Решение № 84 от 03.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. К.., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20245100500117 по описа за 2024 година С решение № 40 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград, на основание чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – К.., че Ю. Р. А., с адрес с. К. № *, К., обл. К.., е работила по трудово правоотношение, като тютюнопроизводител през периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., с продължителност една година, в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране. С решението ответникът е осъден да заплати на Ю. Р. А. направените по делото разноски в размер на 750 лева – адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ТП на НОИ – К.., който с въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител го обжалва като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се съображения. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелствата по исковата молба в нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР, установяващи изискването за нА.чие на т.нар. „начало на писмено доказателство“.

В жалбата се сочи, че по дела за установяване на трудов/осигурителен стаж законодателят е поставил изискване за допустимост на свидетелски 1 показания само при нА.чие на писмени доказателства, които да установяват вероятността на същия. За посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР писмени доказателства следвало кумулативно нА.чие на две задължителни предпоставки: 1) да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и 2) да са издадени по време на полагане на стажа.

Въззивникът твърди, че към исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство са представени като доказателство копия от страници първа, трета, шеста и седма от трудовите книжки на свидетелите Ю.Х.А. и Ф.Р.А.. Видно от същите не било възможно да се удостовери датата на издаването им, предвид липсващо копие от страница номер пет, в която се посочвА. издател и дата на издаване на трудовите книжки. От представените в съдебно заседание три броя трудови книжки в оригинал /на ищцата Ю. Р. А. и свидетелите Ю.Х.А. и Ф.Р.А./ се установявало, че на страница пета в трудовите книжки на лицата Ю.Х.А. и Ф.Р.А. било посочено, че същите са издадени от ликвидационния съвет на ТКЗС „Д.“ в с. Г.К. на 19.01.1993 г., като вписаният стаж на страници шест и седем, положен от Ю.Х.А. в ТКЗС „Д.“ бил посочен в периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1987 г., а положеният от Ф.Р.А. стаж, при същия осигурител бил с продължителност от 01.01.1981 г. до 31.12.1990 г.

Въззивникът твърди, че в трудовите книжки липсвА. записи за положен трудов стаж при други осигурители, въпреки че в съдебно заседание се установило, че ищцата и свидетелите имА. положен осигурителен стаж и в друго ТКЗС. От трудовите книжки на свидетелите, представени в оригинал, можело да се направи обоснован извод, че същите не били издадени по време на полагане на стажа, а съответно 5 години и 3 години след прекратяване на трудовото правоотношение на същите. Сочи се, че за да се допуснат свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж, законодателят изрично предвидил за изискване допустимост на свидетелски показания, съставляващо две кумулативно дадени предпоставки: нА.чни писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и същите да са издадени по време на полагане на стажа.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал и кредитирал неправилно свидетелските показания относими към обстоятелствата, изложени в исковата молба и е постановил решение изцяло въз основа на тях, поради което същото се явявало неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния ред. Сочи се, че представената от ищеца трудова книжка с № 50 на Ю. Р. А. по никакъв начин не следвало да се приема като „начало на писмени доказателства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като не съдържала дата на издаване и изискуемите реквизити, т.е. не била издадена по установения ред. Посочва се, че същата е издадена и оформена от ликвидационния съвет на ТКЗС „Д.“, създаден през 1992 г., когато е прекратено действащото ТКЗС и същият е правоприемник на ТКЗС „Д.“.

Съответно предполагаемата дата на издаване на трудовата книжка следвало да бъде след 1992 г., т.е. минимум 4 години след неговото полагане. От 2 издадения и съдържащия се в пенсионното досие на ищцата официален удостоверителен документ обр. УП-13 с изх. № 5531-08-***/12.04.2021 г. се установявало, че същата е полагала труд при осигурителя ТКЗС „Д.“ за периодите 01.01.1976 г. - 31.12.1977 г., 01.01.1980 г. - 31.12.1983 г. и 01.01.1986 г. - 31.12.1988 г., но за периода 1989 г. - 1992 г. лицето не фигурирало в предадените ведомости. Следователно приложената към исковата молба с цел да послужи за т.нар. начало на писмено доказателство трудовата книжка, не била издадена по време на полагане на стажа и от осигурителя, при който е положен, каквито са императивните изисквания на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. В подадената жалба се поставя въпросът: „ако същата е издадена от същия осигурител, при който е положен стажа през спорния период, защо в нея не е вписан периодът от 01.01.1976 г. до 31.12.1980 г., за който безспорно е потвърдено, че лицето е полагало труд?“ Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата/ищца в първоинстанционното производство Ю. Р. А. чрез представител по пълномощие, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи. Моли се съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът ТП на НОИ – К.. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът по жалбата Ю. Р. А. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба по изложените в писмения отговор съображения.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по повод подадената жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо. По останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – Крумовград е образувано по предявен от Ю. Р. А. против ТП на НОИ – К.. иск с правно основание чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за признаване за установено, че ищцата е положила трудов стаж като тютюнопроизводител в ТКЗС „Д.“ с.

Г.К. за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., с продължителност една година.

Ищцата е представила писмени доказателства за установяване на 3 изискуемата съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР вероятност на твърдения трудов/осигурителен стаж. Правният интерес на претенцията е обоснован от липсата на писмени данни в осигурителния архив на НОИ от работодател, който не съществува и е без правоприемник.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че представената от ищцата трудова книжка не е оформена по надлежния ред, поради което не можела пряко да удостовери процесния трудов стаж.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение обр. УП-17 с изх. № 5506-26*****/11.12.2023 г., издадено от началник на отдел ООА при ТП на НОИ – К.., на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Ю. Р. А. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. при ТКЗС с. Г.К. бр. с. К..

От представеното заверено копие на част от трудова книжка № 50 на Ю.

Р. А., се удостоверяват: датата на сключване и дата на прекратяване на трудовия договор, съответно 01.01.1981 г. и 01.07.1992 г.; длъжността на ищцата – „тютюнопроизводител“ в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. и продължителността на прослуженото време – 11 години, както и че е издадена от ЛС на ТКЗС „Д.“ с. Г.К..

С Разпореждане изх. № 5506-08-3173#1/11.12.2023 г. на ТП на НОИ - К.. за отказ за отпускане на пенсия на ищцата Ю. Р. А. е удостоверено, че не се зачита осигурителен стаж за времето от 01.01.1973 г. до 01.07.1992 г. от осигурителя Ликвидационен съвет на ТКЗС „Д.“ с. Г.К. тъй като представеното Удостоверение УП-30 е с липсващи реквизити – не е видно дата и място на раждане на лицето.

Видно от Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5506-08*****/20.09.2021 г. на началник на сектор ОА при ТП на НОИ – К.., на ищцата е отказано да се издаде удостоверение обр. УП-13, тъй като в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ липсвала информация за лицето Ю. Р. А. за периода 01.01.1985 г. – 31.12.1985 г.

Видно от удостоверение № 5531-08-***/12.04.2021 г. на ТП на НОИ - К.., издадено на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в сектор ОА при ТП на НОИ – К.. няма предадени ведомости за заплати на тютюнопроизводителите от ТКЗС – с. Г.К.. Посочено е, че за 1978 г., 1979 г., 1984 г., 1985 г. и от 1989 г. до 1992 г. на личната партидна 4 страница на лицето няма отразени данни, а данните от 1982 г. до 1988 г. са извлечени от личната партидна страница на лицето.

Приложена е декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, изходяща от ищцата, с която е потвърдена истинността на изложените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля Ю.Х.А. се установява, че той и съпругата му (св. Ф.Р.А.) работели като тютюнопроизводители в с. К. към ТКЗС с. Г.К. за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., където работела и ищцата Ю. Р.

А. от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. ОбработвА. по 5 декара тютюн на човек.

Заявява, че в периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. Ю. Р. А. работела в Северна България, а от 1985 г. до 1990 г., докато той заминал за Република Турция, тя работела в с. К. със съпруга си М.Х.А. Двамата обработвА. 10 декара тютюн, като изкарвА. продукция около тон и половина.

От показанията на свидетелката Ф.Р.А. се установява, че тя и ищцата от 1974 г. работели като тютюнопроизводители. През 1984 г. Ю. Р. А. заминала със съпруга си за една година в Добруджа, а от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. работила тютюн в с. К. със съпруга си, отглеждайки 10 декара тютюн.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение с изх. № 5506-26-*****/11.12.2023 г., издадено от началник на отдел ООА при ТП на НОИ – К.. на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищцата стаж по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Съгласно цитираната норма, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архива липсват писмени данни за претендирания стаж. Фактът, че документацията не е нА.чна, какъвто е настоящият случай, е достатъчен, за да обоснове правния интерес на ищцата да установи нА.чието на трудов стаж в претендирания период по съдебен ред, поради което искът е допустим и следва да се разгледа по същество.