Решение № 260948 от 01.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260948 гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Ангелина

Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Запрянова в. г. д. № 770 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба от „Пълдин вакейшън“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември“№84, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат М.Ш., против Решение № 260391/16.09.2020 г., постановено по г. д. № 13679/ 2019 г. по описа на РС Пловдив, XVIII-ти гр. с-в, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Бизнес Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2, ап. 2 следните суми: 4834,61 лв. - главница, представляваща неизплатена цена по договори за продажба и доставка на стоки, сключени между „Евродизайн“ ЕООД и „Пълдин Вакейшън“ АД, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 20.09.2013 г., за които вземания са издадени фактури с № № 2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; № 2751/15.08.2012 г.; № 2754/16.08.2012 г.; № 2758/17.08.2012 г.; № 2839/22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, 780,25 лв. мораторна лихва за периода от

08.12.2017 г. до 11.07.2019 г. както и 2 118,63 лв. – разноски в исковото производство.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се недължимост на присъдените суми поради погасяването на задължението, чрез плащане и по давност. Поддържа се да е налице неправилно приложение на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД относно погасяването на възникнали няколко отделни задължения, както и недължимост на лихва за забава, доколкото такава не е начислявана от ищеца. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това, отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от „Бизнес

Проекти“ ЕООД, чрез адвокат В.Т., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли се същата да се остави без уважение, а решението в осъдителната му част да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В отговора от „Бизнес Проекти“ ЕООД е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба против решението на районния съд в частта, с която искът за главница е отхвърлен за разликата над 4834,61 лв. до пълния предявен размер от 5783,30 лв., като погасен по давност, а искът за обезщетение за забава за разликата над 780,25 лв. до пълния предявен размер от 918,13 лв. Оплакването е, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка, че част от вземането за главница е погасено по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това уважаване на предявените претенции в пълния им размер.

В постъпил отговор по насрещната въззивна жалба „Пълдин вакейшън“АД взема становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, предявени от „Бизнес Проекти“ ЕООД против „Пълдин вакейшън“АД, с които се претендира сумата от 5783,30 лв. - главница, представляваща неизплатена цена по договори за продажба и доставка на стоки, сключени между „Евродизайн“ ЕООД и ответника, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 20.09.2013 г. на ищеца, като за тях са издадени фактури с № № 2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; № 2751/15.08.2012 г.; № 2754/16.08.2012 г.; № 2758/17.08.2012 г.; № 2839/22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 918,13 лв. - мораторна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 11.07.2019 г.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет търговска покупко – продажба на стоки, по което ответникът е получил посочените във фактурите стоки, но не е погасил изцяло задължението си за заплащане на тяхната цена. Приел е настъпило частично погасяване по давност на вземането за главница, с оглед частично извършено от ищеца признание на дълга преди изтичане на приложим 5-годишен давностен срок за вземането, както и дължимост на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съответно на непогасения, чрез плащане и давност, размер от главницата.

При извършена служебна проверка по чл.

269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

По посоченото във въззивната жалба относно правилността на решението в обжалваната му с нея част:

Между страните няма спор и съответно от фактическа страна в първоинстанционното производство са приети за безспорни обстоятелствата, че фактури с № № 2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; № 2751/15.08.2012 г.; № 2754/16.08.2012 г.; № 2758/17.08.2012 г. и № 2839/22.10.2012 г. са осчетоводени от ответното дружество и че стоките описани в тях са получени от ответника. Преценката дали всички фактури са издадени по едно облигационно отношение или шест отделни такива, е винаги конкретна и се извършва въз основа на заявеното в исковата молба и отговора. В случая от посоченото в тях, че се касае за отделни заявки и доставки на консумативи за баня по повод оборудване на хотели, не може да бъде направен извод, че е възникнало само едно облигационно отношение с продължително изпълнение. Следователно налице са валидно възникнали облигационни отношения по повод сключени шест отделни договора за покупко – продажба на стоки, по които продавачът е изпълнил задължението си за предаване на стоката.

Страните не спорят, а и от представените по делото договор за цесия от 20.09.2013 г., уведомление за цесия и обратна разписка № 61611714, се установява, че на 20.09.2013 г. „Евродизайн“ ЕООД е прехвърлил на „Бизнес Проекти“ ЕООД вземанията по процесните шест фактури, ведно със съответните привилегии, обезпечения, лихви и разноски. Извършването на цесията и нейното съобщаване не са оспорени от ответника, като след датата на цесията жалбоподателят е започнал плащания към цесионера.

Спорът е концентриран върху това дали купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена по всеки от договорите за продажба, а в случай, че изпълнението е частично, в какъв ред следва да бъде извършено погасяването на задълженията, респективно погасен ли е по давност неплатеният остатък от цената за стоките.

По делото са приети две съдебносчетоводни експертизи, едната от които в първоинстанционното, а другата по почин на съда във въззивното производство, и двете изготвени от вещото лице Л.К.. Те не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като компетентно изготвени, обосновани и взаимно допълващи се. Установяват, че в периода 01.02.2012 г. до 31.10.2012 г. цедентът „Евродизайн“ ЕООД е доставил на „Пълдин вакейшън“АД стоки на обща стойност 24 415,56 лв., като по доставките са издадени процесните шест фактури, както и две кредитни известия с № 2755/16.08.2012 г. и № 2838/22.10.2012 г.

В периода 01.02.2012 г. до 08.12.2017 г.

„Пълдин вакейшън“АД е извършило плащания по процесните фактури на обща стойност 24 415,56 лв. Двете кредитни известия са издадени към фактура № 2751//15.08.2012 г. и погасяват конкретно задълженията само по нея, а останалите плащания не са отнасяни към конкретна фактура, като страните не спорят и относно това, че в периода от 31.12.2012 г. до 08.12.2017 г. жалбоподателят е платил общо сумата от 14 416,64 лв., за погасяване на задълженията си по процесните фактури.

При така установените факти и с оглед въведените с въззивната жалба доводи първо следва да бъде определен падежът на задълженията.

По делото не е установено страните да са уговорили срок, в който купувачът на стоките да се е задължил да плати цената по тях и доколкото се касае за търговска покупко – продажба на стоки и не е уговорено „друго“, падежът на всяко от задълженията следва от правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, в редакция на Търговски закон към релевантния период на сключване на сделките, като купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Данни за датите на предаване на стоката или отделните фактури за нея също няма. Представените по делото фактура № 2750/14.08.2012 г. и фактура № 2751/15.08.2012 г. съдържат подписи за получател и поради това се приема, че те са предадени на купувача в деня на издаването им, когато е настъпил и падежът на задължението по тях. Останалите четири фактури не са подписани, поради което за меродавна дата на предаването им следва да се приеме тази на тяхното осчетоводяване съгласно съвпадащите данни и по двете счетоводни експертизи, която се явява и датата на падежа на задълженията по тях. Така следва, че задължението по фактура № 2535/13.02.2012 г. е с падеж 01.03.2012 г.; фактура № 2754/16.08.2012 г. е с падеж 01.09.2012 г.; фактура № 2758/17.08.2012 г. е с падеж 01.09.2012 г. и фактура № 2839/22.10.2012 г. е с падеж 22.10.2012 г.

Задълженията по фактурите не са платени на така приетите падежи, като в периода 01.02.2012 г. до 08.12.2017 г., жалбоподателят е извършил частични плащания на обща стойност 24 415,56 лв. Това се установява и от двете счетоводни експертизи. Доколкото задълженията са парични и не са изпълнени на приетите им падежи, плащането в посочения период е забавено, а отговорността на длъжника съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая друго не се твърди. Поради това лихвата е дължима на общо основание от падежа на задължението и не е необходимо отправяне на изрично искане или покана в този смисъл. Неоснователни са в тази посока доводите във въззивната жалба, че доколкото ищецът не е начислявал счетоводно лихва за забава, не е претендирал такава да му се заплаща и поради това тя не се дължи.

Ищецът като титуляр на правото на обезщетение за забава сам решава дали да се откаже от него или не. Отказът от упражняване на правото може да бъде извършен чрез неупражняването му в определен период от време, до неговото погасяване, или изрично, чрез нарочно волеизявление, съгласно чл. 108 от ЗЗД, като само по себе си неосчетоводяването или неправилното отразяване на изтекли лихви не може да бъде отнесено към никоя от двете хипотези. Липсва и подобно законодателно разрешение. В случая ищецът не само, че не се е отказал изрично от правото на лихва, което е придобил надлежно, съгласно сключения договор за цесия, но и чрез предявяването на претенция за заплащането ѝ, предприема активни действия за упражняването му.

Така дължими се явяват главница и лихва по шест самостоятелно възникнали облигационни отношения, като с изключение на двете коментирани по – горе кредитни известия към фактура № 2751, липсва посочване при плащането към кое от главните задължения следва да се отнесе то.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, в посочения случай намират приложение правилата на чл.76, ал.1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД в следния ред: „погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда.“