Решение № 260010 от 11.02.2021, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260010 гр. Тутракан, 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 370/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Б.Д.” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Ж.Р.Ж. (л. 48), в, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 74/25.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 44/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника, в качеството му на поръчител, е разпредено да заплати:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, по Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2010 г., в размер на 1 612,91 евро;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ върху главницата за периода 25.10.2018 г. - 21.01.2019 г. в размер на 232,08 евро;

1.3. неустойка под формата на „наказателна лихва” върху главницата, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа т. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, за периода от 27.11.2017 г. - 21.01.2019 г., в размер на 43,74 евро.;

1.4. неустойка под формата на „такса изискуемост”, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа на чл. 15 от договора за кредит, Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти и чл. 23.1, т. 5, във вр. с чл. 23.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за потребление в размер на 60 евро;

1.5. законната лихва чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.6. Твърди се, че сумата по кредита - 5 000 евро, бил предоставена на кредитополучателя на 18.02.2010 г. под формата на кредит за текущо потребление на кредитополучателя Т. Н. И.. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е бил 6,19 %, стандартната надбавка е била 4,26 %, като лихвеният процент по кредита е бил общо 10,45 %. Т. Н. И. бил подписал заявка за ползване на преференциален лихвен процент със задължение от негова страна за заплащане на 3 броя месечни услуги от разплащателната му сметка. Услугата не била изпълнявана ежемесечно и респ. преференциални отстъпки от уговорения лихвен процент не били ползвани.

1.7. Твърди се, че вземането било обезпечено с поръчителство, за което е сключен писмен договор от 18.02.2010 г. за поръчителство с лицето С.Х.П..

1.8. На

25.06.2010 г. ответникът изпаднал в забава като заплатил сума по - малка от погасителната вноска. На 27.11.2017 г. е било последното плащане по кредита, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление на банката, получено от длъжника на 17.12.2018 г.

2. Ответникът С.Х.П. е депозирал отговор след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Б.Р. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 77), с който оспорва исковете.

2.1. Оспорва се датата на получаване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

2.2. Оспорва се че вземанията са погасени на осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

2.3. Направено е възражение за неравноправност по смисъла на чл. 146 от ЗЗП на чл. 8 и 9 от договора за кредит и чл. 9.3. от Общите условия.

2.4. Направено е възражение за нищожност на договора поради противоречие на чл. 14, във вр. с чл. 7, т. 7, 9 и 10, във вр. с чл. 21, ал. 2, т. 3 от ЗПК (отм.);

2.5.

Сочи се че въпреки подадената заявка за ползване на преференциален лихвен процент и изпълнение на условията за предоставяне на такъв, лихвата не е намалена от банката; това възражение не може да бъде разгледано, тъй като е свързано с въвеждане на нови фактически положения, тежестта на доказването на които се носи от ответника, за което е налице преклузия по чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК поради пропускане на срока по чл.

131 от ГПК.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 18.02.2010 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2010 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и Т. Н. И., в качеството му на кредитополучател. (л. 6). Ответникът е подписал договора в качеството му на поръчител. Към договора са приложени Общи условия (л. 7 и 8, 9), Погасителен план (л. 10, 11), Тарифа (л. 11, на гърба), Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори” (л. 12 и 13).

4. На 17.12.2018 г. на кредитополучателя е връчена нотариална покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем (л. 15).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 182 и сл.), която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

II.

Общи положения

7. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит, както и инкорпорирания в него договор за поръчителство.

III.

По отношение на едностранното увеличение на лихвения процент

7.1. Предмет на проверка е клаузата в т. 9 от договора, сочеща възможност лихвения процент да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ, в частност т. 9.3.

8. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

9.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва финансова услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

9.2. Ответникът (кредитодател) е банка, чиято основна търговска дейност съгл. чл. 2 от ЗКИ е свързана с влогонабиране и кредитиране - търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

11. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

11.1. В ядрото на преценката на клаузите стои въпроса дали те са формулирани по ясен и разбираем начин, за да се установи дали действителността на тези клаузи може да бъде обсъждана от съда с оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП (чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

11.2.

В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 77 от

22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о. е прието, че сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП (в сила от 10.06.2006 г.). В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията / измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и / или от държавен регулатор. Тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП). Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.

11.3.

В тази насока в постановеното също по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о.

(цитиращо решение на СГС) възпроизведени в чл. 10, ал. 4 от ЗПК са изведени критериите за законосъобразното изменение на лихвата:

11.3.1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ;