Решение № 61 от 18.04.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Белоградчик, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря М. Ал. Н. като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100249 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 108 ЗС – ревандикационен иск.

Исковата молба е подадена от В. Т. Н. от с. Б., общ. Б., обл. В. /починала в хода на делото/, с която е предявен ревандикационен иск срещу ответника „Био Ангус Груп“ ООД. След смъртта на ищцата настъпила на 29.08.2022 г., като ищец е конституирана нейната единствена наследница – дъщеря Т. А. Н. от гр. София.

В Исковата молба се сочи, че В. Т. Н. е собственик на УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Боровица, общ.

Белоградчик, обл. Видин – празен, незастроен. Имотът твърди, че придобила по наследство от баща си Тодор Антов Нечев /Начов/, починал на 24.05.1979 г. и майка си Л. В. Н., починала на 01.03.1979 г. Твърди, че процесният УПИ е образуван от ПИ 47 по предходен план на с. Боровица, обл. Видин. Сочи се, че през 1944 г. родителите на В. Н. са построили жилищна сграда в имота.

Процесния имот обработвали като помощно стопанство – плодова и зеленчукова градина, а друга част от имота са засели с люцерна. Излага се, че през всичките години, родителите на В. Н., а след тяхната смърт – дъщеря им, са владяли имота, упражнявали са фактическа власт върху него – орали са 1 имота, почиствали са го и са го подготвяли за садене, владеели имота като свой и всички са знаели, че е техен. Придобили го по давност, тъй като владението е продължило повече от 10 години, необезспокоявано от никой.

След смъртта на родителите на В. Н., е образуван новия имот УПИ IX – 295, с площ 721 кв.м. – част от ПИ 47 по предходен план на с. Боровица, обл. Видин.

В условията на евентуалност, се претендира, че В. Т. Н. е владяла имота от 1997 г., до преди 2 години, когато имота е бил отдаден под наем на ответника "Био Ангус Груп“ ООД. В. Н. е обработвала имота като градина – засаждала е в него картофи, зеленчуци, а част от него е използвала като ливада.

Упражнявала е фактическа власт върху имота и го е придобила по давност на основание собствено владение, продължило повече от 10 години. Сочи се, че ответникът „Био Ангус Груп“ ООД държи и владее недвижимия имот без правно основание.

С Определение № 291 от 03.09.2021 г., влязло в законна сила, производството по делото е прекратено по предявения от В. Т. Н. /починала/, респективно от новоконституираната ищца Т. А. Н. срещу ответниците В. К.

Т. и Р. Г. Т., иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е продължило по предявения от В. Т. Н., а след нейната смърт – от ищцата Т. А. Н., ревандикационен иск по чл. 108 ЗС против „Био Ангус Груп“ ООД.

Предвид изложеното в исковата молба, ищцата претендира ответника „Био Ангус Груп“ ООД, да бъде осъден да й отстъпи собствеността и предаде владението върху УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин – празен, незастроен.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ищцата е представлявана по делото от процесуален представител – адв.

Ир. Д. от ВАК.

По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото са допуснати и разпитани свидетелите : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П. от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.

В хода на устните състезания, пълномощникът на ищцата пледира, съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. От страна на съда е даден срок за представяне на писмени бележки, но такива не са представени.

Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД, е депозирал отговор на Исковата 2 молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск. Твърди, че владее и държи имота на валидно правно основание – договор за наем.

Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД – с. Боровица, обл. Видин, се представлява от адв. Ир. В. от ВАК. В хода по същество, пълномощникът на ищците моли съда да отхвърли предявения срещу довереното й дружество ревандикационен иск, като недоказан. Подробни съображения са изложени в представени по делото Писмени бележки. Изложени са аргументи, че ищцата не е доказала в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот, както и идентичност на същия с ПИ 47 по плана на с. Боровица.

Съдът, като прецени изложеното в Исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на предявения ревандикационен иск и с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, както и с предвид оспорванията с отговора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните както следва :

Ищцата следваше да докаже в процеса : че В. Т. Н. починала в хода на делото, е собственик на недвижимия имот на основание давностно владение – присъединено владение към владението на наследодателите й – нейните родители Т. А. Н. /Н./, починал на 24.05.1979 г. и Л. В. Н., починала на 01.03.1979 г., продължило повече от 10 години, и в условията на евентуалност – че В. Т. Н. е собственик на имота на основание давностно владение, като е владяла имота в продължение на 10 години, без някой да й оспорва това владение.; че ответника държи имота.; че УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв.

13, е образуван от ПИ 47 по плана на с. Боровица, обл. Видин.

За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищцата по делото, чрез пълномощника си, e поискала допускане до разпит на трима свидетели. Гласните доказателства са допуснати от съда. В хода на делото са изслушани свидетелите на ищците : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П. от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.

Съдът, при анализа на свидетелските показания изнесени пред съда, намира, че ищцата доказа вмененото й с доклада по делото обстоятелство, че е собственик на спорния имот. Показанията и на тримата разпитани по делото 3 свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви в смисъла, в който са представени пред съда. И тримата свидетели са постоянно живеещи в селото, в което се намира спорния имот – с. Боровица, обл. Видин. Свидетелите, в пълна корелация между дадените от тях показания установиха, че спорното място, находящо се в с. Боровица винаги е било обработвано от В. Н. до настъпване на нейната смърт. Така, св. А. И. показа, че процесния имот се намира непосредствено зад къщата на В. в село Боровица и винаги тя го е обработвала и го е засаждала като градина. Същият този свидетел заяви, че преди това този имот е бил на родителите й: „От както се знам, имота го е ползвала В. и като дете съм ходил в имота и знам, че е неин. В. има имота от баща си – дядо Т.“. Свидетелят заяви, че В. Н. е обработвала имота до преди две, три години, когато имота е бил заграден с електропастир от ответника.

Лично свидетелят е ходил да оре имота, за което го е наемала В. Н..

В същият смисъл са и показанията на другите двама свидетели – П. П. и З. С. Свидетелят П. П. притежава къща в близост до спорното мястото и постоянно живее в село Боровица от 2000 г. Поради това и наблюденията му кой е стопанисвал имота, са лични и непосредствени. Същият заяви в разпита си, той също е бил наеман от В. Н. да коси мястото от 2000 г. до 2019 г., до преди две, три години, когато имота е бил заграден от ответника. Заявява в показанията си : „Имота е на В., като от нея съм чул, че е наследствен“… „Никой не е имал претенции към имота на В.“.

Другата свидетелка З. С. притежава парцел в съседство на спорния имот, в който също засажда градина и обработва ежегодно. С показанията си установи, че от дълги години този имота е бил ползван, обработван и стопанисван от В. Н., а преди това от нейните родители – „Цял живот майка й и баща й са обработвали това място, като садяха там домати, чушки и др.

След като те починаха В. го обработваше“.

И тримата свидетели безпротиворечиво и еднопосочно заявиха, че това фактическо и правно положение е продължило през един дълъг период, много повече от 10 години, до преди две, три години, когато имота е бил заграден от ответника по делото „Био Ангус Груп“ ООД. Показанията на свидетелите са лични и непосредствени и с показанията си същите пресъздадоха пред съда свои лични възприятия.

При обсъждане на събрания по делото писмен и гласен доказателствен 4 материал, се установява, че владението на В. Н. върху процесния имот е продължило много повече от 10 години, който период е годен да я направи собственик на имота на основание давностно владение.

Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.

Следва да бъде установен и субективния елемент на владението „анимус доминий”, а именно намеР.ето, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.

Съдът приема, че от показанията на изслушаните по делото свидетели се доказа наличието и на двата елемента на института „владение“, реализирано от В. Т. Н. – наследодателка на ищцата, като последната е придобила имота на основание наследяване по закон след смъртта на своята майка настъпила в хода на делото. Доказа се, че имота е владян от В. Т. Н. за времеви период, който съгласно закона е достатъчен, за да я направи собственик. Владението е продължило много повече от 10 години.

И тримата изслушани по делото свидетели заявиха пред съда, че никой друг освен В. Н., в това число и лицата Р. Т. и В. Т. не са обработвали и стопанисвали имота. Показанията на изслушаните свидетели са еднопосочни, че до преди две, три години, докато имота е бил заграден от ответника, никой друг не е оспорвал владението на В. Н. и само тя е обработвала мястото.

Всеки един от свидетелите има ежедневни наблюдения върху мястото и с категоричност заявиха описаните по – горе обстоятелства. Установиха, че 5 държането на имота от страна на наследодателката на ищцата е било осъществявано по начин, че да манифестира намеР.ето си, че го владее за себе си. Демонстрирано е така, че всеки заинтересован да може да научи за него. Действията са извършвани по начин, който е достигнал до знанието на всички лица, в това число и до свидетелите изслушани в процеса.

Свидетелите на ищцата индивидуализираха имота по площ, местонахождение и граници. В тази връзка, съдът не се солидаризира с доводите на ответника, изложени в Писмените бележки – че не се доказа в достатъчно конкретна степен индивидуализацията на имота. Аргументът, че свидетелите са установили, че в имота има къща и плевня, а съгласно представената скица в имота няма сгради, остава несподелен от съда. В исковата молба се сочи, че имота е празен, незастроен. Такъв е неговия статут и съгласно представената Скица на имота. Свидетелите установиха, че имота е ползван като градина, като селскостопанска площ и че мястото се намира непосредствено зад къщата на В. Н.. Така св. Здравка Стоенелова заявява в разпита си : „Жилището, къщата на В. е в непосредствена близост до мястото, което тя обработваше“.. “Мястото е зад къщата й, към реката“. В тази връзка св. А. И. сочи: „Спорния имот е зад плевнята на къщата, в която живееше В..“ В същия смисъл са и показанията на св. П. П. – „Имота, за който говоря е между къщата на В. и реката“. Поради това, съдът намира, че не съществува никакво съмнение, че имота, предмет на спора е незастроен и така е заявена и претенцията с Исковата молба. И тримата свидетели заявиха, че процесното място е от около 700 кв.м. и описаха границите на имота. При тези мотиви съдът приема, че свидетелите установиха в достатъчно конкретна степен характеристиките на имота и неговата индивидуализация.