, непогасено задължение е за главница в размер на 15 777.60 лв.

3

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представения по делото договор и изводите на вещото лице се установява, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от договор за кредит. Установява се реалното предаване на сумата. Вещото лице е отчело получените плащания- правопогасявщи юридически факти е направен извод, че непогасено задължение е за главница в в размер на 15 777.60 лв.

В посочената от ответниците съдебна практика -Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д.

№2754/2015 г. е дадено разрешение, че „Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.“

Решението на този въпрос е от значение дали физическото лице- съдлъжник при сключен заемен договор с главен длъжник- търговско дружество следва да се ползва или не от потребителската защита.

Съдът намира, че с оглед разрешенията, дадени в Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д.

№2754/2015 г., С-74/15 и С-419/11 в процесния случай ответниците нямат качеството на потребители. Касае се за търговска сделка, по която дружество - небанкова финансова институция отпуска заем на търговско дружество. Физическите лица са паритетни съдружници в дружеството, като заедно притежават 100 % от капитала му, а единия от тях е и управител на същото, т.е те имат пълен контрол върху юридическото лице. Съдът намира, че в процесния случай не е налице встъпване в дълг, а уговорена солидарност, при която още с отпускането на заема на търговеца, съдружниците в дружеството са се задължили да отговорят солидарно с дружеството, в което те участват за задълженията му.