Решение № 1473 от 10.09.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 301/2026
- Вид
- Решение № 1473
- Подписан
- 10.09.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- Даниела Радева
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 120, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1473
Ловеч, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20267130700301 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по Жалба вх. № 2044/19.06.2026г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от И. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дерманци, обл. Ловеч, [улица], чрез адв. К. Г. Х. от САК, със служебен адрес: гр. София, [улица], ет. 3, к. 25, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г., издадена от М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен. С жалбата се прави искане съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
С Определение № 1029 от 29.06.2026г. съдът е спрял предварителното изпълнение на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г., издадена от М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Г. Б., редовно призован, не се явява лично. Не се явява и упълномощеният процесуален представител адв. К. Г. Х..
Ответникът по делото М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е основателна.
Според събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.05.2026г. ответникът в настоящото производство М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен е издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г., с която на И. Г. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. ЗППАМ е връчена на И. Г. Б. на 08.06.2026 година. В обстоятелствената част на ЗППАМ е посочено, че на 13.05.2026г., около 12:53 часа, в гр. Червен бряг, на [улица], срещу № 99, И. Г. Б. управлява лек автомобил „Мерцедес Вито 111 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], който автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че с горното е извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Със ЗППАМ е отнето СУМПС на водача И. Г. Б. с № *********. ЗППАМ е връчена на Б. на дата 08.06.2026 година.
На същата дата, на която е издадена оспорената ЗППАМ, а именно на 13.05.2026г., за лек автомобил „Мерцедес Вито 111 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от приложената по делото Застрахователна полица № BG/22/126001648160 от 13.05.2026 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът счита, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г. е издадена от компетентен орган, оправомощен за това съгласно Заповед № 316з-2561/04.07.2022г., издадена от Директора на ОДМВР гр. Плевен. Предвид това съдът счита, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. В конкретният случай обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона писмена форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. С оглед горното не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Принудителната административна мярка се прилага за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като тази разпоредба предвижда следното: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“.
Видно от описаните в ЗППАМ и АУАН обстоятелства се налага извода, че се претендира управление на МПС от жалбоподателя И. Г. Б., в качеството му на водач на МПС със служебно прекратена регистрация по реда и условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Тази разпоредба, в приложимата към 13.05.2026г. редакция предвижда следното: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“. Тоест налице е административна процедура, която се развива служебно, без органът, който води производството да се сезира от някое заинтересовано лице. Компетентността за прекратяване на регистрацията на МПС принадлежи на началниците на сектор „Пътна полиция“ при съответната ОДМВР с аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тези органи действат служебно /както е в случая/ или по изрично писмено заявление на собственика на МПС - чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Прекратяването на регистрацията на МПС има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване и на прекратяване по заявление, са еднакви. След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат, чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
За издаването на такъв акт следва да се уведоми заинтересованият адресат по реда на чл. 18а от АПК във вр. чл. 61 от АПК. Това изискване не може да се дерогира от правилото на чл. 18б, ал. 3 от Наредбата, тъй като от една страна подзаконов нормативен акт не може да противоречи на закон и от друга страна, обхванатите там случаи касаят съобщаване на акта по прекратяване на регистрация на вписаните в регистъра собственици. В настоящият случай няма данни, а и не се твърди от ответника, че собственикът на МПС е бил уведомен по някой от способите, посочени в чл. 18а от АПК за акта на прекратяване на регистрацията на собственото му МПС. Следователно, към момента на извършената проверка – 13.05.2026г. прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици и не може да се приеме, че въпросният автомобил не е регистриран по надлежния ред /доколкото в процесният случай не се и твърди липсата на регистрационни табели с оглед нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП/.
Освен това не са налице данни по делото, че е била спазена процедурата, разписана в чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, съгласно която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В ал. 11 на същият чл. 574 от КЗ е разписано, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото няма представени доказателства, а и не се твърди от ответника, че описаната по-горе процедура е била спазена, за да е налице прекратена регистрация на МПС. В конкретният случай договор за задължителна застраховка е бил сключен на същият ден, на който е издадена ЗППАМ, а именно на 13.05.2026г. в 13:58 часа, за което е представена застрахователна полица.
Управляваният от жалбоподателя И. Г. Б. лек автомобил е бил с поставени регистрационни табели, което налага извода, че Б. не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Поради това държавната принуда, обективирана в приложената ПАМ по отношение на жалбоподателя, се явява непропорционална, доколкото процесното МПС не е негова собственост. Прекратяването на регистрацията на управляваното от И. Г. Б. МПС не е произвело правното си действие, тъй като няма норма, която да сочи, че прекратяването на регистрацията е предварително изпълним по силата на закона акт. Всеки неблагоприятен административен акт следва да се доведе до знанието на адресата си с оглед общият конституционен принцип, залегнал в нормата на чл. 120, ал. 2 от КРБ.
С оглед изложеното съдът приема, че не са били налице основанията за извършено нарушение от категорията на посочените в разпоредбата чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 ЗДвП, което означава, че по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на административния акт, довели до засягане правото му на защита, при несъответствие с материалния закон и преследваната от него цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
Предвид изложеното съдът счита, че подадената жалба е основателна и следва да се уважи, като бъде отменена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г., издадена от М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен.
С оглед изхода на делото, следва на оспорващия да бъдат присъдени своевременно претендираните и направени от него разноски по делото в размер на 5,11 евро – заплатена държавна такса и 500,00 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие и Пълномощно от 09.06.2026г., за които разноски следва да бъде осъдена ОДМВР гр. Плевен, към която структура се числи ответника.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0285-000046 от 13.05.2026г., издадена от М. П. М. – младши полицейски инспектор в РУ гр. Кнежа при ОДМВР гр. Плевен, като незаконосъобразна.
Разпечатката съдържа 32 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3076506d-48fd-420a-b0de-6a17bf9c5f07